Olcueih 8
1 Cueihnah loh n'khue moenih a? Lungcuei loh a ol a huel dae ta.
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 Longpuei taengkah hmuensang som ah a im kah a hawn ah khaw pai ta.
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 Vangpuei la a kun phai kah vongka hmoi ah khaw thohka kah a rhai ah khaw tamhoe ta.
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 Aw hlang rhoek, nangmih te kang khue tih ka olthang he khaw hlang capa ham ni.
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Hlangyoe rhoek loh khinglangnah yakming lamtah aka ang rhoek loh lungbuei te yakming lah.
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Hnatun uh, rhaengsang la ka thui dongah ka hmuilai ka ongnah he vanat la om.
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 Ka ka loh oltak a thuep tih halangnah te ka hmuilai kah a tueilaehkoi ni.
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Ka ka dongkah duengnah olthui boeih he a hloo vilvak moenih.
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 Aka yakming ham tah boeih langya tih mingnah aka dang ham tah thuem ngawn.
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Ka thuituennah tangka nen pawt tih, mingnah he sui a coelh lakah khaw lo lah.
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 Cueihnah tah lungvang lakah then tih ngaihnah sarhui khaw te nen te vanat sak thai pawh.
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Kamah tah cueihnah, khinglangnah neh kho ka sak tih thuepnah dongkah mingnah te ka hmuh.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 BOEIPA hinyahnah dongah a thae la koevoeinah te thiinah ham ni hoemdamnah neh a thae longpuei khaw, calaak ol khaw ka hmuhuet.
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 Cilsuep neh lungming cueihnah tah kamah taengah, ka yakmingnah neh, kamah ham thayung thamal la om.
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 Kai rhangneh manghai rhoek loh manghai tih boeica rhoek loh duengnah neh a taem uh.
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 Kai rhangneh mangpa rhoek khaw boei uh tih hlangcong boeih loh duengnah lai a tloek uh.
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Kai aka lung, aka lungnah te ka lungnah tih kai aka toem rhoek loh kai m'hmuh uh.
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Khuehtawn neh thangpomnah khaw, aka nguel boeirhaeng neh duengnah khaw kamah taengah om.
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Sui neh suicilh lakah ka thaih then tih ka cangvuei khaw cak lakah cae.
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Duengnah caehlong ah tiktamnah a hawn khui la ka pongpa.
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 Kai aka lungnah tah ka koe ka pang sak tih a thakvoh te ka koei pah.
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Daengrhae daengkhoi lamkah a bibi, hlamat kah a longpuei a tongcuek ah BOEIPA loh kai n'lai coeng.
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 Khosuen lamloh, a lu lamloh, diklai khothoeng lamloh kai n'hloe.
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 Kai ka poe vaengah tuidung khaw ana om pawh, tuisih tui ana phul pawh.
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Tlang a buek hlan ah som a tueng hlan ah ka cuen coeng.
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 Te vaengah diklai khaw, tollong khaw, lunglai dongkah laipi lamhma khaw ana saii moenih.
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Vaan a soepsoei ham vaengkah, tuidung hman kah a kueluek te a tarhit ham vaengkah khaw kamah ni.
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 A sang hmuen kah khomong thah sak ham khaw, tuidung tuiphuet tanglue sak ham vaengah khaw,
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 Tuitunli te a rhi suem pah ham vaengah khaw ka om coeng. Te dongah tui loh BOEIPA ol te poe pawh. Diklai kah a yung te a tarhit ham vaengah ka om coeng.
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Amah taengah bibi thai la ka om tih hnin bal hnin bal hlahmaenah neh ka om. A tue boeih dongah amah mikhmuh ah ka luem.
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 A khohmuen kah lunglai dongah aka luem loh hlang ca te khaw ka hlahmaenah coeng.
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Te dongah ca rhoek loh kamah taengah hnatun uh lamtah kamah kah yoethen longpuei ngaithuen uh.
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Thuituennah he hnatun lamtah cueih lamtah hlahpham boeh.
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Kamah taengah aka hnatun Ka thohkhaih taengah a hnin a hnin ah aka hak, ka thohka kah rhungsut aka ngaithuen hlang tah a yoethen pai.
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 Kai aka hmu long tah hingnah te a hmuh rhoe a hmuh tih, BOEIPA taengkah kolonah a dang.
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 Tedae kai aka hmaang long tah a hinglu a huet, kai aka thiinah boeih loh dueknah te a lungnah.
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
