Tingtoeng 49
1 Aka mawt ham Korah ca rhoek kah tingtoenglung Pilnam boeih loh hekah he ya uh lah. Khosaknah dongkah khosa boeih loh hnatun uh.
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 Hlang capa rhoek long khaw, hlang tongpa rhoek long khaw, hlanglen neh khodaeng long khaw thikat la hnatunuh.
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Ka ka loh cueihnah a thui vetih ka lungbuei poeknah loh a lungcuei om bitni.
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Ka hna he taengla ka kaeng vetih, ka olkael he rhotoeng neh ka thuicaih ni.
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Yoethaenah hnin ah ka khodil kathaesainah loh kai m'vael dae ba ham lae ka rhih eh?
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 A thadueng dongah pangtung uh tih a khuehtawn a yet neh thangthen uh dae,
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 hlang loh a manuca te a lat khaw a lat thai moenih. A tlansum te Pathen taengah a paek thai moenih.
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 A hinglu kah tlansum tah kuelka tih kumhal a toeng.
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 Te koihnih a yoeyah la hing pueng sui tih hlan khaw hmuh pawt sue.
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Aka cueih rhoek long tah a duek te a hmuh. Aka ang neh kotalh khaw a milh vaengah a khuehtawn te hlang tloe ham a caehtak.
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Amih kah poeknah nen tah a im te kumhal ah, a pohmuen te thawnpuei lamkah cadilcahma duela, om ni a ti uh tih tolhmuen te amih ming neh a khue uh.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Tedae hlang he umponah khaw a rhaehrhong moenih, rhamsa banglam ni a thuidoek tih a hmata.
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Tetl a amamih khosing tea uepnah tih amih kah olthui te a hnukbang rhoek loh a pom uh. (Selah)
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 Amih te saelkhui kah boiva la tael uh vetih, dueknah loh a luem puei ni. Tedae mincang ah amih te aka thuem rhoek loh a taemrhai uh ni. A muei neh a lungpang a imhmuen lamloh saelkhui la hmawn ni. (Sheol h7585)
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
15 Tedae Pathen loh ka hinglu he saelkhui kut lamkah n'lat dongah kai he n'loh bit ni. (Selah) (Sheol h7585)
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol h7585)
16 Hlang pakhat loh boei tih a im kah thangpomnah loh pungtai cakhaw rhih boeh.
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 A duek vaengah pakhat khaw khuen mahpawh. A thangpomnah loh anih te suntlak puei mahpawh.
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 A hing vaengah a hinglu te yoethen a paek tih namah te na hoeikhang vaengah nang uem uh dae,
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 A napa rhoek kah cadilcahma la cet vetih yoeyah la vangnah hmu uh mahpawh.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 Hlang he umponah neh om dae a yakming pawt atah rhamsa aka hmata rhoek bangla om.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
