Matthai 25
1 Te phoeiah vaan ram tah oila parha neh vai uh. Te rhoek loh amamih kah hmaiim te a khuen tih yulokung doenah la cet uh.
Тогава небесното царство ще се уприличи на десет девици, които взеха светилниците си, и излязоха да посрещнат младоженеца.
2 Amih khuikah panga tah hlang ang la om uh tih panga tah cueih.
А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.
3 Aka ang rhoek loh amamih kah hmaiim te a khuen uh dae situi te amamih taengah khuen uh pawh.
Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.
4 Aka cueih rhoek tah amamih kah hmaiim te palang dongkah situi neh a khuen uh.
Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
5 Yulokung te a di dongah boeih ngam uh tih ip uh.
И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.
6 Khoyin boengli atah, 'Yulokung ke, Amah doe hamla cet uh laeh,’ tila tamlung a soeh.
А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!
7 Te vaengah oila rhoek tah boeih thoo uh tih a hmaiim te a tok uh.
Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 Aka ang rhoek loh aka cueih rhoek taengah, 'Nangmih kah situi te kaimih m'pae uh laem, kaimih kah hmaiim tah thi pawn ni,’ a ti uh.
А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
9 Tedae aka cueih loh a doo uh tih, 'Te koinih nangmih ham neh kaimih ham rhoeh voel mahpawh, aka yoi rhoek taengah lat cet uh lamtah namamih ham lai uh,’ a ti nah.
А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10 Lai hamla a caeh uh vaengah yulokung tah ha pawk. Te dongah aka sikim rhoek tah yulueinah khuiah amah neh kun uh tih thohka te a khaih.
А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.
11 A tloe oila rhoek tah hnukkhueng la pawk uh van tih, “Boeipa, boeipa, kaimih ham khaw ong dae,” a ti uh.
После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни.
12 Tedae a doo tih, “Nangmih taengah rhep kan thui nangmih te kan ming moenih,” a ti nah.
А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.
13 Te dongah hak uh laeh, a tue neh khohnin te na ming uh moenih.
И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].
14 Aka yiin ham hlang loh a sal rhoek te a khue tih a khuehtawn te amih taengah a tloeng pah.
Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15 Te phoeiah amamih kah a thaomnah tarhing la pakhat te talen panga, pakhat te panit, pakhat te pakhat rhip a paek tih yiin.
На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Talen panga aka dang tah tlek cet tih te rhoek nen te a saii dongah a tloe panga a dang thil.
Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Panit aka dang long khaw a tloe panit a dang thil tangloeng.
Също и тоя, който получи двата спечели още два.
18 Tedae pakhat aka dang tah cet tih diklai a too. Te phoeiah a boeipa kah tangka te a thuh.
А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19 A tue a sen phoeiah boeipa loh sal rhoek te a paan tih amih taengah bitat te a soepsoei.
След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20 Te vaengah talen panga aka dang loh talen panga han khuen thil tih a paan. Te phoeiah, “Boeipa, Kai he talen panga nan paek tih talen panga ka dang thil he,” a ti nah.
И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21 A boeipa loh anih te, “Then, uepom neh sal then a yool soah uepom la na om dongah nang tah a yet soah khaw kang khueh pai eh. Na boeipa kah omngaihnah khuiah kun van,” a ti nah.
Господарят му рече: Хубаво, добри е верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Talen panit long khaw a paan tih, “Boeipa kai taengah talen panit nan paek tih talen panit ka dang thil he,” a ti nah.
Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 A boeipa loh anih te, “Then, uepom neh sal then a yool soah uepom la na om tih nang te a yet soah kang khueh ni. Na boeipa kah omngaihnah khuiah kun van,” a ti nah.
Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Talen pakhat aka dang long khaw a paan tih, “Boeipa, nang he mangkhak hlang la na om, na tuh pawt nah ah te na ah tih na haeh pawt nah ah na yoep te ka ming.
Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сял, и събираш гдето не си пръскал;
25 Ka rhih dongah ka ceah neh nang kah talen te lai ah ka thuh. Na khueh te om ta he,” a ti nah.
и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 Tedae a boeipa loh anih te a doo tih, 'Sal boethae neh yaikat aw, ka tuh pawt ah ka ah tih ka haeh pawt ah ka coi te na ming.
А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна гдето не съм сял, и събирам гдето не съм пръскал;
27 Namah khaw a kuek ta, kai kah tangka te tangkapu taengah na khueh ham om. Te daengah man kai ka pawk vaengah a casai neh ka tangka te ka dang ve.
ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Te dongah anih taengkah talen te lo uh lamtah talen parha aka khueh te pae uh.
Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29 Aka khueh boeih te a paek thil vetih a coih pah ni. Tedae aka khueh pawt te a khueh duen pataeng te a taeng lamkah loh a loh pa ni.
Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
30 Te dongah sal hlangkhue hlangvaih te poengben kah yinnah khuila voei uh, te ah te rhah neh no rhuengnah neh om ni.
А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
31 Hlang Capa tah amah kah thangpomnah dongah a taengkah puencawn rhoek boeih neh ha pawk vetih a thangpomnah ngolkhoel dongah ngol ni.
А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
32 Te vaengah namtom boeih tah amah hmaiah a coi vetih tudawn loh maae taeng lamkah tu te a hoep bangla amih te rhip a hoep ni.
И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;
33 Tu rhoek tah amah kah bantang ah, maae rhoek te banvoei ah a pai sak ni.
и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
34 Te vaengah manghai loh a bantang ben kah rhoek te, “Halo, a pa kah a uem rhoek, Diklai a tongnah lamloh nangmih ham a rhoekbah ram te pang uh.
Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
35 Ka pong vaengah caak ham te kai nan paek uh, ka halh vaengah kai nan tul uh. Yinlai la ka om vaengah kai nan khue uh.
Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36 Ka pumtling vaengah kai nan khuk uh. Ka tlohtat vaengah kai nan hip ah ka om vaengah kai taeng la na pawk uh,’ a ti nah ni.
гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37 Te vaengah aka dueng rhoek loh, “Boeipa me vaengah lae na bungpong te ka hmuh uh tih kang khut uh, na halh vaengah kan tul uh?
Тогава праведните в отговор ще му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
38 Me vaengah nim nang te yinlai la kam hmuh uh tih kang khue uh, na pumtling tih kang khuk uh?
И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
39 Me vaengah lae na tlohtat te kan hmuh uh tih thongim ah khaw nang taengla ka pawk uh,’ a ti uh ni.
И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
40 Te vaengah manghai loh amih te a doo vetih, 'Nangmih taengah rhep ka thui, ka manuca rhoek khuiah a yit koek pakhat taengah na saii uh te tah kai taengah ni na saii uh,’ a ti nah ni.
А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
41 Te phoeiah banvoei kah rhoek te khaw, 'Thaephoei thil rhoek, kai taeng lamkah loh, rhaithae neh a puencawn rhoek ham a hmoel pah dungyan hmai khuila cet uh. (aiōnios g166)
Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. (aiōnios g166)
42 Ka pong vaengah caak ham khaw kai nan pae uh pawt tih, ka halh vaengah kai te nan tul uh moenih.
Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43 Yinlai la ka om vaengah kai nang khue uh moenih. Ka pumtling vaengah kai nan khuk uh moenih. Ka tattloel neh thongim ah kai nan hip uh moenih,’ a ti nah ni.
странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.
44 Te vaengah amih rhoek loh a doo uh vetih, 'Boeipa me vaengah lae na pong, halh tih yinlai neh na pumtling te khaw ka hmuh uh? Me vaengah lae na tattloel neh thongim ah nang kan talong uh pawh? a ti uh ni.
Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45 Te vaengah amih te a doo vetih, 'Nangmih taengah rhep ka thui, he rhoek khuiah a yit ca pakhat ham pataeng na saii uh pawt te tah kai ham na saii uh pawt la om,’ a ti nah ni.
Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.
