Lampahnah 16
1 Te phoeiah Levi koca Kohath kah a ca Izhar capa Korah, Eliab ca rhoi Dathan neh Abiram, Reuben koca Peleth capa On te a khuen.
А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,
2 Te phoeiah Israel ca lamloh hlang yahnih sawmnga, hlang kah tingtunnah khuikah ming aka thang, rhaengpuei khoboei rhoek neh Moses mikhmuh ah tlai uh.
дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.
3 Moses taeng neh Aaron taengah tingtun uh tih amih rhoi taengah, “Rhaengpuei boeih ham nangmih rhoi te rhoekoe aih. Amih te boeih cim uh tih amih lakli taengah BOEIPA om ta. Balae tih BOEIPA kah hlangping soah na palawh uh rhoi,” a ti uh.
Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?
4 Tedae Moses loh a yaak vaengah a maelhmai dongah buekuep.
А Моисей, като чу това, падна на лицето си,
5 Te phoeiah Korah taeng neh a hlangboel boeih taengah, “Mincang ah BOEIPA amah taengkah neh hlangcim te mingpha bitni. A taengla a moe vaengah amah ham a coelh te ni anih taengah a moe pa eh.
и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.
6 He he saii uh lamtah Korah neh a hlangboel boeih aw, baelphaih te namamih ham lo uh.
Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,
7 Te rhoek dongah hmai khueh lamtah te nen te BOEIPA mikhmuh ah bo-ul tawn pah. Thangvuen ah khaw BOEIPA kah a coelh hlang om bitni. Anih te Levi koca nangmih taengah muep cim ngawn,” a ti nah.
турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когато Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!
8 Moses loh Korah te akhue tih, “Levi koca hnatun uh mai.
И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:
9 Israel Pathen loh nangmih te Israel rhaengpuei taeng lamloh amah taengla khuen ham, BOEIPA dungtlungim kah thohtatnah dongah thohtat ham, rhaengpuei mikhmuh kah aka thotat te pai puei ham nangmih n'hoep te nangmih ham a mailai a?
малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?
10 Nang neh na manuca boeih, na taengkah Levi koca rhoek m'mop lalah khosoihbi na hue bal pueng.
Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?
11 Te dongah nang neh na hlangboel boeih loh BOEIPA na tuentah thil uh. A taengah a nul la na nul uh ham akhaw Aaron te mebang nim?” a ti nah.
Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?
12 Te phoeiah Eliab koca Dathan neh Abiram te khue ham Moses loh a tah.
И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.
13 Tedae, “Ka cet uh mahpawh, khosoek ah kaimih duek sak ham suktui neh khoitui aka long khohmuen lamloh kaimih n'caeh puei te a mailai a? Kaimih soah na boei la na boei van.
Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?
14 Suktui neh khoitui aka long khohmuen la kaimih nang khuen pawt bueng kolla khohmuen neh misurdum khaw kaimih ham rho nan paek loela he. Hlang te a mik na koeih aya? Ka lo uh mahpawh,” a ti uh.
При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.
15 Te vaengah Moses te sai khungdaeng tih BOEIPA taengah, “Amih kah khocang taengla mael boeh, amih lamkah laak pakhat pataeng ka khuen pawt tih amih soah pakhat khaw ka thae moenih a ti nah.
Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.
16 Te phoeiah Moses loh Korah te, “Namah neh na hlangboel boeih aw, thangvuen ah tah namah khaw, amih khaw Aaron khaw BOEIPA mikhmuh ah om uh.
И Моисей рече на Корея: Утре ти и всичките, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;
17 Hlang loh amah baelphaih khuen saeh lamtah a khuiah bo-ul khueh pah. Te vaengah hlang kah a baelphaih khaw, nang neh Aaron kah khaw, khat rhip kah a baelphaih te baelphaih yahnih sawmnga la BOEIPA mikhmuh ah khuen pah,” a ti nah.
и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.
18 Te dongah hlang tom loh a baelphaih te a loh tih a khuiah hmai a poep uh. Te soah bo-ul a poep thil phoeiah tah tingtunnah dap thohka kah Moses neh Aaron taengah pai uh.
Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона.
19 Tingtunnah dap thohka kah amih hmai ah Korah loh rhaengpuei boeih te a tingtun sak. Te vaengah BOEIPA kah thangpomnah tah rhaengpuei boeih taengah a tueng pah.
Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.
20 Te vaengah BOEIPA loh Moses neh Aaron te a voek tih,
Тогава Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки:
21 He rhaengpuei khui lamloh tuiphih rhoi lamtah amih te mikhaptok ah ni ka khah eh?,” a ti nah.
Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.
22 Tedae a maelhmai dongah bakop rhoi tih, “Pathen aw, pumsa cungkuem kah Mueihla Pathen aw, hlang pakhat a tholh dongah rhaengpuei boeih taengah na thintoek mai,” a ti rhoi.
А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
23 BOEIPA loh Moses te a voek tih,
Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
24 Rhaengpuei te voek lamtah thui pah. Korah, Dathan neh Abiram kah dungtlungim taeng kaepvai lamloh cet uh laeh,” a ti nah.
Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.
25 Moses te thoo tih Israel kah a ham rhoek Dathan neh Abiram neh anih hnukah aka cet rhoek te a paan.
И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.
26 Rhaengpuei taengah a thui pah tih, “Halang hlang rhoek kah dap dong lamlong he nong uh laeh, amih taengkah boeih te tah ben uh boeh, amih kah tholh cungkuem dongah na khoengvoep uh ve,” a ti nah.
И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.
27 Te dongah Korah, Dathan kah dungtlungim taeng lamkah neh Abiram kaepvai lamloh nong uh. Te vaengah amamih kah dap thohka ah aka pai Dathan neh Abiram tah a yuu rhoek neh a ca rhoek khaw, camoe khaw ha moe uh.
И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си с жените си и малките си деца.
28 Te vaengah Moses loh, “He bitat cungkuem saii ham he kamah lungbuei lamkah pawt tih BOEIPA loh kai n'tueih khaw he nen he ming uh.
И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не ги правя от себе си;
29 Hlang cungkuem a duek bangla he rhoek duek tih hlang cungkuem aka cawhkung bangla amih neh cawh koinih BOEIPA loh kai n'tueih mahpawh.
ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;
30 Tedae BOEIPA loh hnothai a suen tih diklai loh a ka a ang khaming. Te vaengah amamih neh amih taengkah a cungkuem te dolh saeh lamtah a hingnah te saelkhui la suntla uh saeh. Te vaengah he kah hlang rhoek loh BOEIPA a tlaitlaek uh te na ming uh bitni,” a ti nah. (Sheol h7585)
но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа. (Sheol h7585)
31 He ol cungkuem a thui te a khah van neh diklai te a dang ueth coeng.
Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.
32 Te dongah diklai loh a ka a ang tih amih, Korah neh a im khaw, a hlang boeih neh a khuehtawn boeih te a dolh pah.
Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
33 Amih neh amih taengkah boeih te saelkhui ah a hing la a suntlak uh phoeiah tah amih te diklai loh a et tih hlangping lakli lamloh milh uh. (Sheol h7585)
Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото. (Sheol h7585)
34 Te dongah amih kaepvai kah Israel pum long tah, “Diklai loh mamih n'dolh van ve,” a ti uh tih a ol neh rhaelrham uh.
А целият Израил, който бяха около тях, погинаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.
35 Te phoeiah hmai te BOEIPA taeng lamloh ha puek tih bo-ul aka nawn hlang yahnih sawmnga te hlawp.
И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темян.
36 Te phoeiah BOEIPA loh Moses te a voek tih,
След това Господ говори на Моисея, казвайки:
37 “Khosoih Aaron capa Eleazar te thui pah. Baelphaih te ungkhang laklo lamloh koeih saeh lamtah hmai te khaw a ciim coeng dongah voelh thaek saeh.
Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са
38 Amih kah hinglu kongah he hlangtholh rhoek kah baelphaih rhoek he phaldaep la phal uh saeh lamtah hmueihtuk dongkah a ben ham khaw te te saii uh saeh. Te rhoek te BOEIPA mikhmuh ah nawn uh saeh lamtah ciim uh saeh. Te vaengah Israel ca rhoek ham miknoek la om saeh,” a ti nah.
кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.
39 Te dongah a khuen uh tih aka ung tangtae rhohum baelphaih te khosoih Eleazar a loh. Te phoeiah te te hmueihtuk dongkah ben ham a daep uh.
И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,
40 Israel ca rhoek ham poekkoepnah la a om daengah ni Aaron tiingan lamkah mueh atah BOEIPA mikhmuh ah bo-ul phum ham kholong hlang a mop pawt eh. Te dongah BOEIPA Moses kut dongah a uen vanbangla Korah neh a hlangboel bang tah om boel saeh.
да напомнюват на израилтяните, че никоя чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не остане като Корея и дружината му. Това стори Елеазар, както Господ му рече чрез Моисея.
41 A vuen ah tah Israel ca rhaengpuei boeih te Moses taeng neh Aaron taengah nul tih, “BOEIPA kah pilnam te na duek sak rhoi,” a ti na uh.
А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.
42 Tedae rhaengpuei loh Moses neh Aaron te a tingtun thil uh tih tingtunnah dap la mael uh. Te vaengah cingmai loh tarha a thing tih BOEIPA kah thangpomnah khaw tueng.
Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.
43 Te daengah Moses neh Aaron te tingtunnah dap hmai la moe rhoi.
И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.
44 BOEIPA loh Moses te a voek tih,
И Господ говори на Моисея, казвайки:
45 “He rhaengpuei khui lamloh cungpet rhoi lamtah amih te mikhaptok ah ni ka khah eh?,” a ti nah. Te dongah a maelhmai neh bakop rhoi.
Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.
46 Te phoeiah Moses loh Aaron taengah, “Baelphaih te lo lamtah a khuiah hmueihtuk dongkah hmai na poep phoeiah bo-ul mop thil, rhaengpuei taengla tlek cet lamtah amih ham dawth pah. BOEIPA maelhmai dong lamloh thinhulnah ha thoeng tih tlohthae ha tawn uh coeng,” a ti nah.
Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.
47 Te dongah Moses kah a thui bangla Aaron loh a loh tih hlangping khui la yong. Te vaengah tlohthae loh pilnam tarha a phoei coeng. Tedae bo-ul te a phum tih pilnam ham a dawth pah.
Аарон, прочее, взе кадилницата си, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.
48 Aka duek laklo neh aka hing laklo ah a pai vaengah lucik khaw cing.
А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.
49 Korah ol ah a duek uh bueng kolla lucik ah aka duek rhoek he thawng hlai li ya rhih lo uh.
Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.
50 Lucik a cing daengah Aaron khaw tingtunnah dap thohka kah Moses taengla mael.
И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.
