Caeltueih 19
1 Apollos te Kawrin ah a om vaengah cingtoe kholi te Paul loh a hil tih Ephisa la a suntlak vaengah hnukbang rhoek hlangvang te a hmuh.
А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.
2 Te dongah amih te, “Aka tangnah rhoek loh Mueihla Cim na dang uh a?” a ti nah. Tedae amih long te, “Mueihla Cim a om te ka yaak uh moenih,” a ti nah.
И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.
3 Te dongah, “Ba nen lae na nuem uh tah,” a ti nah vaengah, “Johan kah baptisma dongah,” a ti uh.
И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.
4 Te dongah Paul loh, “Johan loh yutnah baptisma dongah a nuem tih anih hnukkah aka lo te tangnah, 'ham pilnam taengah a thui te khaw Jesuh ah ni a om,” a ti nah.
А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.
5 A yaak uh vaengah Boeipa Jesuh ming neh a nuem uh.
И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6 Te dongah Paul loh amih te kut a tloeng thil tih Mueihla Cim loh a suntlak thil. Te vaengah ol khaw a thui uh tih a phong uh.
И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
7 Te vaengah a pum boeih la hlang hlainit tluk om uh.
И те всички бяха около дванадесет мъже.
8 Tunim ah kun tih sayalh la a thui. Pathen ram kawng te hla thum hlai a thuingong tih a hloih.
И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.
9 Tedae hlangvang loh ning uh tih a aek uh dongah longpuei te rhaengpuei hmaiah a thet uh. Te dongah Amih taeng lamloh nong tih hnukbang rhoek a khuen phoeiah, Turannu saengim ah hnin takuem a thuingong.
А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
10 Tedae kum nit hlai a om tangloeng tih Asia kah khosa Judah rhoek neh Greek rhoek boeih loh Boeipa kah olka he a yaak.
И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.
11 A dang noek pawh thaomnah pataeng khaw Pathen loh Paul kut dongah a tueng sak.
При това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;
12 Te dongah a pum dongkah himbaica khaw, hamnak khaw a khuen tih aka tlo te a tloeng thil. Te vaengah amih lamkah tlohtat te a voeih pah tih mueihla thae khaw a coe sak.
дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
13 Te vaengah rhaihaek Judah la aka dongpoeng hlangvang long khaw rhai thae aka kaem rhoek te Boeipa Jesuh ming phoei thil ham cai uh tih, “Jesuh rhangneh nangmih taengah ol ka hlo te te Paul loh a hoe,” a ti uh.
А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
14 Te vaengah Judah khosoihham pakhat kah Skeva ca rhoek parhih aka om long khaw te tlam te a saii.
И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
15 Tedae amih te mueihla thae loh a doo tih, “Jesuh khaw ka ming tih Paul ka hmat. Tedae nangmih tah u rhoek nim?,” a ti nah.
Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16 Te phoeiah a khuiah mueihla thae aka om hlang loh amih te boeih a cungpet thil tih a vueinan thai. Te dongah tekah im te a poeng a hal hlanah a tling a yal neh hmalaem uh coeng.
И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
17 Te te Ephisa kah kho aka sa Judah rhoek neh Greek rhoek taengah khaw boeih mingpha la om coeng. Te dongah rhihnah loh amih te boeih a tlak thil tih Boeipa Jesuh ming te a oep uh.
И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
18 Aka tangnah rhoek loh a khoboe phong ham neh phoe hamla muep ha pawk uh.
И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
19 Miklet neh a soep la kho aka boe rhoek kah cabu aka rhoei rhoek te khaw hlang boeih hmaiah a hoeh uh. Te dongah a phu te n'dueh koinih tangka thawng sawmnga khaw a hmuh ni.
Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.
20 Te dongah BOEIPA kah olka loh thaomnah neh rhoeng tih khangmai.
Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение.
21 Tedae te te a coeng vaengah Makedonia neh Akhaia te paan tih Jerusalem la caeh ham Paul loh Mueihla ah ko a tam. Te dongah, “Ka pha to phoeiah Rom hip ham ka ngaih,” a ti.
И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 Amah aka bongyong rhoi ham Timothy neh Erastu te Makedonia la a tueih. Amah tah Asia ah a tue a laehdawn pueng.
И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.
23 Te vaeng tue kah a long a im dongah puenpa aka om te a yool mai moenih.
А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
24 Te vaengah cakben pakhat, a ming ah Demetrius loh, Artemis kah cakben bawkim a saii tih kutthai neh a coeng sak bibi khaw a yool mai moenih.
Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
25 Te kawng dongah khaw bibikung rhoek te a tingtun sak tih, “'Hlang rhoek aw, tahae kah bibi he mamih ham khuehtawn la om, 'tite na hmat uh.
като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
26 Ephisa bueng ah pawt tih Asia pum banghui ah Paul loh a yoek tih hlangping muep a maelh te khaw na hmuh uh tih na yaak uh coeng. Kut neh a saii boeih he pathen moenih,” a ti.
И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.
27 Te bueng pawt tih mingthae la pawk koinih mamih ham a cungvang khaw khopo coeng. Artemis rhainu puei kah bawkim khaw nawtnaa mueh la a lennah khaw yawk pawn ni. Anih te Asia pum neh lunglai loh a bawk,” a ti nah.
И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.
28 A yaak uh vaengah thinsanah neh a hah la aka om rhoek tah tamhoe uh tih, “Ephesa kah Artemis tah len pai,” a ti uh.
Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!
29 Te vaengah khopuei tah puencaknah baetawt. Te dongah lamcawntol la huk cu uh tih Kaiyu neh Paul kah a hui Makedonia hoel Aristarkhu te a paco uh.
И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.
30 Paul te rhaengpuei taengah kun ham khaw a ngaih dae anih te hnukbang rhoek loh hlah uh pawh.
А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
31 A paya la aka om Asia boei hlangvang loh amah te a tah tih lamcawntol ah pum paek pawt ham a hloep uh.
Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
32 Te vaengah pakhat pakhat ah pang paluep uh. Hlangboel loh huk huk om uh ngawn dae a yet ngai loh ba dongah a khoong uh khaw ming uh pawh.
И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.
33 Judah rhoek loh hlangping khuikah Alexander te a uen uh tih a mop uh. Alexander long khaw kut a cavoih tih rhaengpuei taengah amah te huul uh ham a ngaih.
А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
34 Tedae anih te Judah hoel ni tila a hmat uh. Te dongah khonoek panit tluk tah ol pakhat la boeih a khueh uh tih, “Ephesa kah Artemis ni aka khuet koek,” tila pang uh.
Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!
35 Tedae hlangping te cadaek pakhat loh a sim tih, “Ephesa hlang rhoek aw, Ephesa he Jupiter lamkah aka rhul Artemis boeinu kah imkhoem khopuei la a om te ulae aka ming pawt hlang aka om.
Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
36 Te dongah hekah he oelh tloel la om coeng. Nangmih duem om ham neh marhumarhat la saii pawt ham ni a kuek.
И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
37 Nang khuen uh hlang rhoek he bawkim aka reth aih moenih, mamih kah pathen aka soehsal bal moenih.
Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 Te dongah Demetrius neh anih taengkah kutthai rhoek loh pakhat pakhat te olka a khueh thil oeh atah khoboei aka om rhoek taengah dumlo lailo te khuen uh saeh lamtah khat neh khat tingtoeh uh saeh.
Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
39 Tedae khat khat ni na kuek uh thil atah hlangboel kah a rhimong neh thuicaih pah saeh.
Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
40 Tihnin kah olpungnah kongah a lolh a om moenih. Te dongah tingtoeh uh ham tah khopo coeng. Tekah kawng neh lairhui dongkah olka he thuung thai sih ti moenih,” a ti nah.
Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.
41 Te tlam te a thui pah daengah ni hlangboel te khaw a paa pueng.
И като рече това, разпусна събранието.
