Olcueih 13
1 Ca aka cueih loh pa kah thuituennah a hnatun tih, hmuiyoi long tah tluungnah pataeng hnatun pawh.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Hlang lai thaih lamloh a then khaw a cah dae, hnukpoh kah hinglu tah kuthlahnah la poeh.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 A hinglu aka ngaithuen long tah a ka a tuem, a ka aka ang soeh khaw amah ham porhaknah la om.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Kolhnaw loh a ngaidam dae a hinglu a thum moenih. Tedae aka haam kah a hinglu tah hah ngaikhoek.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Aka dueng loh a hong ol te a hmuhuet. Halang tah a borhim tih a hmai tal.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Duengnah loh thincaknah longpuei te a kueinah tih, halangnah loh tholhnah a paimaelh.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Boei tih ba aka khueh pawt khaw om, vawtthoek dae a boei a rhaeng aka coih khaw om.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Khuehtawn he hlang kah hinglu tlansum ni. Tedae khodaeng loh tluungnah a yaak moenih.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Aka dueng kah khosae tah a kohoe tih, halang kah hmaithoi tah a thih pah.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Althanah loh olpungnah a paek tih, uentonah dongah cueihnah om.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 A honghi lamkah boeirhaeng khaw yip muei tih, amah kut neh aka coi long tah a ping sak.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Ngaiuepnah loh lungbuei aka nue a dangrhoek tih, hingnah thingkung loh ngaihlihnah a cung sak.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Olka aka hnoelrhoeng loh amah ham lai a koi vetih, olpaek aka rhih te anih loh a rhong ni.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Aka cueih kah olkhueng tah hingnah thunsih la om tih, dueknah hlaeh lamloh aka nong sak la om.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Lungmingnah then tah mikdaithen la a khueh tih, hnukpoh kah longpuei tah mueng.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Aka thaai loh mingnah neh boeih a saii tih, aka ang loh a anglat te a yaal.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Halang puencawn tah yoethae ah cungku tih, oltak kah laipai tah hoeihnah la om.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Khodaeng neh yah loh thuituennah a hlahpham tih, toelthamnah aka tuem tah a thangpom.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Ngaihlihnah a dip te hinglu ham khaw tui dae, aka ang long tah boethae lamloh nong ham te tueilaehkoi la a om pah.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Hlang cueih taengah aka cet la aka cet tah cueih rhoela cueih tih, hlang ang neh aka luem tah lolh coeng.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Hlangtholh rhoek te yoethae loh a hloem dae, aka dueng te hnothen neh a thuung.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Hlang then long tah a ca kah a ca khaw a phaeng dae, laihmu kah a thadueng tah hlang dueng hamla a khoem pah.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Khodaeng kah khohai cang tah thawt tangloeng dae, tiktamnah a om pawt dongah a khoengvoep.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 A ca aka thiinah loh a cungcik a hnaih, tedae aka lungnah tah thuituennah neh a toem.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Hlang dueng loh a hinglu dongah kodam la a caak dae, halang tah a bung a vaitah.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
