< Matthai 13 >
1 Te hnin ah Jesuh tah im lamloh cet tih tuili kaengah ngol.
В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
2 Te vaengah hlangping rhoek tah anih taengah muep tingtun uh. Te dongah amah tah lawng khuiah ngol hamla kun. Tedae hlangping tah tuikaeng ah boeih pai.
И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
3 Te phoeiah amih taengah nuettahnah neh muep a thui tih, “Cangti aka haeh tah cangti haeh la cet ne,
И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
4 Cangti a haeh vaengah a ngen te longpuei ah tla. Te dongah vaa loh a paan tih a kueh.
и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Angen tah lungrhong dongah tla tih, laimen muep a om pawt dongah tlek poe. Tedae laimen a dung la aom moenih.
А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 A yung a om pawt dongah khomik ha thoeng vaengah tah a kaeng tih koh.
и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
7 Angen tah hling khuiah tla tih hling te a rhoeng vaengah tah cang te a huep.
Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 Tedae a ngen tah lai then dongah tla tih a thaih, a ngen yakhat, a ngen sawmrhuk, a ngen tah sawmthum la thaii.
А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 Hna aka khueh loh ya saeh,” a ti nah.
Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 Te phoeiah hnukbang rhoek loh a paan uh tih, “Balae tih nuettahnah neh amih na voek?,” a ti nauh.
Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 Jesuh loh amih te a doo tih, “Vaan ram kah olhuep ming sak ham nangmih taengah m'paek coeng dae te rhoek taengah a paek moenih.
А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 Aka khueh te tah a paek thil vetih a coih pah ni. Tedae aka khueh pawt te a khueh duen pataeng te a taeng lamkah loh a lat pah ni.
Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Te dongah ni amih taengah nuettahnah neh ka thui pah. A hmuh uh dae hmat uh pawh. A hnatun uh dae ya uh pawt tih hmuhming uh pawh.
Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14 Te dongah Isaiah kah tonghma ol te amihtaengah, ' Hnavue neh na yaak uh vetih na hmuhming uh loengloeng mahpawh. Na hmuh tah na hmuh uh vetih na hmat uh loengloeng mahpawh.
На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 Pilnam kah thinko he tah a talh pah coeng. Te dongah hna neh a hnatun uh tloel tih a mik khaw a him uh. A mik neh a hmuh uh tih, hna neh a yaak uh, a thinko neh hmuhming uh tih ha bal uh koinih amih te ka hoeih sak ni,” a ti te soep coeng.
Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
16 Tedae nangmih kah mik loh a hmuh tih na hna loh a yaak dongah a yoethen.
А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17 Rhep kan thui, tonghma rhoek boeih neh hlang dueng rhoek loh na hmuh uh te hmuh a hue uh dae hmu uh pawh, na yaak uh te yaak ham akhaw a yaak uh moenih.
Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 “Te dongah nangmih loh cangti aka tuh kah nuettahnah he hnatun uh.
Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
19 Ram kah olka te a yaak dae aka hmuhming pawt boeih tah, rhaithae loh ha pawk atah a thinko ah tuh tangtae a poel a yoe pah. Te tah longpuei kah a haeh coeng te ni.
При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
20 Lungrhong sokah a haeh te tah ol te a yaak vaengah omngaihnah neh tlek aka doe ni.
А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 Tedae a khuiah a yung a khueh pawt dongah kolkalh ni a om. Tedae olka kongah hnaemtaeknah neh phacipphabaem a om vaengah voeng a khah.
корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22 Hling laklikah a tuh tah ol te aka ya la om dae dilai kah mawntangnah neh khuehtawn kah hmilhmaknah loh ol te a thing tih a tlongtlai la poeh. (aiōn )
А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn )
23 Tedae lai then sokah a tuh tah ol te a yaak tih aka hmuhming la om. Anih tah a ngen yakhat, a ngen sawmrhuk, a ngen thumkip la vuei tih thaihtak,” a ti nah.
А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24 A tloe nuettahnah te amih a paek tih, “Vaan ram tah amah lo ah cangti then aka tuh hlang neh vai uh.
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 Tedae hlang a ih vaengah a rhal ha pawk tih, cang lak ah paitaang a haeh phoeiah vik cet.
но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 Khopol te muem tih a vuei a thaih vaengah tah paitaang te khaw phoe.
А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 Te vaengah a sal rhoek loh a kungmah te a paan uh tih, “Boeipa, na lo ah cangti then na haeh moenih a? Tedae paitaang aka om he me lamkah lae?” a ti nah.
А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 Te vaengah amih te, “He tah rhal hlang loh a saii,” a ti nah. Te dongah sal rhoek loh a taengah, “Ka cet uh vetih te te yoep sak ham na ngaih a?” a ti na uh.
Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 Tedae amah loh, 'Pawh, paitaang te na yoep uh vaenngah cang neh rhenten na phu uh ve?
А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Cangah duela bok rhoeng sak mai. Cangah tue ah cangat rhoek te, 'Paitaang te lamhma la yoep uh lamtah hoeh hamla a pok la pok uh, tedae cang te tah kai kah khai khuila khoem uh, ' ka ti nah bitni,’ a ti nah,” te a thui pah.
Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31 A tloe nuettahnah amih a paek tih, “Vaan ram tah mukang mu phek la om, te te hlang loh a loh tih a lo ah a tue.
Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 Te te a mu aka om boeih lakah yiit. Tedae a rhoeng vaengah toian aka om boeih lakah tanglue tih thing la poeh. Te daengah ni vaan kah vaa loh ha pawk uh tih a hlaeng dongah bu a tuk,” a ti nah.
което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
33 A tloe nuettahnah neh amih te, “Vaan ram tah tolrhu phek la om. Te te huta loh a loh tih vaidam khoi thum khuiah a hlum vaengah boeih a rhoi sak,” a ti nah.
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
34 Jesuh loh he rhoek boeih he nuettahnah neh hlangping taengah a thui. Nuettahnah pawt atah amih taengah ol a thui moenih.
Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
35 Te daengah ni tonghma loh a phong, “Nuettahnah neh ka ka ka ong vetih Diklai a tongnah lamloh a thuhphah te ka phoe ni,” a ti te a soep eh.
за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
36 Hlangping te a tueih phoeiah im khuila kun. Te vaengah a hnukbang rhoek loh a taengla a paan uh tih, “Lo kah paitaang nuettahnah te kaimih ham thuicaih lah,” a ti nah.
Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 Te vaengah Jesuh loh a doo tih, “Cangti then aka tuh tah hlang capa ni.
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 Lohma tah Diklai ni. Te phoeiah cangti then tah ram kah a ca rhoek ni. Tedae paitaang tah rhaithae kah a ca rhoek ni.
нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 Te te aka haeh rhal te tah rhaithae ni. Cangah tue tah lunglai tue a bawtnah ni. Cangat rhoek tah puencawn rhoek ni. (aiōn )
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn )
40 Te dongah paitaang a yoep uh tih hmai neh a hoeh bangla kumhal kah a bawtnah dongah om van ni. (aiōn )
И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn )
41 Hlang capa loh a puencawn rhoek te a tueih ni. Te vaengah thangkui neh olaeknah aka saii rhoek boeih te a ram lamloh a bit uh ni.
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 Te phoeiah amih te hmai alh khuila a phum uh ni. Te rhoek ah rhah neh, no rhuengnah nen ni a om eh.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Te vaengah aka dueng rhoek tah Pa kah ram ah khomik bangla sae uh ni. Hna aka khueh loh ya saeh.
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
44 Vaan ram tah lohma ah a thuh sut khohrhang phek la om. Te te hlang loh a hmuh vaengah a thuh tih a omngaihnah neh cet. Te phoeiah a khueh boeih te a yoih tih te kah lohmuen te a lai.
Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
45 Te phoeiah vaan ram tah laitha then aka toem hnoyoi hlang phek la om.
Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46 Laitha a phu aka tlo pakhat la a hmuh dongah, a caeh neh a khueh boeih te a yoih tih a lai.
и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
47 Vaan ram tah tuili khuila lawk aka voei bangla om bal tih namtu cungkuem lamkah khaw a coi.
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48 Te te a bae vaengah lihmoi la a kawt uh. Te phoeiah ngol uh tih a then te busui khuila a sang uh. Tedae a thae te tah phawn a voeih uh.
и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 Kumhal kah a bawtnah dongah om van ni. Puencawn rhoek loh cet uh vetih aka dueng lakli kah boethae rhoek te a hoep ni. (aiōn )
Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn )
50 Te phoeiah amih te hmai alh khuila a voeih uh ni. Te hmuen ah rhah neh no rhuengnah ni aka om eh.,” a ti nah.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 “He rhoek boeih he na hmuhming uh a?” a ti nah. Amah taengah, “Ue,” a ti uh.
[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
52 Te dongah amih taengah, “Vaan ram kah aka bang cadaek boeih tah a khohrhang khuikah a rhuem neh a thai aka pok hlang imkung phek la om,” a ti nah.
А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53 Jesuh loh nuettahnah he bawt a khah tih te lamloh vik nong.
Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
54 Te phoeiah amah tolrhum la pawk tih amamih kah tunim ah amih te a thuituen hatah let uh tih, “Anih kah cueihnah neh a thaomnah he me lamkah nim?
И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
55 “Anih he kutthai capa la aom moenih a? A manu tah Mary la a khue uh moenih a? A mana rhoek khaw James, Josephb, Simon, Judah ta.
Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 A ngannu rhoek khaw mamih taengah boeih a om uh moenih a? Te dongah anih taengkah boeih he me lamkah nim?” a ti uh.
И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
57 Tedae anih kongah amamih te a khah uh. Te dongah Jesuh loh amih te, “Tonghma he amah im neh amah kah tolrhum pawt atah sawtsit ti om pawh,” a ti nah.
И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
58 Tedae amih kah hnalvalnah kongah a thaomnah muep tueng sak pawh.
И не извърши там много велики дела, поради неверието им.