Tingtoeng 104
1 Aw ka hinglu, BOEIPA te uem lah. Ka BOEIPA Pathen namah tah na sang tangkik tih mueithennah neh rhuepomnah te na bai.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Khosae neh himbai bangla muelh aka thing uh himbaiyan bangla vaan ah dup aka phaih,
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 A imhman te tui soah aka ci, khomai te leng la aka saii, khohli phae neh aka cet,
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 khohli te a puencawn la aka saii tih hmai tak aka tueih loh,
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 diklai khaw amah hmuen ah a suen tih kumhal ah tuen yoeyah pawh.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Anih te tuidung neh pueinak bangla na khuk tih tui rhoek loh tlang rhoek soah pai uh.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 Namah kah tluungnah dongah rhaelrham uh tih na khohum ol dongah tamto uh.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Tlang tom a lan uh tih amih ham na suen kolbawn hmuen la suntla uh.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Khorhi na suem te a poe uh thai pawt dongah diklai khuk ham ha mael uh thai pawh.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Tuisih rhoek te soklong la a loei tlang rhoek laklo ah long uh.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Kohong kah mulhing boeih te tui a tul uh tih kohong marhang rhoek khaw a tuihalh dip uh.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 A taengah vaan kah vaa loh kho a sak uh tih thingsam laklo ah a ol huphup loei.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Tlang boeih te a imhman lamkah aka suep, BOEIPAnamah kah kutci loh diklai te a hah sak.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Rhamsa ham sulrham poe tih, hlang kah thohtatnah hamla baelhing neh, diklai lamkah buh na thoeng sak.
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 Te dongah misurtui loh hlanghing thinko ko a hoe sak, situi loh maelhmai a hlampan sak tih buh loh hlanghing thinko a duel.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 BOEIPA loh a ling thingkung, Lebanon kah lamphai te a kum sakuh.
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Teah te vaa loh bu a tuk tih, bungrho loh hmaical dongah a im a khueh.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Tlang sang boeih te sathai ham om tih, pango boeih khaw saphih ham hlipyingnah la om.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Khoning ham hla a saii tih khomik loh a khotlak khaw a ming.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Khohmuep na khueh tih khoyin ha pawk vaengah duup kah mulhing boeih loh a khuiah yuel uh.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Maeh te sathueng rhoek loh a kawk thil uh tih a caak te Pathen taengah a tlap uh.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Khomik a thoeng neh vawl khoem uh tih a khuisaek la kol uh.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Hlang he a bisai ham neh a thohtatnah la kholaeh hil cet.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 BOEIPA nang kah kutngo he yet tangkik. Te rhoek boeih te cueihnah nen ni na saii. Na hnopai rhoemah diklai ah baetawt coeng.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Tuitunli aka len tih a dang, aka dangka ah, rhulcai mulhing a yit a len tae lek pawt la om bal.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Teah te sangpho rhoek loh pongpa uh tih a khuiah aka luem ham Leviathan te na saii.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 A tuetang vaengah amih caak paek ham khaw amih loh namah taengla boeih lamso uh.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Amih taengah na paek te a rhuh uh. Na kut na hlam tih hnothen kum uh.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Na maelhmai na thuh vaengah let uh. A hil na khoem pah vaengah pal uh tih laipi la bal uh.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Na mueihla na tueih daengah anmih te suen uh tih diklai maelhmai khaw na tlaih pueng.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 BOEIPA kah thangpomnah tah kumhal duela om tih, a bibi dongah BOEIPA a kohoe saeh.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Diklai a paelki vaengah thuen tih, tlang rhoek te a taek vaengah khuu.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Ka hingnah neh BOEIPA te ka hlai vetih ka om rhuet vaengah ka Pathen te ka tingtoeng ni.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Ka olding he anih ham a lungtui saeh. Kai tah BOEIPA dongah ka kohoe coeng.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Hlangtholh rhoek te diklai lamloh mitmoeng uh saeh lamtah halang rhoek khaw koep om boel saeh. Aw ka hinglu, BOEIPA tah a yoethen pai saeh tila BOEIPA te thangthen lah.
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
