< Olcueih 12 >
1 Thuituennah aka lungnah loh mingnah khaw a lungnah tih, toelthamnah aka hmuhuet tah a kotalh.
Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
2 Hlang then loh BOEIPA taengkah kolonah a dang tih, tangkhuepnah aka khueh hlang tah a poehlip sak.
Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
3 Halangnah lamloh hlang cikngae pawt tih, aka dueng kah a yung tah a tuen sak moenih.
Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
4 Tatthai nu tah a boei kah rhuisam la om, tedae yah aka bai tah a rhuh khuiah keet la om.
Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
5 Aka dueng tah kopoek tiktam tih, halang kah a niing tah thailatnah la poeh.
Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
6 Halang rhoek kah olka loh thii a rhongngol tih, aka thuem kah a ka loh hlang a huul.
Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
7 Halang rhoek te a palet nen tah om uh voel pawh, tedae aka dueng rhoek kah im tah pai yoeyah.
Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
8 A lungmingnah olka dongah hlang loh a thangthen tih, lungbuei aka paihaeh tah nueihbu la poeh.
Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
9 Rhaidaeng mai cakhaw a taengah sal aka khueh tah, thangpom uh tih caak aka nai lakah then.
По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
10 Aka dueng long tah a rhamsa kah a hinglu te a ming dae, halang kah haidamnah tah muenying muenyang la om.
Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
11 Amah khohmuen aka tawn loh buh a cung sak tih, a lungbuei aka talh long tah a hoenghoep te a hloem.
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
12 Boethae rhoek kah tluum te halang loh a nai dae, aka dueng rhoek kah a yung tah cuen yoeyah.
Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
13 Hmuilai kah boekoek dongah boethae kah hlaeh om dae, aka dueng tah citcai lamloh loeih.
В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
14 Hlang kah lai thaih loh hnothen a cung sak tih, hlang kut neh a tiing la amah taengah a mael rhoe, a mael pah.
От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
15 Aka ang kah longpuei tah a mikhmuh ah thuem dae, aka cueih kah cilsuep te ni a hnatun.
Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
16 Aka ang loh khothaih ah a konoinah te a phoe dae, aka thaai loh yah koi te a dah.
Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
17 Uepomnah aka sat loh duengnah a thui tih, a honghi kah laipai tah hlangthai palat ni.
Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
18 cunghang kah tingtoehnah bangla aka cal buengrhuet khaw om dae, aka cueih kah a lai tah hoeihnah la om.
Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
19 Oltak kah hmuilai tah a yoeyah la cikngae tih, a honghi ol cat ka paa sak.
Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
20 Hlangthai palat loh a lungbuei khuikah boethae te a uep tih, rhoepnah ham aka uen loh kohoenah a dang.
Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
21 Aka dueng te boethae pakhat long khaw a cuhu thil moenih. Tedae halang rhoek tah boethae neh baetawt uh.
Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
22 A honghi kah hmuilai tah BOEIPA kah a tueilaehkoi tih uepomnah aka saii te a kolonah la a khueh.
Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
23 Aka thaai hlang long tah mingnah te a tuem tih, aka ang kah lungbuei long tah a anglat te a yan.
Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
24 Aka haam kah kut loh a taemrhai vetih palyal te saldong la a om sak ni.
Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
25 Lungbuei kah mawnnah loh hlang a bungkawn tih, ol then loh ko a hoe sak.
Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
26 Aka dueng long tah a hui te a tlap tih, halang rhoek kah longpuei tah amamih te kho a hmang puei.
Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
27 Palyal loh a sakah pataeng a kaeh moenih, tedae hlang haam kah a boeirhaeng tah a phu tlo.
Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
28 Duengnah caehlong ah hingnah om tih, a hawn longpuei khaw dueknah moenih.
В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.