Olcueih 24
1 Hlang thae rhoek taengah thatlai boeh. Amih taengah om hamla nai rhoe nai boeh.
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 Amih kah lungbuei loh rhoelrhanah te a taeng tih, a hmuilai loh thakthaenah ni a thui.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Cueihnah neh im a sak tih a lungcuei neh a thoh.
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 Mingnah loh boeirhaeng neh a kuel a ka, a naep a noi boeih khaw imkhui ah a khawk sak.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Cueih he tah hlang kah sarhi la om tih, mingnah loh hlang kah thadueng a cong pah.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Caemtloek vaengah nang hamla a niing hang hol vetih, uentonah cungkuem neh loeihnah hang khueh ni.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Cueihnah he aka ang ham tah sang aih. Vongka ah a ka a ong pah moenih.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Thaehuet ham aka moeh tah, “Tangkhuepnah boei,” la a khue uh ni.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Anglat kah a tholh khaw khonuen rhamtat, hmuiyoi hlang khaw tueilaehkoi ni.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Citcai tue vaengah na tahah tih, na thadueng khaw tla.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Duek sak ham a khuen uh te huul uh laeh, ngawnnah la aka yalh te khaw hloh uh laeh.
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 “Ka ming uh moenih ko he,” na ti cakhaw, amah loh lungbuei a khiinglang tih yakming mahpawt a? Na hinglu aka kueinah loh a ming ta. Te dongah hlang he amah kah bisai bangla a thuung ni ta.
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Ka ca, khoitui tah then tih ca lah. Khoilitui tah na ka dongah didip ta.
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 Cueihnah te na hinglu ham ming van lah. Na hmuh atah na hmailong khui vetih, na ngaiuepnah khaw yoe mahpawh.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Halang aw, hlang dueng tolkhoeng ke rhongngol thil boeh, a kolhmuen te khaw rhoelrhak pah boeh.
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 Aka dueng tah voei rhih a cungku akhaw koep thoo dae, halang rhoek tah yoethae nen ni a tongtah uh.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Na thunkha, na thunkha te a cungku vaengah kokhahnah boeh, a paloe vaengah khaw na lungbuei omngaih sak boeh.
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 BOEIPA loh a hmuh vaengah a mik lolh vetih, anih taengkah a thintoek te vik lat ve.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Thaehuet dongah sai boeh. Halang rhoek taengah khaw thatlai boeh.
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 Boethae ham a hmailong a khui pah moenih, halang kah hmaithoi khaw a thih pah ni.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Ka ca, BOEIPA khaw, manghai khaw rhih lah. Aka thovael neh pitpom boeh.
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 Amih te rhainah loh buengrhuet a pai thil vetih, amih rhoi kah yoethaenah te ulong a ming?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 He rhoek khaw hlang cueih kah a hut ni. Laitloeknah dongah maelhmai loha sak khaw then pawh.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Halang te, “Na dueng,” aka ti nah tah, amah te pilnam loh a tap vetih, namtu loh kosi a sah thil ni.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 Tedae amih aka tluung rhoek te hoel ti vetih, a soah yoethennah hnothen loh a thoeng pah ni.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Langya la olka aka mael tah, a hmuilai te a mok pah.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Na bibi te vongvoel ah khaw cikngae sak. Anih te a hnukah na lo ah a sikim phoeiah na im te thoh.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Na hui te ahong mai neh laipai la om thil boeh. Namah kah hmuilai neh na hloih a?
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 “Kai taengah a saii bangla amah te ka saii van ni, hlang te amah kah bisai bangla ka thuung ni,” ti boeh.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Kolhnaw hlang kah lohma longah khaw, lungbuei aka talh hlang kah misur taengah khaw ka cet coeng.
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 Lo pum ah dohui daih tih, canghli ah lota loh a thing. A vongtung dongkah lungto khaw a koengloeng coeng ke.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Ka hmuh vaengah kai long tah, ka lungbuei ah ka khueh tih, ka sawt vaengah thuituennah la ka loh.
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Bet ip, bet ngam, kut bet a poem neh yalh pahoi.
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 Te vaengah na khodaeng loh aka cetpaitai bangla, na tloelnah loh photling aka bai hlang bangla ha pawk.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
