Lampahnah 32
1 Te vaengah Reuben carhoek te boiva muep om tih Gad ca taengah khaw ping uh khungdaeng. Te phoeiah Jazer khohmuen neh Gilead khohmuen te a sawt vaengaha hmuen khaw boiva hmuen la tarha a hmuhuh.
А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
2 Te dongah Gad kocarhoek neh Reuben koca rhoek te cet uh tih Moses taeng neh khosoih Eleazar taengah khaw, rhaengpuei khoboeirhoek taengah khaw a thui uh.
то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
3 Te vaengah Ataroth neh Dibon, Jazer neh Nimrah, Heshbon neh Elealeh, Sibam, Nebo, Beon,
Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
4 Isreal rhaengpuei kah mikhmuh ah BOEIPAloh a ngawn khohmuen te boiva kah khohmuen tih na salrhoek taengah khaw boiva om ta,” a ti uh.
земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
5 Te phoeiah, “Na mik ah mikdaithen ka hmuh atah he khohmuen he na salrhoek taengah khohut la m'paek vetih Jordan te kaimih nam paan sak pawt mako,” a ti uh.
За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.
6 Tedae Moses loh Gad kocarhoek taeng neh Reuben kocarhoek taengah, “Nangmih helana ngol uh vaengah na manuca rhoek tah caemtloek la cet uh saeh a?
А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
7 BOEIPA loh amih taengaha paek khohmuen la kat ham te balae tih Israel ca rhoek kah lungbuei hea khaban la na khaban uh.
Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?
8 Khohmuen sawt ham Kadeshbarnea lamloh amih ka tueih vaengah na pa rhoek loh he ni a saii uh.
Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;
9 Eshkol soklong la cet uh tih khohmuen khaw a hmuh uh dae BOEIPA loh amih taengaha paek khohmuen la kun pawt ham Israel ca rhoek kah lungbuei tea khaban uh.
отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.
10 Amah khohnin ah BOEIPA kah thintoek sai tiha toemngam.
И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
11 Egypt lamkah aka lo hlang rhoek khuiah kum kul neha so hang ca rhoek tah khohmuen te hmu uh mahpawh. Tete Abraham, Isaak taeng neh Jakob taengah ka toemngam dae kai hnukaha tlun uh moenih.
Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
12 Kenizzi Jephunneh capa Kaleb neh Nun capa Joshua tah BOEIPA hnukah tlun rhoi.
освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
13 Te vaengah BOEIPA kah thintoekte Israel taengah sai tih BOEIPA mik ah boethae aka saii kah cadil boeiha cing hil amihte khosoek ah kum sawmlia poengdoe sak.
Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
14 Israel taengah BOEIPA kah thintoek thinsa te koep khoengvoep ham ni na parhoek yueng hlangtholh hlang kah tahoengnah dongah na pai uh he.
И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
15 A hnuk lamlohna phael uh dongah khosoek ah amih tloeng ham koepa koei vetih he pilnam boeih hena mit uh bitni,” a ti nah.
Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.
16 Te phoeiah a taengla mop uh tih, “Kaimih kah boiva ham boiva kah tanglung neh ka carhoek ham khopuei pahoi ka thoh uh mako.
Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
17 Tedae amihte a hmuen la ka pawk uh hil tah kaimih he Israel ca mikhmuh ah tawn uh ham ka pumcum uh bitni. Te vaengah khohmuen kah khosarhoek mikhmuh lamkah hmuencak khopueirhoek ah mamih kah camoe rhoek ana om saeh.
а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.
18 Israel ca rhoek khuikah hlang loh a rhoa pang hlanah ka im la ka mael uh mahpawh.
Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
19 Jordan kah rhalvangan neha voel kah amih neh m'phaeng uh boel saeh. Jordan khocuk ngan ah kaimih taengah kamamih kah rho om coeng,” a ti uh.
Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
20 Te dongah Moses loh amih te, “He ol hena ngai uh mak atah, caemtloek ham BOEIPA mikhmuh ahna pumcum uh mak atah,
Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
21 Nangmih aka pumcum boeih te tah BOEIPA mikhmuh ah Jordan tea poeng vetih a thunkharhoek te a mikhmuh lamloha haek ni.
ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
22 BOEIPA mikhmuh ah khohmuena khoem uh coeng. Te dongah mael uh lamtah BOEIPA taeng neh Israel taengah ommongsitoe la na om uh bitni. Khohmuen he BOEIPA mikhmuh ah nangmih kah khohut la om bitni.
и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
23 Te te na saii uh pawt atah BOEIPA taengahna tholh coeng ne. Te vaengah namamih kah tholhnah loh nangmih m'hmuh bitni tila ming uh.
Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
24 Nangmih ham neh na camoe ham khopuei khaw, na tu ham tanglung khaw thoh uh. Tedae nangmih ka lamloh aka thoengte rhoi uh,” a ti nah.
Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
25 Te phoeiah Gad kocarhoek neh Reuben koca rhoek loh Moses taengah, “Na sal rhoek long he ka boei kah a uen banglaa saii uh bitni.
И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.
26 Ka yuu rhoek neh ka ca rhoek, ka boiva neh ka rhamsa boeih tah Gilead khopueirhoek ah pahoi om uh bitni.
Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
27 Ka boei kah na thui bangla, BOEIPA mikhmuh ah caempuei la aka pumcum na sal rhoek tah caemtloek la boeih kat bitni ni,” a ti uh.
а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
28 Amih kongah Moses loh khosoih Eleazar, Nun capa Joshua neh Israel carhoek kah koca, a napa boeilurhoek tea uen.
Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.
29 Te vaengah Moses loh amih te, “BOEIPA mikhmuh ah caemtloek la aka pumcum Gad kocarhoek neh Reuben ca boeih tah nangmih taengah Jordan te kat uh coeng. Nangmih mikhmuh ah khohmuen te a khoem uh dongah Gilead khohmuente amih taengah khohut la pae.
Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
30 Nangmih taengah aka pumcum uh khaw a kat uh pawt atah Kanaan khohmuen ah tah nangmih khui kahte bawn uh saeh,” a ti nah.
Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
31 Gad kocarhoek neh Reuben koca rhoek loh a doouh tih, “BOEIPA loh na salrhoek taengaha thui bangla ka saii uh tangloeng bitni.
И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.
32 Kaimih BOEIPA mikhmuh ah aka pumcum rhoek tah Kanaan khohmuen la ka kat uh ni. Tedae Jordan rhalvang he tah kaimih kah rho neh kaimih ham khohut la om saeh,” a ti uh.
Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.
33 Te dongah Moses loh amih, Gad kocarhoek taeng neh Reuben kocarhoek taengah khaw, Joseph capa Manasseh koca hlangvang taengah khaw, Amori manghai Sihon kah ram, Bashan manghai Oga kah ram neh khohmuen, khohmuen kaepvai khopuei rhibawn kah a khopuei te a paek.
И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
34 Te dongah Gad kocarhoek loh, Dibon, Ataroth neh Aroer,
И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
35 Aroth-shonphan, Jazer neh Jobehah,
Атротсофан, Язир, Иогвея,
36 Bethnimrah neh Bethharan, hmuencak khopueirhoek neh boiva kah tanglung te a thoh uh.
Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
37 Reuben koca rhoek loh Heshbon, Elealeh neh Kiriathaim,
А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
38 Nebo neh ming aka hoi Baalmeon, Sibam te a thoh uh. Te kah a thoh uh khopueirhoek ming tea ming neha khue uh.
Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.
39 Manasseh capa Makir koca rhoek tah Gilead la cet uh tiha buem uh. Te vaengah a khui kah Amori tea haek uh.
И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
40 Te dongah Moses loh Gilead te Manasseh capa Makir taengaha paek tih a khuiahkhoa sak uh.
За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
41 Manasseh capa Jair loh cet tih a vangcarhoek te loh dongah terhoek te Jair vangcaa sui.
А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.
42 Nobah khaw cet tih Kenath neh a khobuelrhoek tea loh. Te dongah te te amah ming la Nobaha sui.
И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.
