Job 7
1 Mihem jouse hinkho hi hahsatna toh kidel jing hilou ham? Ihinkho uhi kitha lah khut tobang hilou ham?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Liim ngaicha aum natong mi tobang ahin, soh atohna man ngah tobang ahi.
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 Keima jong lha phabep sunga chu phatchomna bei natoh eikipen ahi, lunggel gentheina dimset in jankho sot noijah genthei kathoh e.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Jalkhun chungah kalumin, itih tah le jingkah ahitadem tin kagel jin, ahinlah jan in eisu chol in khovah kahsen kaki pehle le jin ahi.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Kati chungla than leh akhih in atom dimin ka vun jong apohkeh gamin anai along longe.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Ka nikho ho jong pon khong ho patphei kilham sangin ging jon, kinepna beijin akichai ji'e.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 O Pathen, kahin kho hi hai khat bep bou ahi ti nei geldoh peh in, chule keiman kipana hi kanei kit lou hel ding ahi.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Nangin tua hi neimu ahin, ahinlah nei musot pon nate, nangin neiven natin ahinlah keima ana chemang tange.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 Amaho chu ainuva patna tonsotna mukit tah lou dinga chemang ahitauve.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Keima thusei louvin kaum theipoi, kalung genthei naho kasei doh a ka lhagao genthei jeh a kiphin ding kahi.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Keima hi twikhanglen'a kichat chat um ganhing len ahilouleh gullui kahia nahonbit nanoija chu neikoi jeng ding ham?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Keima kalupna in eilhamon intin, chule ka imut teng kanat genthei na ho olsah tante tin kagelle.
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Ahinlah nangin mangse neimatsah jin, chule gaothil mu in nei kichat sah ji'e.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Hitia genthei thoh sang hin, eikimeh lih jeng hen lang thileng pha kasa joi.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Kahinkho kadei mon hitia hin hin ding hi kadei tapoi, O nikho lhomcha kanei sung hin kachangin nei dalha jengin.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Mihem hohi ipi hiuva, nangin hibanga hi na khohsah a chule nagel jing jeng ham?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Ajeh chu nangin jingkah seh le nakhol chil soh in, chule phat jousen na patep jinge.
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Kachil valna ding phatsung beh a ipi dinga nei dalhah lou ham?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Chonset kanei ahilehnang chunga ipi kabol khah ham? O mihem te vejing pa, keihi nanga dinga pohgih kahija, natup penna neisem ham?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Kachonsetna hi ngaidam jengin lang chule kathemmona ho nei lahmang peh tan, ajeh chu leivui lah a kijam a thivah ding kahitan, nangin hin ven natin chemang tange.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
