Solomon Laa 2
1 Kai tah Sharon rhaimoei neh tuikol kah tuilipai ni.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 Mutlo hling puem kah tuilipai bangla tanu lakli tah kamah cangyaeh van pawn ni.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Duup thing lakli thaihthawn kah bangla tongpa lakli ah tah kamah hlo van pawn ni. A hlipkhup ah ka naep tih ka ngol vaengah a thaih khaw ka dang dongah didip mai.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Misur im la kai n'khuen tih kai soah amah kah lungnah hnitai a hlaek.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Ka lungnah he a tloh dongah yukhap neh kai n'duel tih thaihthawn neh kai n'caih sak.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 A banvoei kut te ka lu hmui la a tloeng tih a bantang kut loh kai n'kop.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Jerusalem nu rhoek nang te kan caeng coeng. Kohong kah sakhi rhuinu long khaw sayuk long khaw n'haeng boel saeh. Lungnah loh a ngaih duela haenghang boeh.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 Kai hlo ol tah tlang dong a poe, mol dong a buem tih ha pawk coeng he.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Kamah hlo tah kirhang neh rhangrhaeh ca aka puet ni. Mah kah thoh hlip ah pai he ne, bangbuet lamloh m'hmaitang tih thohhuel lamloh khooi.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Kamah hlo loh n'doo tih kai taengah, “Ka sakthen neh ka cangyaeh nang te thoo laeh, nang mah halo laeh,” a ti.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Sikding, sikding a poeng atah khonal mael tih amah la cet coeng he.
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Diklai ah rhaipai phoe tih laa sak tue pai. Mah khohmuen ah vahu ol n'yaak coeng.
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 Thaibu a haengkang te hminkhah coeng tih, misur thaihmoe loh hmuehmuei a yal coeng. Thoo laeh oe, ka sakthen neh ka cangyaeh nang te lo dae lamtah namah mah lo laeh.
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 Ka vahui aw, thaelpang thaelrhaep ah khaw, longpoeng huephael ah khaw na mueimae te kai n'tueng lah. Na ol te tui tih na mueimae a rhoeprhui dongah na ol te ka yaak lah mako.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Mah misurdum tah a thaihmoe dongah misurdum aka phae maetang, maetang ca rhoek te mah hamla tu sih.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 Kamah hlo tah kamah ham saeh lamtah kai khaw anih hamla tuilipai lakli ah ka luem.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Khothaih thoeng tih khokhawn a rhaelrham hil khaw mael laeh. Kai hlo nang loh tlang naeng kah kirhang neh rhangrhaeh ca khaw puet lah.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
