Olcueih 1
1 Israel manghai David capa Solomon kah he,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 cueihnah ming sak ham neh ol yakmingnah te yakming sak ham thuituennah la om.
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Thuituennah la loh ham neh duengnah, tiktamnah neh vanatnah te aka cangbam sak la om.
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Camoe hlangyoe taengah mingnah neh thuepnah, khinglangnah aka pae la om.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Aka cueih loh hnatun saeh lamtah rhingtuknah la thap thil saeh, aka yakming loh a niing la hol saeh.
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Aka cueih rhoek kah, nuettahnah olka neh amih kah olkael aka yakming sak la om.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 BOEIPA hinyahnah tah cueihnah, mingnah a tongnah la om tih aka ang loh thuituennah a hnoelrhoeng.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Ka ca aw na pa kah thuituennah he hnatun lamtah na nu kah olkhueng khaw tloeng sut boeh.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Te te na lu ham mikdaithen kah lukhueng neh na rhawn ham oi la om.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Ka ca nang te hlangtholh rhoek loh n'hloih cakhaw rhoih boeh.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 “Kaimih taengah pongpa lamtah hlang thii te rhongngol thil sih, ommongsitoe te a tloengtlaih la dawn sih.
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Amih te saelkhui bangla a hing la dolh sih lamtah tangrhom ah a pum la a cungpung bangla om saeh. (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 A boei a rhaeng boeih neh a phu aka tlo te n'dang uh vetih mamih im he kutbuem neh m'baetawt sak mako.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Na hmulung te kaimih lakli ah naan lamtah mamih boeih ham sungsa pakhat la om saeh,” a ti uh atah,
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Ka ca aw, amih kah longpuei ah cet boel lamtah na kho te amih kah a hawn lamloh hoi lah.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Amih kah a kho tah boethae hamla cungpoeh uh tih thii long sak ham loe uh.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Vaa phae boeih kah a hmaiah a tloengtlaih la lawk a tung uh.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Amih loh amamih kah a thii te a rhongngol thil uh tih a hinglu te a mae uh.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Mueluemnah dongah aka mueluem boeih kah a khosing te tah a boei kah a hinglu ni a. rhawt pah.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Cueihnah tah vongvoel ah tamhoe tih toltung ah a ol a huel.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Thohka ah aka kawk rhoek kah a lu ah a pang pah tih khopuei vongka ah ol a thui.
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Hlangyoe nang loh mevaeng hil nim hlangyoe na lungnah ve, hmuiyoi rhoek tah amamih kah saipaat dongah naep uh tih, aka ang rhoek loh mingnah te a hmuhuet uh.
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Ka toelthamnah he mael thil lah, ka mueihla he nang hamla kan thaa saeh lamtah ka ol he khaw nang kam ming sak eh.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Kang khue vaengah na aal uh tih ka kut kan cavaih vaengah nim te hnatung uh pawh.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Kai kah cilsuep boeih te na dul uh tih, kai kah toelthamnah khaw na ngaih uh pawh.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Kai khaw nangmih kah rhainah te ka nueih thil vetih nangmih ah birhihnah a thoeng vaengah kan tamdaeng ni.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Nangmih kah birhihnah tah khohli rhamrhael bangla ha pawk vetih na rhainah loh cangpalam bangla halo vaengah, citcai neh khobing loh nangmih te m'paan vaengah,
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Kai ng'khue uh cakhaw ka doo mahpawh, kai n'toem uh cakhaw m'hmu uh bal mahpawh.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Te yueng te mingnah a hmuhuet uh tih BOEIPA kah hinyahnah te tuek uh pawh.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Kai cilsuep dongah naep uh pawt tih, kai kah toelthamnah khaw boeih a tlaitlaek uh.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 A khosing kah a thaih te a caak uh vetih a cilkhih loh a lawn uh bitni.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Hlangyoe hnuknong loh amih te a ngawn vetih aka ang kah ommongnah loh amih te a milh sak ni.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Tedae kai taengah aka hnatun long tah ngaikhuek la kho a sak vetih yoethae kah birhihnah khuiah khaw rhalthal van ni.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
