Joba 4
1 Te vaengah Temani hoel Eliphaz loh a doo.
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 Te vaengah nang te ol neh n'noemcai saeh, na ngak aya? Tedae olthui te kuemsuem ham unim aka noeng eh?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Muep na toel tih kut kha rhoek khaw na talong coeng te.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Aka paloe rhoek te na olthui loh a thoh tih khuklu aka khun khaw na caang sak.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Tedae namah taengla ha loe tih na ngak coeng, namah te m'ben tih na let coeng.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Na hinyahnah, na ueppangnah, na ngaiuepnah, na longpuei kah thincaknah khaw om pawt nim?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Poek van laeh, ommongsitoe he paltham nim? Aka thuem rhoek te melam a thup?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Ka hmuh vanbangla boethae aka thoe tih aka soem khaw amah long ni thakthaenah a ah.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Pathen kah hiil dongah milh uh tih a thintoek khohli dongah khap uh coeng.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Sathueng khaw kawknah neh sathuengca khaw a ol neh om dae sathuengca khaw a no tloong.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Maeh a mueh lamloh sathueng te milh tih sathuengnu ca rhoek khaw pam uh.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Ka taengah ol a huen tih a olduem loh kai hna a lat sak.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Hlang he khoyin olphong lamkah pomnah khuiah a ih muelh vaengah.
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 birhihnah loh kai m'mah tih thuennah neh ka rhuh boeih a rhih sak.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Mueihla loh ka maelhmai a pah vaengah ka mul ka saa poenghu.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 A pai vaengah khaw a mueimae ka hmat moenih. A muei tah ka mikhmuh ah om tih bidip ol a yaak.
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Pathen lakah hlanghing he tang tih anih aka saii lakah ah hlang caihcil ngai a?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 A sal rhoek soah tangnah pawt tih a puencawn te a lolh la a khueh atah,
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 Laipi neh lai im dongah kho aka sa aisat te bungbo hmai ah a khoengim pop coeng.
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Mincang lamloh hlaem duela a phop te a yoeyah la a milh khaw mingpha pawh.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Amih lamkah a a hlangrhuel a phil pah vaengah a duek uh moenih a? Te dongah cueihnah neh a om moenih a?
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
