Olcueih 6
1 Ka ca, na hui ham rhi na khang tih kholong ham na kut na tum atah,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 Na ka dongkah olthui loh n'hlaeh coeng tih na ka dongkah olthui loh n'khaih.
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Te te na saii dongah ka ca aw, na huul uh cakhaw na hui kah kut ah ni na pha hae. Te dongah cet, mawn lamtah na hui hloep laeh.
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Na mik te ih sak boeh, na mikkhu te ngam boeh.
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 Kut dongkah kirhang bangla sayuep kut dongkah vaa bangla namah huul uh laeh.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Kolhnaw aw lunghi taengla cet lah, anih kah khosing ke hmu lamtah cueih van lah.
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 A taengah rhalboei khaw, rhoiboei khaw, aka taemrhai ham khaw om mai pawh.
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 Khohal ah a buh te a soepsoei tih cangah ah a caak te a yoep.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 Kolhnaw aw me hil nim na yalh vetih na ih lamloh me vaengah nim na thoh ve?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Bet ih, bet ngam, kut poem bet neh na yalh.
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 Te vaengah na khodaeng te aka cet paitai bangla, na tloelnah loh photling aka bai hlang bangla ha pawk ni.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Aka muen hlang neh boethae hlang tah a ka dongkah olhmaang nen ni a pongpa.
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 A mik neh a mikhip, a kho neh a thui, a kutdawn neh a thuinuet.
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 A lungbuei kah a calaak neh a tuetang takuem ah boethae bueng a paem tih, tingtoehnah neh hohmuhnah a khuen.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Te dongah amah kah rhainah loh buengrhuet a thoeng thil vetih hoeihnah om kolla khaem pahoi ni.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 He parhuk he BOEIPA loh a thinah tih a hinglu dongah tueilaehkoi khuikah tueilaehkoi parhih tah.
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 A honghi lai aka ludoeng kah a mik, ommongsitoe kah thii aka long sak kah a kut,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 Boethae kopoek aka paem lungbuei, boethae dongla aka yong paitok kho,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 A hong kah laipai loh laithae ol a sat tih pacaboeina lakli ah tingtoehnah la a khuen.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Ka ca, na pa kah olpaek te kueinah lamtah na nu kah olkhueng phap sut boeh.
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Na lungbuei ah rhawp hlaengtang lamtah na rhawn ah rhawp laikoeinah lah.
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 Na caeh vaengah nang m'mawt vetih na yalh vaengah nang te n'tawt ni, na haenghang vaengah nang n'lolmang puei ni.
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 Olpaek tah hmaithoi ni, olkhueng khaw vangnah ni, thuituennah dongkah toelthamnah khaw hingnah longpuei ni.
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 Huta thae taeng lamkah neh kholong nu ol hnal lamloh nang aka ngaithuen ham ni.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 A sakthen te na thinko nen khaw nai boeh, a mikkhu neh nang te n'hloih boel saeh.
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 Pumyoi nu tah buh hluem ham ni, tedae hlang yuu loh hinglu phutlo khaw a hoem.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Hlang kah a rhang dongah hmai a poep lalah a himbai te hoeh mahpawt a?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Hlang pakhat te hmai-alh dongah a caeh lalah a kho te duih mahpawt a?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 A hui kah yuu te aka kun thil tih aka ben tah pakhat khaw hmil tangloeng mahpawh.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 A hinglu kah a lamlum dip sak hamla a huen atah hlanghuen te hlang loh hnoelrhoeng mahpawt a?
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 A hmuh uh atah a pueh parhih la sah saeh lamtah a im kah a boei a rhaeng te boeih a phai saeh.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Lungbuei aka talh huta tah samphaih, a hinglu aka phae long ni te te a saii.
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Tlohtat neh yah a dong vetih anih kokhahnah te hmata mahpawh.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 Phulohnah khohnin ah a va kah kosi neh thatlainah dongah lungma ti mahpawh.
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 A mikhmuh kah tlansum pakhat khaw khuen pah pawt vetih kapbaih yet cakhaw huem pah mahpawh.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
