Olcueih 3
1 Ka ca, kai kah olkhueng he hnilh boel lamtah ka olpaek he na lungbuei loh kueinah saeh.
Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Na hingnah khohnin neh kum a sen vaengah nang hamla ngaimongnah han thap uh bitni.
Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Sitlohnah neh uepomnah loh nang te n'hnoo boel saeh. Te te na rhawn dongah hlaengtang lamtah na lungbuei cabael dongah daek lah.
Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Te tlam te Pathen neh hlang mikhmuh ah mikdaithen neh lungmingnah then te dang van lah.
Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 BOEIPA dongah na lungbuei boeih neh pangtung lamtah namah kah yakmingnah dongah hangdang boeh.
Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
6 Na longpuei boeih ah amah te ming lamtah amah loh na caehlong a dueng sak bitni.
Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Na mikhmuh dawk neh aka cueih la om boeh, BOEIPA te rhih lamtah boethae te nong tak.
Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 Na tharhui ham sadingnah neh na rhuh ham a hliing la om ni.
Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
9 BOEIPA te na boeirhaeng neh, na cangvuei boeih khuikah a tanglue neh thangpom lah.
Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
10 Te daengah ni na khai te khobuh neh baetawt vetih misur thai khaw na va-am dongah puh ni.
Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
11 BOEIPA kah thuituennah he ka ca nang loh sawtsit boel lamtah amah kah toelthamnah te na mueipuel sak boeh.
Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
12 BOEIPA loh a lungnah te tah a tluung dae pa bangla capa te a moeithen.
Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
13 Cueihnah aka hmu hlang neh lungcuei aka dang hlang tah a yoethen pai.
Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
14 A thenpom te tangka thenpom lakah, a cangvuei khaw sui lakah then.
Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
15 Te tah lungvang lakah kuel ngai tih na ngaihnah boeih long khaw pha uh mahpawh.
Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
16 A bantang ah hinglung vang nah, a banvoei ah khuehtawn neh thangpomnah om.
Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
17 A longpuei te omthennah longpuei la om tih a hawn te ngaimongnah la boeih om.
Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
18 Hingnah thingkung cueihnah aka kop ham neh aka tu ham tah a uem om pai.
Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
19 BOEIPA loh cueihnah neh diklai a suen tih a lungcuei neh vaan a soepboe.
С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 A mingnah rhangneh a dung khaw ueth tih khomong khaw buemtui la pha.
Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21 Ka ca na mik te khohmang boel saeh, lungming cueihnah neh thuepnah te kueinah ne.
Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
22 Na hinglu ham hingnah neh na rhawn ham mikdaithen la om ni.
Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23 Te vaengah na longpuei te ngaikhuek la na cet vetih na kho tongtah mahpawh.
Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24 Na yalh vaengah na rhih voel pawt vetih na yalh thuk neh na ih khaw tui ni.
Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25 Birhihnah aka pai buengrhuet neh halang rhoek aka muk khohli rhamrhael te khaw rhih boeh.
Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26 BOEIPA tah nang ham uepnah la om vetih na kho te doong dong lamloh hang hoep bitni.
Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
27 A kungmah lamkah hnothen te hloh boeh. Na kut loh a saii ham vaengah na kut te Pathen dongah om saeh.
Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
28 Namah taengah a om lalah na hui te, “Na hui taengah cet dae, thangvuen ah ha mael lamtah kam paek bitni,” ti nah boeh.
Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
29 Namah taengah ngaikhuek la kho aka sa na hui te boethae neh phoh thil boeh.
Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
30 Boethae la nang aka saii pawt hlang te lungli lungla la oelh rhoe oelh boeh.
Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
31 Kuthlahnah hlang taengah thatlai boeh, anih kah longpuei te pakhat khaw tuek boeh.
Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
32 BOEIPA kah a tueilaehkoi loh kho a hmang dae aka thuem taengah a baecenol om.
Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
33 Halang im ah BOEIPA kah tapvoepnah om dae hlang dueng tolkhoeng tah yoe a then sak.
Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
34 Hmuiyoi rhoek ngawn tah amah loh a hnael vetih mangdaeng neh kodo te mikdaithen la a khueh.
Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
35 Thangpomnah tah aka cueih rhoek loh a pang uh tih aka ang loh yah a ludoeng.
Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
