Joshua 10
1 Jerusalem lengpa Adoni-Zedek hin Joshua’n Jericho khopi le alengpau asuhmang banga Ai leh alengpau asuhmanghel chu ajadohtan ahi. Gibeon miten jong Israelte chu akicham piuvin amaho mi in akiheilut tauve tijong ahetan ahi.
А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,
2 Hijeh chun amaleh mipite akichalheh jengun ahi. Ajeh chu Gibeon hi khopi lentah ahin leng khopi dangho tete ahin chuleh Ai sanga jong khopi lenjo ahin, Gibeon mite jongchu galsatna hatte ahiuve tijong ajan ahi.
уплашиха се много, той и людете му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.
3 Hijeh chun Jerusalem leng Adoni-Zedek chun leng dangho akoukhommin, amaho chu Hebron lengpa Hoham, Jermeth lengpa Peram, Lachish lengpa Japhia chuleh Eglon lengpa Dabir ahiuve.
Затова, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:
4 “Hungunlang Gibeon mite suhmangna din neihung kithopiuvin,” tin atemmun ahi, ajeh chu “Amahon Joshua leh Israelte toh kichamna asemmun ahi,” ati.
Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключи мир с Исуса и с израилтяните.
5 Hijeh chun Amormite leng-nga hochu galsat dingin akiloikhom tauvin ahi. Hichun amahon asepaiteu chu akhom khommun Gibeon mite chu ana nokhum tauvin ahi.
И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутския цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.
6 Gibeon miten Gilgal ngahmunna um Joshua komma chun thulhut ding mi gangtah’in asoltauvin ahi. “Nasohte hi neidonda hihbeh’un, gangtah’in hungun lang neihung kithopiuvin lang neihung huhdoh’un, ajeh chu thinglhanga cheng Amor lengho akithokhommun eihung delkhum tauve,” atiuve.
Тогава гаваонците пратиха до Исус в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди пре нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.
7 Joshua leh asepaite chengse leh galhat laise toh Gilgal adalhauvin Gibeonte kithopi dingin akontauve.
И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.
8 Pakaiyin Joshua kommah “Amahokhu kicha hih’un, ajeh chu keiman amaho chunga khu galjona kapeh’u nahitauve. Amaho khatcha nangho masanga dingngam louding ahiuve.” Tin aseipeh tai.
И Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.
9 Joshua chun Gilgalla kon in jankhovah’in lam ajotnin Amor galmite chu kigingmanlou hellin anokhum tauvin ahi.
Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.
10 Pakaiyin amaho chu atijatsah’in, hitichun Israelten Amor mite chu Gibeon’ah atam a tam athatnun ahi. Hijouchun Israelten galmi hochu Beth-horon geijin adellutnun Azekah leh Makkedah lampi geijin abantha peh’un ahi.
И Господ ги смути пред Израиля; и Исус ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Мекида.
11 Amor mite chu Beth-horon lamlen lammah anungjam peh’un ahileh Pakaiyin vanna kon in gellom nasatah ajuhlhah sah’in Azekah alhunkahseuvin aban thagam peh’in ahi. Israelten chemma athasang’un gellin atha atamjon ahi.
А като бягаха от Израиля и бяха в надолнище то при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.
12 Hicheni chun Pakaiyin Israelte chu Amor mite chunga galjona anapen ahi. Joshua’n Israel mipite mitmu changtah’in Pakai hengah anataovin, “Gibeon chungah nisa dingden hen chuleh lha jong Aijalon phaicham chungah dingden hen” ati.
Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.
13 Hitichun nisa leh lha chu Israel nammiten agalmite ajokah seuvin ama muncheh’a adingden lhontan ahi. Hiche thilsoh hi Jashar lekhabua kijihlutna hilouham? Nisa chu vanlaijolla anading dennin nidanga nisalhum ngai bangin analhumpon ahi.
И слънцето застана и луната и спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.
14 Pakaiyin amite taona anasanna-ah hitobang hi tumasang leh khonung jengin jong anaumkhapon ahi. Tahbeh mongin Pakaiyin hiche nikho chun Israelte dingin gal anasat peh’in ahi.
Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото така да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля,
15 Hiche jouchun Joshua leh Israel sepaite chu Gilgal ngahmunnah ahung kilekit tauvin ahi.
След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.
16 Gal kisat laitah chun leng nga hochu Makeddah songkoa ana kisellun ahi.
А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида.
17 Joshua’n amaho chu ahin mudoh phatnun,
Известиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида.
18 Hitihin thupeh ananeijin ahi, “Songkohom chu songlentah’in sing’unlang lengho chu ahung potdoh louna diuvin apangah chun angah ding mi koijun,” ati.
И Исус каза: Привалете големи камъни на входа на пещерата и поставете часови при нея да ги пазят;
19 “Adangse chun galmi hochu nungdellun lang anung langa kon in satchap jengun, akhopiu nunglhunsah kit louvin sugam jengun, ajeh chu Pakai na Pathennun amaho chu nangho khutna napehdoh’u ahitai,” ati.
а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви.
20 Joshua le Israel sepaiten galmi hochu asuhmangsoh kahseuvin athat that jengun ahi. Hitichun kul kigetkhum akhopiuva jamlut mi themchakhat tailou adangse chu abonchauvin asumangsoh hellun ahi.
И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,
21 Hiche jouchun, Israelte chu Joshua kom Makkedah ngahmunnah bitkeijin akilekitnun ahi. Hiche kalchu koiman Israelte dounan thu themchakhatcha jong aseipoh ngamtapouvin ahi.
тогава всичките люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Мекида; никой не поклати език против никого от израилтяните.
22 Hiche jouchun Joshua’n, “Songkohom kisinna songlentah chu ladoh’unlang leng nga hochu kakommah hinpuijun” ati.
Тогава рече Исус: Отворете входа на пещерата та изведете пи мене ония петима царе и пещерата.
23 Hichun amahon leng nga hochu songko homma konchun ahinpuidoh’un, amaho chu, Jerusalem lengpa, Hebron lengpa, Jermuth lengpa, Lachish lengpa chuleh Eglon lengpa ahiuve.
И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.
24 Amaho chu ahinpuidoh phatnun, Joshua’n gallamkai ho kommachun, “Hungun lang nakengphang’un lengho ngongchang hi chonphauvin” ati. Hichun amahon asei bangchun abollun ahi.
И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.
25 Joshua’n amite kommachun, “Kicha hih’un tijatna jong neihih’un, hatnunlang hang’un, ajeh chu Pakaiyin nagalmiteu chunga hitobanga hi abolsohkei ding ahi” ati.
Исус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате.
26 Hiche jouchun Joshua’n leng nga hochu athatsoh keijin thingphung nga chunga chun akhai sang in, nilhah chan geijin akhaijun ahi.
А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.
27 Nisalhum kon in, Joshua thupeh dungjuijin lengho tahsa chu thingchunga kon in alalhauvin anakiselnau songko homsunga chun aseplutnun ahi. Hijeh chun hiche songkohom chu songlentah ho asekhummun tuni channgeijin aummin ahi.
А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги във входа на пещерата туриха големи камъни, които стоят там и до днес.
28 Hicheni mamachun Joshua leh Israelten Madekkah khopi chu alauvin asumang tauve. Aman khopi sunga umjouse chu alengpau pummin athatgammun koimacha ahinghoi pouve. Aman amaho chu athatsoh’in Jericho lengpa atha bangin Madekkah lengpa jongchu athatnin ahi.
В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави никого да избяга; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.
29 Hiche jouchun, Joshua le Israelte chu acheuvin Libnah aganokhum’un ahi.
След това Исус и целият Израил се него премина от Макида в Ливан и воюваше против Ливна.
30 Hiche jouchun, Pakaiyin hiche khopi le alengpau chu amaho khutnah anapedohtan ahi. Aman khatcha jong hinghoi louvin athatsoh keijin ahi. Hiche jouchun Joshua’n Jericho lengpa atha bangin Libnah lengpa jong chu anathatnin ahi.
И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави никого да избяга и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар.
31 Libnah a kon in Joshua leh Israelte chu Lechish a acheuvin agadelkhum’un ahi.
После Исус и целият Израил с него премина от Лина в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него.
32 Hichea jonghin, Pakaiyin Lechish chu amaho khutnah apedoh’in, Joshua’n anini chan nin hijongchu ajouvin Libnah abolna bang bangin athatgam sohkeijin ahi.
И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна.
33 Lechish anadelkhum’u chun, Gezar lengpa Haram chu hiche khopi kithopi dingchun asepaite ahinpuijin ahung lhuntan ahi. Ahinlah Joshua’n khatcha jong hinghoi louvin asepaite le amaho chu athatgam tan ahi.
Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък.
34 Hijouchun Joshua le Israel sepaite chu acheuvin Eglon agadelkhum’un ahi.
И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него;
35 Hicheni chun hiche khopi jongchu alauvin asunga mijouse chu athat tauve. Aman Lechish anabolna bangin abonchauvin anasumang sohkeijin ahi.
и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден Исус изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис.
36 Eglon’a kon in Joshua le Israelte Hebron geijin achetouvun aganokhummun ahi.
После Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него;
37 Amahon hiche khopi chu alauvin amipite chu alengpau pummin athatnun, khatcha ahinghoi pouvin ahi. Amahon vella um kho jouse jongchu hitimachun anabollun, Eglon abolna bang bangu chun asunga um mipite jouse chu asumang sohkeijin ahi.
и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави никого да избяга, според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него.
38 Hiche jouchun Joshua le Israelte chu ahung kinung heijun Debir ahin delkhummun ahi.
А според това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него;
39 Akhopi chu alenpau toh vella kho jouse jongchu alauvin ahi. Aman khatcha hinghoi louvin abonchan anathat gammin ahi. Aman Debir leh alengpa abolna bangle Hebron leh alengpa chuleh Libnah leh alengpa abolna bangin anabollin ahi.
и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави никого да избяга; стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й.
40 Hitichun Joshua’n gampumpi chu anajoutan ahi, thinglhang gamkolsunga alenghou le amipiteu, Negiv gamleh, lhumlam molbul gamgi chuleh molnoisuhse ana losoh’in ahi. Pakaiyin ana thupeh bang bangin, aman koimacha hinghoi louvin agamsunga mipiho jouse ana sumangsoh keijin ahi.
Така Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките из царе; не остави никого да избяга, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал.
41 Joshua’n Kedesh barnea-a pat Gaza gei, Goshen khopi vel gamho le Gibeon gamgi geijin mihem ahinthatgam sohkeijin ahi.
И Исус ги порази от Кадис-варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.
42 Pakai Israelte Pathen chun amite dinga gal ahinsatpeh jeh’in khatvei pansa-a agal konna-ah Joshua’n hiche lengho jouse le agamhou ahin banlah sohkeijin ahi.
Всички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля.
43 Hiche jouchun Joshua le Israelte sepaiho chu Gilgal ngah munnah ahung kilekit tauvin ahi.
Тогава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.
