Luka 19
1 Jerikho te a kun thil tih a hil.
След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
2 Te vaengah hlang pakhat, a ming ah Zakkhaeus la a khue te lawt om. Anih tah mangmu boei neh kuirhang la om.
И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3 Anih long khaw Jesuh te hmuh hamla a toem. Tedae a pumrho he merheh la a om dongah hlangping te aep thai pawh.
искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 Tedae a khum ham te a om coeng dongah a hmai la a khal tih amah hmuh ham thaibah dongla yoeng.
И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 Tekah hmuen la a pha vaengah Jesuh tah oeloe tih anih te, “Zakkhaeus, a loe la rhum, tihnin ah nang im ah ka naeh ham a kuek,” a ti nah.
Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6 Te dongah suntla tok tih Jesuh a doe te omngaih coeng.
И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 Boeih a hmuh uh vaengah cai uh tih, “Hlang tholh taengah pah hamla kun,” a ti uh.
И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8 A pai neh Zakkhaeus loh Boeipa taengah, “Boeipa, Ka khuehtawn he rhakthuem he khodaeng rhoek ka paek. Hlang khat khat kah hno khat khat ni ka rhawt pah bal atah rhaepli la ka thuung coeng he,” a ti nah.
А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
9 Te dongah anih te Jesuh loh, “Anih tah Abraham capa la a om van dongah tihnin ah tah khangnah loh he imkhui la pai coeng.
И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 Hlang Capa ha pawk he aka poci te toem ham neh khang ham rhoe pai ni,” a ti.
Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
11 Jerusalem a pha tom vaengah a yaak neh Pathen kah ram a tueng hamla cai tomlael coeng tila a poek dongah nuettahnah pakhat te a thap tih a thui.
И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 Te dongah, “Tongpa hlangtang pakhat tah, a ram loh ham kho hla la cet tih ha voei hamla cai.
Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 Te dongah a sal hlangrha te a khue tih mina lungrha te amih taengah a paek. Te phoeiah amih te, ' Amah ka pawk hil thimpom uh,’ a ti nah.
И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
14 Tedae a pilnam rhoek loh anih te a hmuhuetuh. Te dongah amah hnukah laipai tloep a tueih uh tih, ' Kaimih soah a manghai ham he ka ngaih uh moenih,’ a ti na uh.
Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 Ram te a loh tih amah ha mael vaengah tah tangka a paek a sal rhoek te amah taengla a khue tih metla a thimpom uh khaw ming hamla a dawt.
А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 Te vaengah aka pawk lamhma loh, ' Boeipa, nang kahmina pakhat te mina parha ka kum thil,’ a ti nah.
Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 Te vaengah anih te, ' Then, sal then a yit dongah uepom la na om tih, kho parha soah saithainah aka khueh la om laeh,’ a ti nah.
И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 Aka pawk pabae long khaw, ' Nang kah, mina loh mina panga a sak boeipa,’ a ti nah.
Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 Anih khaw, ' Nang loh kho panga om thil van,’ a ti nah.
А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Te phoeiah pakhat loh ha pawk tih, ' Boeipa, nang kah mina tah himbaica khuiah ka khueh tih ka tung he.
Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 Dikkhih dikkhaeh hlang la na om dongah namah khaw kang rhih. Na khueh pawt te na phueih tih na tuh pawt te na ah,’ a ti nah.
защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 Anih te tah, ' Na ka lamkah vanbangla nang taengah ol ka tloek ni, sal thae aw, kai he dikkhih dikkhaeh hlang la ka om te na ming coeng. Ka khueh pawt te ka poh tih ka tuh pawt te ka ah het a?
Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 Te vaengah balae tih ka tangka te caboei dongla na tloeng pawh. Kai ka pawk vaengah a casai neh ka dang kolo mako,” a ti nah.
тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 Te phoeiah aka pai rhoek te, ' Anih taengkah mina te lo uh lamtah mina lungrha aka khueh te pae uh,’ a ti nah.
И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
25 Te vaengah anih te, ' Boeipa, mina parha a khueh ta,’ a ti na uh.
(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Nangmih taengah ka thui, Aka khueh boeih te a paek thil vetih, aka khueh pawt tah a khueh te khaw a loh pahni.
Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 Tedae amih soah kai manghai sak ham ngaih pawh ka rhal rhoek te pahoi hang khuen uh lamtah ka hmaiah ngawn uh,’ a ti nah,” te a thui pah.
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 Te te a thui phoeiah a hmai la cet tih Jerusalem la luei.
И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29 Olives tlang a ti uh taengkah Bethphage neh Bethany te vat a pha vaengah hnukbang panit te a tueih tih,
И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
30 “Rhaldan kah kho la cet rhoi, a khuila na kun rhoi vaengah laakca a pael te na hmuh rhoi ni. Te soah hlang ngol noek pawt dae hlam lamtah hang khuen rhoi.
Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 khat loh nangmih rhoi te, 'Ba ham lae na hlam?' tila n'dawt atah, 'Boeipa loh a ngoe, 'ti nah,” a ti nah.
И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
32 Te dongah a tueih rhoi loh a caeh rhoi vaengah a ti nah bangla a hmuh rhoi.
И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 laak ca te a hlam rhoi vaengah a boei loh amih rhoi te, “Balae tih laak ca te na hlam rhoi,” a ti nah.
И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 Te rhoi long khaw, “Boeipa loh a ngoe,” a ti nah.
А те казаха: На Господа трябва.
35 Te te Jesuh taengla a khuen rhoi. Te phoeiah laak ca te a himbai neh a khuk uh tih Jesuh te a soah a ngol sakuh.
И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36 A caeh vaengah a himbai te long ah a phaih uh.
И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
37 Olives tlang kah singling te a pha tom vaengah a thaomnah te hnukbang rhaengpuei loh pahoi boeih a hmuh uh. Te boeih nen te omngaih uh tih Pathen te ol neh rhuprhup a thangthen uh.
И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 “Boeipa ming neh aka pawk manghai tah a yoethen, vaan ah ngaimongnah, thangpomnah tah a sangkoek ah om saeh,” a ti uh.
Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 Te dongah hlangping lamkah Pharisee hlangvang loh amah te, “Saya, na hnukbang rhoek te toel lah,” a ti nah.
А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 Tedae a doo tih, “Nangmih taengah ka thui, amih paa uh koinih lungto rhoek loh pang uh ni,” a ti nah.
И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 Khopuei te a tueng tom vaengah a rhah thil.
И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 “Tahae kah ngaimongnah he nang long khaw tihnin ah na ming koinih, tedae na mikhmuh lamloh a thuh coeng.
Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
43 Khohnin loh nang taengla ha pawk vetih na rhal rhoek loh nang te vaam n'too thil ni. Te vaengah nang te n'dum vetih voeivang ah nang te ng'et ni.
Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
44 Te phoeiah namah neh na khuikah na ca rhoek te a hnaa uh ni. Namamih kah hiphoelnah tue te na ming pawt yueng, na khuikah lungto sokah lungto pakhat pataeng hmaai uh mahpawh,” a ti nah.
и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 Bawkim la a kun neh hno aka yoi rhoek te a vai.
И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46 Amih te, “'Ka im tah thangthuinah im la om ni, 'tila a daek coeng dae nangmih loh dingca rhoek kah khuirhung la na saii uh,” a ti nah.
Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 Te phoeiah hnin takuem bawkim khuiah om tih a thuituen. Tedae khosoihham rhoek, cadaek rhoek neh pilnam kah a congkhang long tah anih te poci sak ham a mae uh.
И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48 Tedae pilnam loh Jesuh te a hmaitoh tih boeih a hnatun dongah metla a saii uh ham khaw ming uh pawh.
но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
