Tingtoeng 88
1 Ezrakhi hoel Heman kah hlohlai aka doo Mahalath aka mawt ham Korah koca rhoek kah Tingtoeng laa Kai kah khangnah Pathen BOEIPA, namah hmaiah khoyin khothaih ka pang.
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Ka thangthuinah loh namah mikhmuh la ha pawk saeh. Ka tamlung he na hna kaeng thil lah.
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 Tangrhom la aka suntla rhoek neh n'moeh tih a dawn aka sai mueh hlang bangla ka om.
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Aka duek rhoek taengah a rhoe tih phuel kah aka yalh rhok te na ngaidam voel kolla na kut dong lamkah na tuiphih banghui lamni ka om coeng.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Kai he a laedil kah tangrhom ah, khohmuep ah, a cok ah nan khueh.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Na kosi te kai soah na tloeng tih na tuiphu tom neh nan phaep.
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Kamah kah hmaiben nawn khaw kai taeng lamkah nan lakhla sak. Amih kah tueilaehkoi la kai nan khueh dongah n'nan uh tih ka coe thai pawh. (Selah)
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Phacipphabaem khui lamkah nang kang khue ham khaw ka mik kha coeng. BOEIPA namah taengah hnin takuem ka kut ka phuel.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Aka duek rhoek ham khobaerhambae na saii pah atah sairhai a aka thoo vetih namah n'uem eh? (Selah)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Nang kah sitlohnah te phuel khuiah, na uepomnah te Abaddon ah a thui aya?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Nang kah khobaerhambae te khohmuep khuiah, namah kah duengnah te lunghnilh kho ah a ming uh aya?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Tedae kai loh BOEIPA nang taengah ka pang tih mincang kah ka thangthuinah loh namah n'doe.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 BOEIPA aw ba dongah nim ka hinglu he na hlahpham tih kai taeng lamkah na maelhmai na thuh mai?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 Kai mangdaeng he ka camoe lamkah ka pal coeng. Nang taengkah mueirhih ka phueih tih ka ngaidaeng.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Na thinsa loh kai soah n'khuk tih namah kah hihhamnah loh kai m'biit uh coeng.
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Tui bangla kai n'hil uh tih, khohnin yung ah kai malh m'vael.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Ka lungnah ka paya khaw kai taeng lamkah nan lakhla sak tih khohmuep ni ka hmaiben coeng.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
