Joba 7
1 Diklai hman ah hlanghing hamla caempuei a om moenih a? A khohnin te kutloh kah khohnin banghui ni.
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Sal bangla hlipkhup a hloep tih kutloh bangla a bisai a lamtawn.
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 Ka taengah a poeyoek la a hla ka pang van tih thakthaenah hlaem he kai hamla a khueh.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Ka yalh tih, “Me vaengah nim ka thoh ve?” ka ti. Khoyin loh puh tih hlaemhmah duela yutnah khaw ka cung.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Ka saa loh a rhit a bai, ka vin laipi tiknong khaw uet tih a tuei.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Ka khohnin loh tampai lakah bawn tih lungli lungla la ngaiuepnah bawt.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Ka hingnah mueihla he poek lah. Hnothen hmuh ham khaw ka mik loh mael voel mahpawh.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Kai aka so mik loh kai m'mae voel mahpawh. Na mik te kai soah om dae kai ka om voel pawh.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 A im la koep mael pawt vetih a hmuen loh anih hmat voel mahpawh.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Te dongah kai khaw ka ka tuem mahpawh. Ka mueihla khobing doela ka thui vetih. Ka hinglu khahing doela ka lolmang pueng ni.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Kai he tuipuei tuihnam tih nim kai soah thongim na khueh.
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Ka soengca kai n'hloep bitni, ka thingkong loh ka kohuetnah te a phueih bitni ka ti.
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Mueimang neh kai nan rhihyawp sak tih olphong neh kai nan let sak.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Ka hinglu loh ka rhuhrhong lakah khaknah neh dueknah ni a coelh.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Ka kohnue coeng, kumhal duela ka hing mahpawh, kai he n'toeng laeh, ka khohnin khaw a honghi ni.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Mebang hlanghing lae amah na pantai sak tih a taengah na lungbuei na khueh te.
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Anih te mincang ah na cawh tih mikhaptok ah ni anih te na loepdak.
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Balae tih kai lamloh na mangthong pawt eh? Ka timtui ka dolh hil kai nan rhael moenih.
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Hlang aka kueinah nang taengah ka tholh tih balae ka saii? Balae tih kai he na kutnoek la nan khueh. Te dongah kai ham tah hnorhih la ka om coeng.
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Te dongah ka boekoek he na phueih tih kai kathaesainah he nan khoe mai pawt lae? Laipi khuila ka yalh pawn ni. Kai na toem cakhaw ka om voel moenih,” a ti nah.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
