Olcueih 19
1 A hmuilai voeldak neh aka ang lakah amah kah thincaknah neh aka cet khodaeng he then ngai.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Mingnah aka om pawh hinglu khaw then pawh, kho neh aka tanolh long khaw a hmaang.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Hlang kah a anglat loh amah kah longpuei te a paimaelh pah hatah a lungbuei tah BOEIPA taengah a hmaital.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Boeirhaeng tah paya khaw muep a thap pah dae, tattloel tah a baerhoep long pataeng te a nong tak.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 A honghi kah laipai te hmil pawt vetih, laithae aka sat long khaw poenghal mahpawh.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Hlangcong kah maelhmai tah muep a thae sak uh tih, hlang te hlang boeih loh kutdoe neh a paya nahuh.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Manuca pataeng aka khodaeng te boeih a hmuhuet uh atah, a baerhoep aisat te a taeng lamloh a lakhla tak ta. A hloem bal akhaw amih te ol a om moenih.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 A hinglu aka lungnah long tah a lungbuei ah a lai tih, lungcuei long tah hnothen dang hamla a ngaithuen.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 A honghi kah laipai te hmil pawt vetih, laithae aka sat khaw milh ni.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Omthenbawnnah he hlang ang ham a rhoeprhui moenih, sal loh mangpa a taemrhai te bahoeng voel moenih.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Hlang kah a lungming loh a thintoek khaw a hlawt pah dongah, boekoek te a boei a mang neh a poe.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Manghai kah thinkoeh he sathueng bangla kawk dae, a kolonah he baelhing dongkah buemtui bangla om.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Capa a anglat te a napa ham talnah la om tih, a yuu kah hohmuhnah khaw tuicip bangla puh.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Im neh boeirhaeng he napa kah rho la om cakhaw, hlang aka cangbam yuu he tah BOEIPA taeng lamkah ni.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Ngaknah he ih dongah moo tih, palyal khaw hinglu lamlum.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Olpaek aka tuem loh a hinglu a ngaithuen tih, BOEIPA kah longpuei aka hnoel tah duek rhoe duek ni.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 BOEIPA kah puhlah long tah tattloel te a rhen tih, a thaphu te amah taengla a thuung ni.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Ngaiuepnah a om vaengah na ca te toel lah, anih duek sak ham tah na hinglu te thak boeh.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Kosi len kah hmulung te tholhphu la a phueih atah na huul cakhaw koep na koei hae ni.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 cilsuep he hnatun lamtah thuituennah he doe lah. Te daengah ni na hmailong ah na cueih eh.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Hlang kah lungbuei ah kopoek muep om cakhaw, BOEIPA kah cilsuep long ni a thoh sak.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Hlang kah ngaihlihnah tah amah kah sitlohnah he ni. Tedae khodaeng he hlang laithae lakah then ngai.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 BOEIPA hinyahnah he tah hingnah la om tih, ngaikhuek la a rhaeh sak coeng dongah yoethae loh cawh voel pawh.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Kolhnaw long tah bael dongla a kut a puei nawn pataeng a ka khuila a khuen moenih.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Hmuiyoi te na boh daengah ni hlangyoe bangla a muet uh eh. A yakming la na tluung daengah ni. mingnah te a phatuem pueng eh.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 A napa aka rhoelrhak tih, a manu aka yong sak capa tah yah a poh tih, a khosak khaw tal.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Ka ca, mingnah olka lamloh palang ham a, thuituennah hnatun ham he na toeng.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Hlang muen kah laipai loh tiktamnah te a hnael tih, halang kah a ka loh boethae a dolh.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Hmuiyoi rhoek ham tholhphu neh anglat kah a nam ham bohnah a tawn uh coeng.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
