Tingtoeng 105
1 BOEIPA te uem uh lah. A ming te khue uh lah. A khoboe te pilnam rhoek taengah tukkil uh lah.
Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Amah te hlai uh lah. Amah te tingtoeng uh lamtah amah kah khobaerhambae boeih te lolmang taeng uh lah.
Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 A ming cim neh thangthen uh lamtah, BOEIPA aka tlap rhoek kah a lungbuei tah a kohoe saeh.
Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 BOEIPA neh amah kah a sarhi te tlap lah. A maelhmai khaw tlap taitu lah.
Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 A kopoekrhainah a saii neh a ka dongkah laitloeknah bangla anih khobaerhambae khaw,
Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 A sal Abraham tiingan neh a coelh Jakob koca rhoek loh thoelh uh lah.
Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 BOEIPA amah ni mamih kah Pathen coeng. A laitloeknah khaw diklai pum ah om.
Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 A paipi tekumhal duela a thoelh dongah cadilcahma thawngkhat ham olka a uen.
Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 Abraham neh Isaak taengah a saii a olhlo te,
Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
10 Jakob taengah oltlueh la, Israel taengah kumhal paipi la a sut pah.
Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
11 Te dongah, “Kanaan kho rhi te na rho la nang taengah kam paek ni,” na ti nah.
Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 A hlang kah hlangmi te a sii la om pueng tih, a khuiah bakuep uh.
Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 Te vaengah namtom taeng lamkah namtom taengla, ram pakhat lamkah pilnam pakhat taengla poengdoe uh.
И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 Amih aka hnaemtaek ham hlang khueh pah pawt tih amih kongah manghai rhoek khaw a tluung pah.
Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 Ka koelh soah ben boel lamtah ka tonghma rhoek te thaehuet thil boeh,” a ti nah.
Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 Khokha a khue vaengah kho khuiah conghol neh caak boeih te a phae pah.
После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 Amih hmai kah a tueih hlang, Joseph te sal bangla a yoih.
Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 A kho te hlong neh a phaep pah uh a hinglu ah thicung loh a toeh.
Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
19 A olthui a thoeng tue a pha due BOEIPA kah olthui loh ol loh anih te a cil a poe.
Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 Manghai loh a tah dongah pilnam aka taem loh anih a doek tih a hlah.
Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 Amah im kah boei neh a hnopai boeih aka taemrhai hamla,
Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 A hinglu bangla a mangpa rhoek te khoh tih a hamca rhoek te cueih sak ham te a khueh.
За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Te vaengah Israel loh Egypt la kun tih Jakob loh Ham kho ah bakuep.
Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 Tedae a pilnam te muep a pungtai sak tih a rhal rhoek lakah a yet sak.
Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
25 BOEIPA loh a sal rhoek te rhaithi sak tih, a pilnam aka hmuhuet ham Egypt rhoek kah lungbuei te a maelh pah.
Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
26 A sal Moses neh anih ham a coelh Aron te a tueih.
Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
27 Amih rhoi loh Egypt rhoek taengah Boeipa kah miknoek olka a tueng sak rhoi tih, Ham kho ah khaw kopoekrhai hno te a tueng sak rhoi.
Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
28 Khohmuep a tueih tih a hmuep sak dongah Boeipa kah olthui olka te koek uh thai pawh.
Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
29 A tui te thii la a poeh sak tih a nga khaw a duek sak.
Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 A kho kah bukak rhoek te a manghai rhoek kah imkhui la a khae sak.
Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
31 Amah loh a uen tih a khorhi tom ah pil neh pilhlip uihli tlung.
Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 Khonal te rhael la a poeh sak tih a kho ah hmaisai hmai la coeng.
Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 A misur neh a thaibu te khaw a haih pah tih a khorhi kah thing te a khaem pah.
Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
34 A uen bal tih kaisih neh lungang te tae na pawt la halo.
Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 Te vaengah a kho kah baelhing boeih a caak tih a khohmuen kah a thaihtae khaw a caak pah.
Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 A kho khuikah caming boeih neh a thahuem boeih khuikah a thaihcuek te a ngawn pah.
Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 Te vaengah amih te cak neh, sui neh ham pawk puei dongah amah koca rhoek khuikah tah paloe pawh.
И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
38 Amih Egypt rhoek te birhihnah loh a vuei tih amih rhoek a nong vaengah a kohoe uh.
Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 Himbaiyan bangla cingmai a yaal pah tih khoyin ah hmai a vang pah.
Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
40 A bih vaengah tanghuem a khuen pah tih vaan kah buh te amih a kum sak.
Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
41 Lungpang a ong vaengah tui ha phuet tih rhamrhae ah tuiva la a long sak te,
Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
42 a sal Abraham taengkah a olkhueh cim te a poek dongah ni.
Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 A pilnam khaw omngaihnah tamlung a coelh neh a khuen.
Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 Te vaengah namtu rhoek kah a thakthaenah namtom khohmuen te a paek tih a pang uh te,
Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
45 a oltlueh ngaithuen sak ham neh a olkhueng te kueinah sak ham ni. BOEIPA te thangthen lah.
За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
