Lampahnah 20
1 Israel ca rhoek te hla lamhmacuek ah tah rhaengpuei boeih loh Zin khosoek la pawk uh. Pilnam te Kadesh ah kho a sak vaengah Miriam duek tih pahoi a up uh.
И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цииската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.
2 Tedae rhaengpuei ham tui om pawt tih Moses taeng neh Aaron taengah tingtun uh.
А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.
3 Te dongah pilnam loh Moses te a ho tih a voek uh hatah, “BOEIPA mikhmuh ah mamih manuca a pal vaengah m'pal uh palueng mako.
Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!
4 Bang ham nim BOEIPA kah hlangping he, kaimih neh ka rhamsa khaw pahoi duek sak ham he nim khosoek la nang khuen?
Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?
5 He hmuen thae la kaimih khuen ham te Egypt lamloh kaimih nan caeh puei he bang ham nim? Cangti, thaibu, misur neh tale hmuen khaw tal tih ok ham tui khaw om pawh,” a ti uh.
И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лоша място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?
6 Te dongah Moses neh Aaron tah hlangping mikhmuh lamloh tingtunnah dap thohka la cet rhoi tih a maelhmai neh a bakop rhoi vaengah BOEIPA kah thangpomnah tah amih rhoi taengah a phoe pah.
Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.
7 Te phoeiah BOEIPA loh Moses te a voek tih,
И Господ говори на Моисея, казвайки:
8 “Conghol te pom lamtah namah neh na manuca Aaron khaw rhaengpuei khui ah tingtun van. Amih mikhmuh ah thaelpang te voek lamtah a tui m'paek bitni. Te vaengah thaelpang lamkah tui te amih ham khuen lamtah rhaengpuei neh a rhamsa te tul,” a ti nah.
Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите из говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадите вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.
9 Te dongah amah a uen van bangla Moses loh BOEIPA mikhmuh lamkah conghol te a loh.
И тъй, Моисей взе жезъла, който беше пред Господа, според както Той му заповяда;
10 Te phoeiah Moses neh Aaron tah thaelpang hmai ah hlangping neh tingtun uh tih amih te, “Hlang koek rhoek hatun uh laeh, he thaelpang lamkah nim nangmih ham tui kam paek ve?” a ti nah.
и, като свика Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?
11 Moses loh a kut a thueng tih thaelpang te a conghol neh hnavoei a boh. Te vaengah tui muep phuet tih rhaengpuei neh a rhamsa loh a ok.
Тогава Моисей дигна ръката си и жезъла си и удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.
12 Tedae BOEIPA loh Moses taeng neh Aaron taengah, “Kai he Israel ca rhoek mikhmuh ah kai he a ciim la nan tangnah rhoi moenih. Te dongah hlangping he a taengah ka paek khohmuen la na pawk uh mahpawh,” a ti nah.
Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.
13 He Israel ca rhoek loh BOEIPA a ho nah Meribah tui ni. Tedae amih taengah amah ciim uh coeng.
Това е водата на Мерива, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.
14 Kadesh lamlong tah Moses loh Edom manghai taengla puencawn a tueih tih, “Na manuca Israel he na ming, bongboepnah cungkuem loh kaimih m'mah coeng.
След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар да му кажат: Ти знаеш всичките трудности, които не сполетяха,
15 A pa rhoek he Egypt la suntla uh tih kum te yet Egypt ah kho ka sak uh. Tedae Egypt loh kaimih taeng neh a pa rhoek taengah khaw thae a huet uh.
как бащите ни слязоха в Египет, и живееха дълго време в Египет, и как египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,
16 Tedae BOEIPA taengla ka pang uh dongah kaimih ol a yaak tih puencawn han tueih. Te phoeiah kaimih he Egypt lamloh n'khuen tih na khorhi bawt kah khopuei Kadesh ah ka om uh coeng he.
и как, когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.
17 Na khohmuen lamlong he ka kat uh mai eh. Lohma long neh misurdum long khaw ka kat uh mahpawh, tuito tui khaw ka o uh mahpawh, manghai longpuei ah ni ka caeh uh eh, na khorhi ka poeng hil banvoei bantang ka phael uh mahpawh” a ti nah.
Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през целия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.
18 Tedae Edom loh anih te, “Kai longah kat boeh, nang doe hamla cunghang kang khuen ve,” a ti nah.
Но Едом му отговори: Няма да минеш през земята ми, да не би да изляза с нож против тебе.
19 Te vaengah Israel ca rhoek loh, “Longpuei ah ka cet uh mai eh. Na tui te kamah neh ka boiva long khaw ka ok atah a phu kam van paek bitni. Olka om mahpawh ka kho dongah ka kat uh mai eh,” a ti nah.
А израилтяните пак му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.
20 “Cet uh boeh,” a ti neh Edom te anih doe ham pilnam hlangping neh, tlungluen kut neh pawk.
А той пак отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.
21 Israel paek ham neh a khorhi long kat ham Edom loh a aal van neh Israel khaw a taeng lamloh hoi uh.
Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.
22 Kadesh lamloh a caeh uh phoeiah Israel ca rhaengpuei boeih Hor tlang la pawk uh.
И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.
23 Edom khohmuen rhi kah Hor tlang ah BOEIPA loh Moses neh Aaron te a voek tih,
Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:
24 “Aaron te a pilnam taengla khoem uh saeh. Meribah tui ah ka ol te nan koek uh dongah Israel ca rhoek taengah ka paek khohmuen la kun boel saeh.
Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Му при водата на Мерива.
25 Aaron neh a capa Eleazar te khuen lamtah Hor tlang cet.
Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;
26 Aaron kah a himbai te pit pah lamtah a capa Eleazar te bai sak. Aaron tah duek vetih pahoi khoem uh pawn ni,” a ti nah.
и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там.
27 BOEIPA kah a uen bangla Moses loh a ngai tih rhaengpuei boeih kah mikhmuh ah Hor tlang la cet uh.
И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цалото общество.
28 Te phoeiah Moses loh Aaron kah a himbai te a pit pah tih a capa Eleazar te a bai sak. Te vaengah Aaron tah tlang lu ah pahoi duek coeng tih Moses neh Eleazar bueng te tlang lamloh suntla rhoi.
И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на върха на планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.
29 Rhaengpuei boeih loh Aaron a pal te a hmuh uh vaengah tah Aaron te Israel imkhui pum loh Khohnin sawmthum a rhah uh.
И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.
