Laitloekkung 21
1 Te dongah Israel hlang loh Mizpah ah ol a caeng uh tih, “Mamih khuiah pakhat long khaw a tanu te Benjamin yuu la pae boel saeh,” a ti uh.
А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.
2 Te phoeiah pilnam te Bethel la cet uh tih BOEIPA mikhmuh ah kholaeh duela ngol uh. Te vaengah a rhah ol a huel uh tih hluk hluk rhap uh.
И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.
3 Te dongah “Israel Pathen BOEIPA aw, Israel koca pakhat khui lamloh hloep aka buel uh ham te tihnin ah balae tih Israel taengah a om,” a ti uh.
И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?
4 A vuen ah pilnam te thoo tih hmueihtuk a suem uh. Te phoeiah hmueihhlutnah neh rhoepnah te a nawn uh.
И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.
5 Tedae, “BOEIPA taengah Mizpah la aka cet pawt tah duek rhoela duek saeh,” a ti tih olhlo puei a om dongah Israel ca rhoek loh, “Israel koca boeih khuiah BOEIPA taengkah hlangping lakli la aka mop pawt te ulae,” a ti uh.
Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.
6 Te daengah Israel ca rhoek loh a manuca Benjamin soah damti uh tih, “Israel khuiah koca pakhat tah tihnin ah pat coeng.
И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля.
7 Mah tanu te amih yuu la paek pawt ham mamih loh BOEIPA taengah n'toemngam uh dongah aka sueng rhoek ham a yuu metlam m'vawt uh eh,” a ti uh.
Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?
8 Te dongah, “Israel koca khuikah pakhat khaw BOEIPA taengah Mizpah la aka mop pawt te melae,” a ti uh daengah Jabesh Gilead rhaehhmuen lamkah te hlangping taengah hlang pakhat khaw tarha mop pawh.
Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.
9 Te dongah pilnam te a boel uh hatah te Jabesh Gilead khosa rhoek khui lamkah pakhat khaw om tangloeng pawh.
Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.
10 Te dongah tatthai hlang khui lamkah rhaengpuei la hlang thawng hlai hnih te a tueih uh tih amih te a uen uh hatah, “Cet uh lamtah Jabesh Gilead kah huta camoe khosa rhoek te cunghang ha neh ngawn uh.
За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.
11 Te phoeiah tongpa boeih hekah olka bangla saii uh lamtah thingkong dongah tongpa neh aka ming uh huta te khaw boeih thup uh,” a ti nah.
И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.
12 Te dongah Jabesh Gilead kah khosa rhoek khuiah tongpa kah thingkong neh tongpa aka ming pawh hula, oila ya li a hmuh uh te khaw Kanaan kho kah Shiloh rhaehhmuen la a khuen uh.
А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.
13 Te phoeiah rhaengpuei pum te a tueih uh tih Rimmon thaelpang kah Benjamin ca rhoek te a voek uh. Te vaengah rhoepnah neh amih te a khue uh.
Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.
14 Benjamin khaw te vaeng khohnin ah ha mael coeng. Te dongah Jabesh Gilead lamkah huta aka hing duen te amih yuu la a paek uh dae amih ham rhoeh tah dang uh pawh.
И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха.
15 Tedae BOEIPA loh Israel koca khuiah a puut a saii coeng dongah Benjamin ham khaw pilnam khaw hal van.
И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.
16 Te dongah hlangboel khuikah a hamca rhoek, “Benjamin nu he a mitmoeng coeng dongah aka sueng rhoek ham a yuu metlam m'vawt pa eh,” a ti uh.
Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?
17 Te phoeiah, “Benjamin rhalyong rhoek kah rho he Israel koca lamkah long khaw hmata boel saeh.
И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;
18 Te phoeiah, 'Benjamin taengah huta aka pae tah thaephoei thil saeh,’ a ti tih Israel ca rhoek loh a toemngam coeng dongah mamih nu khui lamkah he amih taengah a yuu la pae ham khaw coeng pawh,” a ti uh.
а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.
19 Te phoeiah, “A kum kum kah BOEIPA khotue te Shiloh ah om oem ta te. Shiloh he Bethel tlangpuei, Bethel, Shekhem lamloh Lebonah tuithim duela aka luei longpuei kah khocuk ah om ta,” a ti uh.
Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.
20 Te dongah Benjamin ca rhoek te a uen a uen uh tih, “Cet uh lamtah misur kung ah rhongngol uh.
И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;
21 Te vaengah so uh lamtah lam dongah thum ham Shiloh nu rhoek pawk ha thoeng uh ni. Te vaengah misur kung lamloh cuk thil uh lamtah namamih ham tu uh. Hlang boeih loh Shiloh nu te Benjamin kho ah na yuu la caeh puei uh.
и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.
22 Te vaengah a napa rhoek khaw, a nganpa rhoek khaw halo vetih mamih taengah aka ho khaw om ni. Tedae amih te, 'Kaimih he ng'rhen uh mai, caemtloek vaengah a yuu la hlang ka dang pa uh oeh pawh. Amih te a tuetang vaengah nangmih loh na pae uh pawt koinih na lolh uh ni,’ ka ti na uh bitni,” a ti nauh.
И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.
23 Te dongah Benjamin ca rhoek loh a saii uh tih amamih tarhing ah huta a khuen uh. Aka lam rhoek khui lamkah te a tuuk uh daengah cet uh tih a rho te a paan uh. Te phoeiah khopuei te a khoeng uh tih a khuiah kho a sak uh.
И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.
24 Israel ca rhoek khaw tekah khohnin daengah te lamkah te amah koca rhoek neh a huiko taengla nong uh tih amah rho te rhip a paan uh.
Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.
25 Te vaeng tue ah khaw Israel khuiah manghai tal tih hlang boeih loh a mik dongkah a thuem sak bangla a saii uh.
В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
