< Olcueih 15 >
1 Mongkawt la hlatnah loh kosi khaw a hlam tih, patangnah ol loh thintoek khaw a soeh.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Aka cueih kah a ol loh mingnah te a hloeihhlam tih, aka ang rhoek a ka loh a anglat te a thaa.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 BOEIPA kah a mik loh hmuen ta kuem kah a thae a then te a tawt.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Ol dongah hoeihnah aka om tah hingnah thingkung la om tih, a khuiah saveknah khaw mueihla pocinah ham ni.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Aka ang loh a napa kah thuituennah te a tlaitlaek tih, toelthamnah aka ngaithuen tah muet uh.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 Hlang dueng kah im ah khohrhang khaw khawk, tedae halang kah a cangthaih long tah hlang a lawn.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Hlang cueih rhoek long tah mingnah te a haeh dae, aka ang kah lungbuei tah te tlam moenih.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Halang kah hmueih te BOEIPA kah a tueilaehkoi tih, aka thuem kah thangthuinah te a kolonah la a khueh.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Halang kah longpuei tah BOEIPA kah tueilaehkoi tih, duengnah aka hloem tah a lungnah.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Thuituennah caehlong aka hnoo ham tah thae tih, toelthamnah aka hmuhuet tah duek ni.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 Saelkhui neh Abaddon pataeng BOEIPA hmaiah a phoe atah, hlang ca rhoek kah lungbuei aisat te. (Sheol )
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol )
12 Amah a toel ham te hmuiyoi loh a lungnah pawt dongah, aka cueih te khaw paan laklo pawh.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Lungbuei, ko aka hoe tah a maelhmai hlampan tih, lungbuei kah nganboh loh mueihla a rhawp sak.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Aka yakming kah lungbuei long tah mingnah khaw mikhmuh khaw a tlap, tedae aka ang kah a ka loh anglat a luem puei.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Mangdaeng rhoek kah a khohnin tah boeih thae, tedae lungbuei aka then tah buhkoknah toei toei om.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Thakvoh len tih a khuiah soekloeknah a om lakah BOEIPA hinyahnah dongkah tah a yol khaw then.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Buhkak ansam khaw lungnah n'caak atah, hmuhuetnah neh n'caak vaito thapaduek lakah then.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Olpungkacan aka huek hlang he sue la om tih, thintoek aka ueh loh tuituknah khaw a duem sak.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Kolhnaw kah longpuei tah hling a buk banghui la om tih, aka thuem kah caehlong tah a picai pah.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Ca aka cueih loh a napa ko a hoe sak tih, tongpa aka ang loh a manu a hnaep.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Lungbuei aka talh ham tah a anglat te a kohoenah tih, hlang lungcuei tah a caeh dueng.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Baecenol pawt atah kopoek bing tih, a cungkuem taengah aka uen tah pai.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 A ka dongkah hlatnah loh hlang ham kohoenah la om tih, olka khaw amah tuetang vaengah tah then tloe pai.
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
24 Hlang aka cangbam ham tah saelkhui laedil lamloh hoeptlang hamla hingnah caehlong om hang. (Sheol )
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol )
25 Thinthah im tah BOEIPA loh a phil pah tih, nuhmai kah rhi te a suem pah.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Kopoek thae he BOEIPA kah a tueilaehkoi tih, ol then te a omthennah.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Mueluemnah dongkah aka mueluem loh a imkhui a lawn tih, kutdoe aka thiinah tah hing ni.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Hlang dueng kah lungbuei loh ol doo ham khaw a thuep tih, halang kah a ka loh boethae a thaa.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 BOEIPA loh halang te a lakhla tak tih, aka dueng kah thangthuinah te a hnatun pah.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Mik kah vangnah loh lungbuei ko a hoe sak tih, olthang then loh rhuhrhong a cang sak.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Hna dongah toelthamnah aka hnatun tah hingnah la om tih, hlang cueih lakli ah rhaehrhong ni.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Thuituennah aka hlahpham loh a hinglu a hnawt tih, toelthamnah aka hnatun tah lungbuei a lai.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 BOEIPA hinyahnah he cueihnah neh thuituennah la om tih kodonah tah thangpomnah mikhmuh ah a lamhma pah.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.