< Thutan Vaihom Ho 21 >
1 Israelten Mizpah a kihahselna khat aneiyun, “Eihon Benjamin phungmite pasal hohi ichanuteu ipehlou diu ahi” atiuve.
А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.
2 Chuin Israel mipite chu Bethel’ah acheuvin Pakai angah nilhah geijin lungnatah leh lainatah in akapmun ahi.
И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.
3 Amaho ping jah jengun, “O Pakai, Israel Pathen, Israel sunga i-atileh hitobanga hi lhunga hitam? Tun kaphung lah uva khat hi Israel akonnin amang thahtai!” atiuve.
И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?
4 Ajing jingkah matah in mipiten maicham khat asem’un pumgo thilto leh chamna thilto abol’un ahi.
И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.
5 Hijouchun amahon aseijun, “Eihon Pakai angsunga Mizpah munna ikikhop uva chu Israel phunglah a koipen ahung panglou umman?” atiuvin ahi. Hichepet achu amahon kihahselna gimneitah ananeijuva koihileh ahungpang louchu thadoh jengding ahi anatiu ahi.
Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.
6 Israelten asopiu Benjamin dingin lunghemna aneiyun hitin aseijun ahi, “Tunin Israel phunglah a khat hi amah thahtai,
И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля.
7 Eihon athimoh mi themkhat dinga hi ajidiu iti ingaito peh diu hitam? Eihon la amaho kichenpi dinga ichanu teu ipehlouhel diu ahi, tia kitepna ineiyu ahitan,” akiti to tauve.
Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?
8 Amahon aseijun “Pakai anga Mizpah munna ikikhop pet uva chu Israel phung holah a konna koipen ham ahung panglouva chu?” atiuve. Hitichun amahon Jabesh-gilead na kon in koimacha ahungpang poi ti amudoh tauvin ahi.
Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.
9 Ajeh chu amahon mipi hochu asimtoh uleh Jabesh-gilead mi khatcha anapang pon ahi.
Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.
10 Hijeh chun mipi chun amahon galhat cheh sangsom le ni alhengdoh un Jabesh-gilead mite chu numei chapangho geiya gathat dingin asol’un ahi.
За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.
11 Amahon aseijun, “Hitia hi naboldiu ahi, pasal ho jouse leh nungah pasal toh lumkhomsa jouse jong nahin suhmang soh keidiu ahi.” Atiuve.
И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.
12 Amahon Jabesh-gilead a chengho lah a chun pasal toh lumkhom khaloulai cheh nungah theng ail ahin mu uvin ama hochu Canaan gam Shiloh mun’ah ahin puilut’un ahi.
А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.
13 Israel khoppi pumpi chun Rimmon songpia kisel Benjamin mite athimoh ho komma chun chamna thulhut ding mi asol’un ahi.
Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.
14 Hitichun Benjamin mihochu ain munna ahung kileuvin chuleh Jabesh-gilead na akihinghoi numei ail hochu amaho jidingin apeuvin ahi. Ahinla numei hochu amaho abonchauvin achangsoh joupouvin ahi.
И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха.
15 Mipi hochu Benjamin dingin ana lunghem lheh jengun ahi, ajeh chu Pakaiyin Benjamin chu Israel phung lah a akeh lhah ahitan ahi.
И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.
16 Hijeh chun khoppi lamkai hochun, “Benjamin phunga numei hola athigam tan, tua amoh chengho jiding chu iti iholdoh diu hitam?” atiuve.
Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?
17 “Israel phungkhat hum oh manthah theilou ding ahi. Benjamin phung chu ahung kidodoh thei nading lampi iholdoh diu angaije” atiuve.
И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;
18 Ahinlah eihon amaho jidinga achanu pipen pen chu Pathen sapset chandinga kihahselna gimneitah inabol’u ahiyeh a chu amaho dinga ichanuteu ipethei pouvin ahi” atiuve.
а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.
19 Hiche jouchun amahon kumseh a Shiloh munna Pakaija dinga kut kibol jichu ahin geldoh un ahi. Hiche Shiloh hi Lebonah lhanglam, Bethel sahlam Bethel’a konna Shechem’a lamlen solamma um ahi.
Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.
20 Amahon numei changlou lai Benjamin mitechu aseipeh un, “Cheuvin lang lengpi leiya khun gakisellun lang,
И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;
21 Shiloh nungah hokhu laam dinga ahung potdoh tenguleh lengpi leiya kon in hunglhaidoh unlang mikhatnin khat cheh gakimat uvin lang Benjamin gam nainlang uvah kipuilut unlang kichenpiuvin,” ati taove.
и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.
22 Apateu ahilouleh asopiteuvin keiho komma ahung uva kiphinna ahung nei uva ahileh keihon amahojah a, ‘lunghang hih un, amahokhu khoto jouvin, nachanu teu chu phalpeh jengun, keihon Jabesh-gilead kasuh mang uchun ajidiu kamujou peh tapouve, chuleh nangho na nopnatah uva nachanuteu napeh u ahiloujeh in nakitepnau chu nasuhkeh dehpouve tiuving ting anajol lungdamnao vinge,” atiuve.
И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.
23 Hitichun Benjamin mitechun aseipeh bangun anabol tauvin, nungah hochu alampet uchun mikhat in khat cheh akimat’un ajidingin akilhoh doh tauvin ahi. Amahon agamlanga akileuvin akhopiu akisemphat un chennan anei taove.
И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.
24 Hiche jouchun Israel mipite jong akipatdoh un ama insungleh aphung dungjuijin ama ama in cheh’a akile taove.
Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.
25 Hichelai khanga chun Israel ten leng ananei pouvin, mipi hochun ama mitvetna dih asah dungjui cheh in ana chon’un ahi.
В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.