Matthai 6
1 Te dongah nangmih kah duengnah te ngaithuen uh. Te hmuh sak ham hlang hmai ah saii boeh. Te pawt koinih vaan ah na pa taengkah thapang na dang uh mahpawh.
Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.
2 Te dongah doedannah na khueh vaengah, hlang loh a thangpom ham hlangthai palat rhoek lohtunim neh imhlai laklo ah a saii bangla na hmaiah ueng boeh. Nangmih taengah rhep kan thui, a thapang vik a bawt uh coeng.
И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
3 Tedae doedannah na khueh khaw, na bantang kah a saii te na banvoei loh ming boel saeh.
А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;
4 Te dongah na doedannah te a huep la om mai saeh. Te daengah ni a huep a hael kah aka hmu na Pa loh nangmih te n'thuung eh.
за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
5 Na thangthui uh vaengah hlangthaipalat la om uh boeh. Hlang kah a hmuh ah thangthui ham tunim neh toltung kah a kil ah a pai te a lungnah uh. Nangmih taengah rhep kan thui, a thapang te vik a bawt uh coeng.
И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
6 Na thangthui vaengah na imkhui la kun lamtah na thohka te na khaih phoeiah a huep kah aka om na Pa taengah thangthui. Te daengah ni a huep kah aka hmu na Pa loh nang n'thuung eh.
А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
7 Thangthui vaengah namtom rhoek bangla tlawk boeh. A caitawtnah te a hnatun ni tila a poek uh.
А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
8 Te dongah amih neh na vai uh moenih. Na pa loh na bih hlanah na ngoe te a ming coeng.
И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.
9 Te dongah nangmih tah he tlamhe thangthui uh. Vaan kah kaimih napa namah ming tah ciim rhoe pai.
А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 Na ram tah ha pai saeh. Na kongaih tah vaan kah bangla diklai ah khaw soep saeh.
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;
11 Khohnin rhamhnin kah ham kaimih kah buh he tihnin ah kaimih m'pae lah.
Дай ни днес ежедневния хляб;
12 Kaimih sokah laikung rhoek te ka hlah uh bangla, kaimih kah laiba dongah kaimih n'hlah lah.
и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;
13 Cuekhalhnah khuila kaimih ng'khuen boel lamtah, a thae khui lamkah loh kaimih n'hlawt lah.
и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].
14 Hlang te a tholhdalhnah na hlah pah atah, vaan kah na Pa loh nang khaw n'hlah ni.
Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15 Hlang te tholh na hlah pah pawt atah na pa loh nangmih kah tholhdalhnah te han hlah mahpawh.
Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
16 Na yaeh uh vaengah hlangthai palat, hmueprhutla rhoek bangla om uh boeh. A yaeh uh te hlang taengah phoe sak ham a maelhmai te a buenglueng uh. Nangmih taengah rhep kan thui, a thapang te vik a bawt uh coeng.
А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
17 Tedae na yaeh vaengah na maelhmai te sil lamtah, na lu khaw hluk.
А ти, когато постиш, помажи главата си и омий лицето си,
18 N'yaeh he hlang taengah pawt tih a huep ah aka om na Pa taengah lat tueng sak. Te daengah ni a huep ah aka hmu na Pa loh nang n'thuung eh.
за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
19 Diklai hmanah namamih ham khohrhang khoem uh boeh. Te ah te keet neh thi-aek loh a caak, hlanghuen loh a muk tih a huen.
Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.
20 Vaan ah na khohrhang te khoem uh. Te ah te keet om pawh thi-aek long khaw a caak moenih, hlanghuen long khaw muk pawt tih huen pawh.
Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;
21 Na khohrhang a om nah ah ni na thinko khaw a om eh.
защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
22 Mik he pum kah hmaiim la om. Te dongah na mik loh cilrhik la a om atah na pum boeih cilping la om ni.
Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;
23 Tedae na mik te a thae la aom atah na pum tom ah a hmuep la om ni. Te dongah nang kah vangnah te yinnah la a poeh atah te yinnah te nah coeng.
но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!
24 Boei panit taengah sal a bi thai moenih. Te dongah Pakhat te a hmuhuet vetih a tloe te a lungnah ni. Pakhat te a talong vetih a tloe te a hnoel ni. Pathen neh laikhuehtawn taengah sal na bi rhenten thai moenih.
Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.
25 Nangmih taengah kan thui, mebang khaw na caak vetih, mebang na ok ham akhaw, na pum te mebang na bai sak pawt akhaw na hinglu te mawn sak boeh. Hinglu tah buh lakah, pum he khaw himbai lakah olpuei la om pawt nim?
Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?
26 Vaan kah vaa rhoek ke so uh lah. Amih loh tuh uh pawt tih at uh pawh, khai ah khaw a sang uh moenih. Tedae vaan kah na pa loh amih te a khut. Amih lakah na tanglue uh moenih a?
Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27 Te dongah nangmih khuikah unim aka mawn tih a hinglung te dong khat ham a tom thai?
И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
28 Balae tih himbai ham te na mawn uh? Lohma kah rhaipai ke metla a rhoeng khaw poek lah. Thakthae uh pawh, cunghmui khaw hnuk uh pawh.
И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат;
29 Tedae nangmih taengah kan thui, Solomon pataeng a thangpomnah boeih neh he kah rhaipai pakhat bangla a bai sak moenih.
но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
30 Tihnin ah om tih thangvuen ah hmailing dongla phum hamkoi lohma kah khopol pataeng khaw Pathen loh a phuekhlaak tangloeng atah uepvawt rhoek aw nangmih te muep n'thoeihcam ngai mahpawt nim?
Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?
31 Te dongah, banim ka caak uh vetih banim ka ok uh ve? Banim ka bai uh ve? ti nen khaw mawn uh boeh.
И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
32 He rhoek boeih he namtom rhoek long ni a vawtthaih uh. Vaan kah na pa loh na kuek uh boeih te a ming.
(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Tedae Pathen kah ram neh a duengnah te lamhma la toem uh lah. Te daengah ni he rhoek boeih he nangmih taengah han thap eh.
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Te dongah thangvuen ham mawn uh boeh. Thangvuen amah te mawn bitni. Hnin at kah a phayoenah he amah ah rhoeh coeng.
Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
