Lampahnah 22
1 Te phoeiah Israel ca rhoek te cet uh tih Jerikho kah Jordan rhalvangan phai, Moab kolken ah rhaeh uh.
Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон.
2 Israel loh Amori taengah a saii boeih te Zippor capa Balak loh a hmuh.
А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.
3 Israel he khaw muep a ping dongah Moab khaw pilnam mikhmuh ah bakuep. Israel ca rhoek kah mikhmuh ah Moab a mueipuel.
И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.
4 Te dongah Moab loh Midian kah a hamca rhoek taengah, “Vaito loh khohmuen kah baelhing a laem bangla mamih kaepvai kah a cungkuem he hlangping loh a laem uh pawn ni,” a ti nah. Te vaeng tue ah Moab kah manghai tah Zippor capa Balak ni.
И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,
5 Te dongah a pilnam paca rhoek kah khohmuen tuiva kaep kah Pethor Beor capa Balaam taengah puencawn a tueih. Anih te a khue tih, “Egypt lamkah aka thoeng pilnam he, diklai hman te a khuk tih kai imdan la kho a sak he.
изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката Евфрат, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;
6 Te dongah halo lamtah he pilnam he kai lakah tah a tlung oeh dongah kai yueng la thaephoei thil mai laeh. Anih ngawn ham neh khohmuen lamloh anih ka haek thai khaming. Yoethen na paek hlang te a yoethen tih thae na phoei thil te tah thaephoei a yook te ka ming,” a ti nah.
Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благословиш, е благословен, а когото прокълнеш е проклет.
7 Te dongah Moab kah a hamca neh Midian kah a hamca rhoek khaw, amih kut khuikah bihma rhoek khaw cet uh. Balaam taengla a pha uh vaengah a taengah Balak ol te a thui uh.
И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.
8 Te vaengah amih te, “Hlaem at khaw pahoi rhaeh uh lamtah BOEIPA loh kai taengah a thui bangla nangmih taengah ol kam mael bitni,” a ti nah. Te dongah Moab mangpa rhoek tah Balaam taengah om uh.
А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.
9 Te vaengah Pathen loh Balaam te a paan tih, “Na taengkah rhoek he u hlang nim?” a ti nah.
И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?
10 Balaam loh Pathen taengah, “Moab manghai Zippor capa Balak loh kai taengla han tueih.
И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:
11 Egypt lamkah aka pawk pilnam loh diklai hman a khuk coeng ke. Te dongah halo anih te kai yueng la tap laeh. Anih tloek ham neh anih haek ham a coeng khaming,” a ti nah.
Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.
12 Pathen loh Balaam te, “Amih taengah cet boeh, pilnam te a yoethen coeng tih thaephoei boeh,” a ti nah.
А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.
13 Te dongah Balaam te mincang ah thoo tih Balak kah mangpa rhoek te, “Nangmih taengah kai caeh sak ham khaw BOEIPA loh a aal dongah namah kho la cet uh laeh,” a ti nah.
И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказа да ме пусне да дойда с вас.
14 Te dongah Moab mangpa rhoek tah thoo uh tih Balak taengla pawk uh. Te vaengah, “Balaam loh kaimih taengah lo ham a aal,” a ti nah.
Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказа да дойде с нас.
15 Tedae Balak loh amih lakah a yet ngai neh aka lalh ngai mangpa rhoek te a koei tih koep a tueih.
А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.
16 Balaam taengla a pawk uh vaengah amah te, “Zippor capa Balak loh, 'Kai taengla na lo ham te uelh boeh.
И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;
17 Nang te muep kan thangpom rhoe kan thangpom vetih kai taengah na thui boeih te ka ngai bitni. Te dongah halo lamtah he pilnam he kai yueng la tap mai,’ a ti,” a ti nah.
защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.
18 Tedae Balaam loh a doo tih Balak kah sal taengah, “Kai he Balak loh a im kah a bae la cak neh sui m'pae cakhaw Ka Pathen BOEIPA kah olka tah ka poe ham a coeng moenih, a yit a len khaw ngai ham ni.
А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.
19 Te dongah nangmih khaw he ah he hlaem at om uh mai laeh. Te daengah ni BOEIPA loh kai taengah thui hamla mebang a thap khaw ka ming eh?,” a ti nah.
За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.
20 Khoyin ah tah Pathen te Balaam taengla cet tih amah te, “Nang te khue ham hlang rhoek ha pawk atah thoo lamtah amih neh cet. Tedae nang taengah kan thui ol mah ngai,” a ti nah.
И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.
21 Balaam te mincang ah thoo tih a laak te a khih tih Moab mangpa rhoek taengla cet.
За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.
22 Tedae anih a caeh dongah Pathen thintoek te sai. Te dongah BOEIPA puencawn tah anih te longpueng ah khingkhoekkung bangla a pai pah. Te vaengah amah te a laak dongah ngol tih a taengah a tueihyoeih rhoi om.
Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).
23 Te vaengah BOEIPA kah puencawn tah longpuei ah pai tih a kut dongah a cunghang a yueh te laak loh a hmuh. Te dongah laak te long lamloh hooi uh tih lohma la cet. Te dongah longpuei la mael sak ham Balaam lohlaak te a taam.
И понеже ослицата видя, че ангелът Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.
24 Tedae BOEIPA kah puencawn te misurdum kah longcaek ah a pai pah. He ah khaw vongtung, ke ah khaw vongtung a om pah.
Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя.
25 Laak loh BOEIPA kah puencawn te a hmuh vaengah pangbueng te a nen tih Balaam kho te pangbueng dongah a nen thil. Te dongah laak a taam te a khoep.
И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.
26 Tedae BOEIPA kah puencawn loh koep a kan tih banvoei bantang la mael ham la longpuei aka om pawh hmuen ah a caek la pai.
После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да си отбие ни надясно ни наляво.
27 Laak loh BOEIPA kah puencawn te a hmuh vaengah Balaam dangah a kol pah. Te vaengah Balaam thintoek te sai tih laak te conghol neh a taam.
И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.
28 Te vaengah BOEIPA loh laak kah aka te a ong pah tih Balaam te, “Nang taengah balae ka saii tih kai thik thum nan boh,” a ti nah.
Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?
29 Balaam loh laak te, “Kai he nan poelyoe dongah he, ka kut ah cunghang om vetih nang kang ngawn laeh mako,” a ti nah.
А Валаам рече на ослицата: Защо се подигна с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.
30 Laak loh Balaam te, “Kai he nang kah laak moenih a? Kai soah he tahae khohnin due koep na ngol, he he nang taengah saii ham ka hmaiben khaw ka hmaiben nim?,” a ti vaengah, “Pawh,” a ti nah.
И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.
31 Te vaengah BOEIPA loh Balaam mik te a phen pah. Te dongah a kut ah a cunghang a pom tih longpuei ah aka pai BOEIPA kah puencawn te a hmuh. Te daengah buluk tih a thintoek neh bakop.
Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.
32 BOEIPA kah puencawn loh anih te, “Balae tih na laak te thik thum na boh, ka hmai ah longpuei a mueng dongah kai he khingkhoekkung la ka pawk.
И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;
33 Laak loh kai m'hmuh dongah ka mikhmuh lamloh voei thum a rhael. Ka mikhmuh lamloh rhael pawt koinih nang te khaw kang ngawn pawn vetih anih bueng ka hing sak khaming.
и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.
34 Balaam loh BOEIPA kah puencawn taengah, “Longpuei ah kai mah ham na pai te ka ming pawt dongah ka tholh coeng. Na mik ah a thae oeh atah kai he ka mael voithum mael pawn ni,” a ti nah.
Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.
35 BOEIPA kah puencawn loh Balaam te, “Hlang rhoek neh cet lamtah nang taengah ka thui ol te mah thui,” a ti nah. Te dongah Balaam khaw Balak kah mangpa rhoek taengah cet.
А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.
36 Balaam halo te Balak loh a yaak van neh khorhi khobawt, Arnon khorhi kah Moab khopuei ah anih te doe hamla cet.
А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град разположен там, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.
37 Te vaengah Balak loh Balaam te, “Nang te khue ham nang taengah kan tueih rhoe kan tueih moenih a? Balae tih kai taengla na lo pawh, nang thangpom ham ka coeng tang moenih a?” a ti nah.
Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?
38 Balaam loh Balak te, “Nang taengla ka pawk coeng he, ol pakhat khaw thui ham ka coeng khaw ka coeng venim? Pathen loh ka ka dongah a khueh te ka thui eh?,” a ti nah.
А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.
39 Te phoeiah Balaam te Balak taengah cet tih Kirjathhuzoth la pawk rhoi.
И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.
40 Te vaengah Balak loh saelhung neh boiva khaw a ngawn tih Balaam taeng neh amah taengkah mangpa rhoek taengah a thak.
И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати от тях и на Валаама и на първенците, които бяха с него,
41 Mincang a pha vaengah Balak loh Balaam te a loh tih Bamothbaal la a khuen. Te vaengah pilnam a bawtnah lamloh pahoi tueng.
А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете до крайната им част.
