Lampahnah 31
1 BOEIPA loh Moses te a voek tih,
След това Господ говори на Моисея, казвайки:
2 “Na pilnam te coi lamtah Israel ca rhoek kah tawnlohnah neh Median soah phulo laeh,” a ti nah.
Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.
3 Te dongah Moses loh pilnam te a voek tih, “Na taeng lamkah hlang rhoek te caempuei la pumcum saeh lamtah Midian soah BOEIPA kah tawnlohnah paek ham Midian cuuk uh thil saeh.
Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.
4 Israel koca boeih khui lamloh koca khat ah thawng khat, koca khat ah thawng khat rhip te caempuei la tueih uh,” a ti nah.
По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.
5 Te dongah Israel a thawng a thawng khui lamloh koca khat ah thawng khat te hol uh tih thawng hlai nit te caempuei la pumcum uh.
И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени, за бой.
6 Te phoeiah Moses loh amih koca pakhat lamkah thawng te caempuei la a tueih. Te vaengah khosoih Eleazar capa Phinekha khaw a kut dongkah hmuencim hnopai neh tamlung olueng neh caempuei la cet.
И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, сина на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.
7 Te dongah BOEIPA loh Moses te a uen bangla Midian te a muk uh tih tongpa boeih te a ngawn uh.
Те воюваха против Мадиама според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.
8 Midian manghai rhoek te khaw amih kah rhok dongah a ngawn uh. Midian manghai panga, Evi neh Rekem khaw, Zur neh Hur khaw, Reba neh Beor capa Balaam khaw cunghang neh a ngawn uh.
И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рава, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.
9 Israel ca rhoek loh Midian kah huta camoe khaw a rhamsa boeih neh a boiva boeih a mawt uh tih a thadueng boeih khaw a poelyoe pauh.
А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.
10 Amih kah tolrhum lakli, a khopuei boeih neh a lumim boeih khaw hmai neh a hoeh pauh.
А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.
11 Kutbuem boeih khaw, hlang neh rhamsa dongkah a hnorhawt boeih khaw a khuen uh.
И взеха всичките користи и всичкото плячка, и човек и животно.
12 Te phoeiah tamna neh kutbuem hnorhawt te khaw Jerikho kah Jordan kaep, Moab kolken kah rhaehhmuen kah Moses taeng neh khosoih Eleazar taengah, Israel ca rhaengpuei taengla a khuen uh.
И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.
13 Moses, khosoih Eleazar neh rhaengpuei kah khoboei boeih khaw amih doe hamla rhaehhmuen vongvoel la tawn uh.
Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.
14 Tedae caem aka soep thawng khat mangpa rhoek neh caempuei caemtloek lamkah aka pawk yakhat mangpa taengah Moses a thintoek.
Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;
15 Te phoeiah amih te Moses loh, “Huta tah boeih na hlun uh nama?”.
и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?
16 Peor kah olka dongah BOEIPA taeng lamloh boekoeknah la hol uh ham Balaam kah ol lamloh Israel ca rhoek taengla amih ha pawk coeng ne. Te dongah ni lucik loh BOEIPA kah hlangboel a tlak thil.
Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.
17 Te dongah camoe lakli kah tongpa boeih te ngawn uh lamtah tongpa kah thingkong dongah tongpa aka ming huta boeih khaw ngawn uh.
За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.
18 Tedae huta khuiah khaw tongpa kah thingkong aka ming hlan camoe boeih tah namamih ham hlun uh.
А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.
19 Nangmih hinglu aka ngawn boeih neh rhok aka ben boeih tah hnin rhih khuiah rhaehhmuen vongvoel la rhaeh uh. A hnin thum neh a hnin rhih dongah namamih neh na tamna te khaw cilpoe uh.
И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки от вас, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;
20 Himbai boeih neh maehpho dongkah hnopai boeih, maae lamkah bitat boeih neh thing hnopai boeih khaw cilpoe uh,” a ti nah.
очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.
21 BOEIPA loh Moses taengah a uen bangla olkhueng dongkah khosing he, khosoih Eleazar loh caemtloek la aka cet caempuei hlang rhoek taengah,
Също и свещеник Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.
22 “Sui neh cak, rhohum, thi, samphae neh kawnlawk,
Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,
23 Hmai aka khoeng hno boeih tah hmai ah caeh sak uh lamtah caihcil bitni. Pumom tui neh cilpoe saeh lamtah hmai loh a khoeng pawt boeih tahtui dongah caeh sak uh.
всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителна вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.
24 A hnin rhih dongah na himbai te na suk uh tih na caihcil uh phoeiah rhaehhmuen la kun uh,” a ti nah.
Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.
25 BOEIPA loh Moses te a voek tih,
И Господ говори на Моисея, казвайки:
26 Hnorhawt dongkah hlangmi te, na hlang kah tamna neh rhamsa khaw, khosoih Eleazar neh rhaengpuei kah a napa rhoek hlangmi khaw tae uh.
Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините домове от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,
27 Caempuei la a khuen tih caem aka tu laklo neh rhaengpuei boeih laklo ah hnorhawt te tael pah.
и раздели плячката на две, между войниците, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.
28 Caempuei la aka cet caemtloek hlang rhoek khui lamloh ya nga vaengah hinglu pakhat tah hlang khaw, saelhung khaw, laak khaw, boiva khaw BOEIPA taengah mangmu la tloeng.
От дела на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа то една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;
29 A rhakthuem te lo lamtah BOEIPA kah khosaa la khosoih Eleazar ham pae.
от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.
30 Israel ca rhoek kah te a rhakthuem ah coelh pah. Sawmnga lamloh pakhat tah hlang khaw, saelhung khaw, laak khaw, boiva khaw, rhamsa khaw boeih tu lamtah BOEIPA kah dungtlungim loh a kuek aka ngaithuen Levi taengah pae,” a ti nah.
А от половината, която се дава на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на лавитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.
31 BOEIPA loh Moses a uen vanbangla Moses neh khosoih Eleazar loh a saii.
И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.
32 Caempuei pilnam loh a poelyoe hnorhawt dong lamloh maeh coih la aka om he boiva he thawng ya rhuk neh thawng sawmrhih thawng nga,
А плячката, то ест, това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;
33 saelhung thawng sawmrhih neh thawng hnih,
говеда, седемдесет и две хиляди:
34 Laak thawng sawmrhuk neh thawng khat lo.
осли, шестдесет и една хиляда
35 Hlang kah hinglu khaw tongpa kah thingkong aka ming pawh huta he a pum la hinglu thawng sawmthum thawng nit lo.
и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.
36 Caempuei la aka kun kah hamsum rhakthuem he a pum la boiva thawng ya thum neh thawng sawmthum thawng rhih ya nga lo.
Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;
37 BOEIPA kah mangmu te boiva dong lamloh ya rhuk sawmrhih panga,
а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;
38 Saelhung thawng sawmthum thawng rhuk lo. Te vaengah BOEIPA ham amih kah mangmu te sawmrhih pumnit lo.
говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;
39 Laak thawng thumkip neh ya nga vaengah BOEIPA ham amih mangmu pum sawmrhuk pakhat lo.
ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;
40 Hlang kah hinglu khaw thawng hlai rhuk vaengah BOEIPA ham amih kah mangmu te hinglu thumkip panit lo.
и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,
41 Te dongah BOEIPA loh Moses a uen vanbangla BOEIPA kah khosaa mangmu te Moses loh khosoih Eleazar taengah a paek.
И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.
42 Israel ca rhakthuem lamloh caem aka muk hlang taeng lamkah khaw Moses loh a tael pah.
А половината, която се даде на израилтяните, който Моисей отдели от войниците,
43 Hlangboel rhakthuem lamloh boiva thawng ya thum neh thawng sawmthum thawng rhih ya nga lo.
то ест, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;
44 Saelhung he thawng thumkip neh thawng rhuk lo.
говеда, тридесет и шест хиляди;
45 Laak thawng sawmthum neh ya nga lo.
осли, тридесет хиляди и петстотин;
46 Hlang kah hinglu thawng hlai rhuk lo.
и човеци - шестнадесет хиляди.
47 Israel ca rhoek rhakthuem dongkah te Moses a loh. Sawmnga ah pakhat tah hlang lamkah khaw, rhamsa lamkah khaw a loh tih BOEIPA loh Moses a uen bangla BOEIPA dungtlungim kah a kuek aka ngaithuen Levi taengah a paek.
От тия половината за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.
48 Te phoeiah caempuei a thawng thawng aka soep, thawng khat mangpa rhoek neh yakhat mangpa rhoek tahMoses taengla mop uh.
Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,
49 Moses taengah, “Na sal rhoek loh caemtloek hlang rhoek kah boeilu te a tae uh vaengah mamih lamkah he kaimih kut hmuiah hlang he a hmaai moenih.
и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.
50 Te dongah BOEIPA mikhmuh ah kaimih kah hinglu ham aka dawth la hlang loh a hmuh sui hnopai, cak neh khungpak, kutcaeng, hnathawn neh oilung te BOEIPA nawnnah ham kang khuen,” a ti uh.
За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.
51 Te dongah Moses neh khosoih loh Eleazar amih taeng lamkah sui neh kutsai hnopai boeih te a doe.
И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.
52 Te dongah thawngkhat mangpa rhoek neh yakhat mangpa rhoek taeng lamloh BOEIPA taengah khosaa la a tloeng uh sui boeih he shekel thawng hlai rhuk ya rhih sawmnga lo.
И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.
53 Caempuei hlang rhoek long khaw amah kah hlang te a poelyoe uh.
(Защото войниците бяха грабили, всеки за себе си).
54 Te phoeiah Moses neh khosoih Eleazar lohthawngkhat neh yakhat mangpa rhoek lamkah sui te a doe tih tingtunnah dap la BOEIPA mikhmuh ah Israel ca rhoek ham poekkoepnah la a khuen.
И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.
