Tingtoeng 78
1 [Asaph kah Hlohlai] Ka pilnam aw ka olkhueng he hnatun uh lah. Ka ka lamkah olthui dongah na hna hooi uh lah.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Hlamat lamkah olkael te ka ka dongkah thuidoeknah neh ka ong vetih ka thaa dae ni.
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Tekah te n'yaak uh tih m'ming uh vanbangla a pa rhoek loh mamih taengah han thui uh.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 BOEIPA koehnah, a tlungalnah neh khobaerhambae a saii te, aka thui rhoek loh a ca rhoek lamkah hmailong cadilcahma taengah khaw phah uh boel sih.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Jakob ham laipainah a khueng tih Israel dongah olkhueng la a ling te ni a ca rhoek taengah patoeng ming sak ham a pa rhoek a uen.
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 Te daengah ni cadilcahma loh a ming uh eh. Hmailong ah a cun camoe rhoek long khaw a thoh uh puei vetih a ca rhoek taengah a tae pa eh.
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 Te vaengah a uepnah khaw Pathen pum ah a khueh uh vetih Pathen kah khoboe te hnilh uh mahpawh. A olpaek khaw a kueinah uh.
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 A napa rhoek bangla thinthah neh hlang koek cadil, a lungbuei aka cikngae pawt tih a mueihla loh Pathen aka tangnah mueh cadil la om uh pawt sue.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Liva aka muk tih aka kaap Ephraim ca rhoek khaw caemrhal tue vaengah a hnuk la bung uh.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Pathen kah paipi te ngaithuen uh pawt tih a olkhueng neh pongpa ham khaw a aal uh.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Te dongah amah kah bibi neh khobaerhambae amih a tueng te a hnilh uh.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Egypt kho Zoan hmuen kah a napa rhoek mikhmuh ah khobaerhambae a saii pah.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Tuitunli te a phih pah tih amih a kat puei vaengah tui khaw som bangla pai.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Te phoeiah amih te khothaih ah cingmai neh khoyin puet te hmai vang neh a mawt.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Khosoek ah lungpang rhoek te a hep pah tih tuidung bangla muep a tul.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 Thaelpang khuikah tuicip a thoeng sak tih tuiva tui bangla a hlawn.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Tedae rhamrhae ah Khohni te a koek uh tih a taengah tholh ham koep a koei uh.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Amih kah hinglu dongah caak a hoe uh te khaw a thinko neh Pathen ni a noemcai uh.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Pathen taengah khaw, “Khosoek khuiah caboei phaih ham Pathen te coeng thai aya?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Lungpang a boh tih tui a phuet vaengah soklong la long coeng ke. A pilnam ham buh khaw a paek thai vetih maeh a tael pah venim?” a ti uh tih a thui uh.
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 BOEIPA loh a yaak vaengah a paan tih Jakob te hmai neh a kolh. Israel taengah khaw thintoek a khuen bal.
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Pathen te tangnah uh pawt tih Boeipa kah khangnah dongah a pangtung uh pawt dongah ni.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Tedae a sokah khomong te a uen tih vaan thohkhaih rhoi te a ong.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Te dongah amih kah a cak ham manna a tlan sak tih amih te vaan cangpai a paek.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Hlang loh rhaelnu buh a caak tih lampu khaw amih ham kodam la a thak pah.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Vaan lamkah kanghawn a hlah tih a sarhi neh tuithim yilh khaw a thawn.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Te dongah maeh loh laipi bangla, vaa mul long khaw tuitunli kah laivin bangla amih soah tlan tih,
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 a dap kaepvai kah a lambong lakli ah a hlak pah.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Te dongah a caak uh tih muep cung uh. Amih kah ngaihlihnah vanbangla amih te a paek.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 A ka dongah caak a paem uh pueng akhaw amamih kah hoehhamnah te kholong uh tak pawh.
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 Te dongah Pathen kah thintoek te amih taengla pai. Te vaengah amih khuikah thaomthathueng rhoek te a ngawn tih Israel tongpang rhoek te a tulh.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Te boeih khui lamkah tholh uh bal pueng tih Boeipa kah khobaerhambae te tangnah uh pawh.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Te dongah amih kah khohnin loh a honghi la, a kum khaw lungmitnah neh thok.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Amih te a ngawn van daengah ni Boeipa te a tlap uh. Mael uh tih Pathen a toem uh.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 Te daengah amih kah lungpang Pathen neh amih aka tlan Khohni Pathen te a ngaidam uh.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Tedae amah te a ka neh a hloih uh tih a lai neh a taengah laithae uh.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Amih kah lungbuei te khaw Boeipa taengah hong pawt tih a paipi te tangnah uh pawh.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 A thinphoei nen ni thaesainah khaw a dawth tih phae pawh. Te dongah a thintoek khaw puet a hnop tih a kosi khaw boeih sah pawh.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 Amih te pumsa lah om tih yilh loh a khum phoeiah ha mael pawt te khaw a poek.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Khosoek ah Boeipa mat a koek uh vanbangla khopong ah Boeipa te a noih uh.
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Te dongah Pathen te koekthoek a noemcai uh tih Israel kah hlang Cim te a phen uh.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Rhal khui lamkah Boeipa kut loh amih a lat khohnin te poek uh pawh.
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 Amah kah miknoek te Egypt ah, kopoekrhai hno khaw Zoan hmuen ah a tueng sak.
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 A sokko khaw thii la a poeh sak tih tuicip kangna khaw o uh thai pawh.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Amih aka yok ham pil neh amih aka phae ham bukak khaw a hlah pah.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 A cangthaih te phol taengla, a thaphu khaw kaisih taengla a paek pah.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Amih kah misur te rhael neh, a thaihae khaw tlansing neh a ngawn pah.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 A rhamsa te rhael taengla, a boiva khaw rhaekhmai taengla a uup pah.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 A thintoek thinsa kah a thinpom khaw, yoethae puencawn rhoi at kah kosi neh citcai te khaw amih taengah a sah.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 A thintoek ham a hawn a saelh coeng. Amih kah hinglu te dueknah lamkah khaw hnaih pawh. Te dongah a hingnah te duektahaw taengla a paek pah.
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 Egypt kah caming boeih neh Ham dap kah thahuem tanglue te a ngawn pah.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 Tedae a pilnam te boiva bangla a khuen tih khosoek khuiah tuping bangla a hmaithawn.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Amih te ngaikhuek la a mawt tih rhih uh pawt dae a thunkha rhoek te tuitunli loh a khuk.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Te dongah amah kah bantang kut neh a men tlang cim khorhi la amih te a khuen.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Namtom rhoek te amih hmai lamkah a haek pah tih rho la rhilong te a suem pah. Te dongah Israel koca loh amih kah dap ah kho a sak uh.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Tedae Khohni Pathen te a noemcai uh tih a koek uh, a olphong khaw khoem uh pawh.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 A napa rhoek bangla balkhong uh tih hnukpoh uh. Lii a pawl la poeh uh.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 A hmuensang neh Boeipa a veet uh tih a mueidaep neh a thatlai sak uh.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Pathen loh a yaak vaengah lungoe tih Israel te rhep a hnawt.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Te dongah Shiloh pohmuen neh hlang lakli kah a khueh dap te a phap sut.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 A sarhi te tamna la, a boeimangnah khaw rhal kut khuila a paek pah.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 A pilnam te cunghang taengla a tloeng tih a rho taengah khaw lungoe.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Tongpang rhoek te hmai loh a hlawp dongah oila rhoek thangthen uh pawh.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 A khosoih rhoek te cunghang dongah cungku uh tih a nuhmai rhoek khaw rhap uh pawh.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Te vaengah Boeipa loh aka ip muelh bangla, misurtui neh aka tamhoe hlangrhalh bangla haenghang.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 A rhal rhoek te tloep a tloek tih amih te kumhal kokhahnah la a khueh.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Joseph kah dap khaw a hnawt tih Ephraim kah mancai te a tuek tloe moenih.
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Tedae a lungnah Zion tlang kah Judah mancai te a tuek.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Te dongah a rhokso te a sang la a sak tih kumhal due diklai bangla a suen.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 A sal David te a tuek dongah boiva vongup lamkah a loh.
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 A pilnam Jakob neh a rho Israel te luem puei ham ni anih te cacun hnuk lamkah a khuen.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Te dongah a thinko neh amih te a luem puei tih, a kut kah a lungcuei neh a mawt.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
