Luka 12
1 Hlangping a thawng a sang te tingtun uh tih khat neh khat taelh uh thae. Lamhma kah a hnukbang rhoek te, “Tolrhu te na ngaithuen uh mako, te tah Pharisee kah thailatnah ni.
Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
2 Te dongah phah la aka om te tah pumphoe mueh pawt tih a huephael te khaw a ming mueh moenih.
Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
3 Te yueng la a hmuep ah na thui uh te vangnah khuiah a yaak ni. Imkhui kah a hna ah na thui uh te khaw imphu ah a hoe ni.
Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.
4 Ka paya rhoek nangmih taengah ka thui coeng. Pumsa te a ngawn uh dae, te phoeiah saithainah pakhat khaw aka khueh pawt te rhih uh boeh.
А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
5 Tedae na rhih uh te kan tueng eh. Pum te a ngawn phoeiah hell la voeih ham saithainah aka khueh te rhih uh. Ue ta, nangmih taengah anih la rhih uh ka ti loel. (Geenna g1067)
Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите. (Geenna g1067)
6 Vahnup phiknga te pe hnih la a yoih uh moenih a? Te rhoek te pakhat khaw Pathen hmaiah a hmaai a om moenih.
Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.
7 Na lu kah sam pataeng boeih a tae coeng. Rhih uh boeh, vahnup lakah muep na tiing uh ngai.
Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.
8 “Nangmih taengah ka thui, kai kawng he hlang hmaiah aka phong boeih te tah hlang capa loh anih te Pathen kah puencawn rhoek hmaiah a phong van ni.
И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
9 Tedae hlang hmaiah kai aka hnawt tah Pathen puencawn rhoek hmaiah ka huek uh tak ni.
но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.
10 Hlang capa te ol aka tha thil boeih te tah tholh a hlah pah pueng ni. Tedae Cim Mueihla taengah aka soehsal te tah tholh hlah pah mahpawh.
И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.
11 Nangmih te tunim la, boeilu rhoek neh saithainah aka khueh taengla n'khuen uh ni. Te vaengah metla na huul uh vetih ba na thui uh ham khaw mawn uh boeh.
И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
12 Thui ham a kuek te tah amah tue vaengah Cim Mueihla loh nangmih n'thuituen bitni,” a ti nah.
Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
13 Hlangping khuikah pakhat loh Jesuh te, “Saya, ka manuca te thui pah lamtah kai hamla rho ham paek,” a ti nah.
И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
14 Tedae Jesuh loh anih te, “Ka hlang aw, nangmih rhoi soah laitloekkung ham neh tultaelkung la u long kai n'tuek,” a ti nah.
А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
15 Te phoeiah amih te, “Halhkanah te boeih hmuming uh lamtah cue uh. A khuehtawn om dae a hingnah pakhat khaw a cawt moenih,” a ti nah.
И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
16 Te phoeiah amih taengah nuettahnah a thui tih, “Kuirhang hlang pakhat kah lo te cang a thawt pah.
И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
17 Tedae amah khuiah a poek tih, ‘Ka cang thaih he, ka tung nah ka khueh pawt dongah banim ka saii lah ve,’ a ti.
И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.
18 Te phoeiah, ‘He tla ka saii eh, ka khai te ka phae vetih a len la ka saii eh, te ah te ka cang neh ka koe te boeih ka tung eh.
И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
19 Te phoeiah ka hinglu te, “Ka hinglu nang, kum a sen ham koe muep na khueh coeng dongah duem lamtah, ca lamtah, o lamtah, uum laeh,” ka ti nah ni,’ a ti.
И ще река на душата си: Душо, имаш много бла г ' а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
20 Tedae anih te Pathen loh, ‘Hlang ang, tu khoyin ah na hinglu te nang taeng lamkah loh a lat pawn ni. Tahae kah na hmoel te u ham nim a om ve?’ a ti nah.
А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
21 Te dongah anih loh amah ham a tung dae a khuehtawn loh Pathen taengla a pawk puei moenih,” a ti nah.
Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
22 A hnukbang rhoek te khaw, “He dongah ni nangmih taengah ka thui, na caak uh te khaw, pum dongah na bai uh ham te khaw, na hinglu mawn sak uh boeh.
Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
23 hinglu tah buh lakah, pum he khaw himbai lakah olpuei la om.
Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
24 Vangak ke poek uh lah, tuh uh pawt tih at uh pawh, a im khaw, khai khaw khueh uh pawt dae Pathen loh amih te a khut. Nangmih tah vaa lakah muep na olpuei uh.
Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
25 Nangmih khuiah unim aka mawn tih a hinglung te dong at khaw aka cong thil thai?
И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
26 A yit dongah na coeng uh pawt atah, ba ham lae a tloe dongah na mawn uh.
И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
27 Hmat uh lah, rhaipai ke metlam a rhoeng, thakthae pawt tih cunghmui khaw hnuk pawh. Tedae nangmih taengah ka thui, Solomon loh a thangpomnah boeih neh rhaipai pakhat banglam pataeng a bai sak moenih.
Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
28 Tihnin ah om tih thangvuen ah hmailing khuila a phum lohma kah khopol pataeng Pathen loh a thoeihcam atah nangmih te muep na uepvawt aih mai.
И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
29 Te dongah nangmih loh na caak ham neh na ok te toem uh boeh uepvawt uh boeh.
И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
30 Diklai namtom boeih loh te te a tlap uh. Tedae nangmih kah na kuek te pa loh a ming coeng.
защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
31 A ram te tlap uh dae lamtah tekah te nangmih ham han thap bitni.
Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
32 A ram te nangmih paek ham na pa a lung a tlun coeng dongah, tuping ca aw, birhih boeh.
Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
33 Na khuehtawn te yoi uh lamtah, doedannah la pae uh, aka rhuem pawh sungkoi te namamih ham saii uh. khohrhang he vaan ah tah cueng. Te ah te hlanghuen loh muk pawt tih, keet long khaw phae pawh.
Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
34 Na khohrhang a om nah ah na thinko khaw pahoi om ni.
Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35 “Na pumpu te yen tangtae la om saeh lamtah hmaiim khaw vang saeh.
Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
36 Te phoeiah yuluei kung lamkah aka bal a boeipa aka lamtawn hlang rhoek bangla na om uh mako. Te daengah ni ha lo tih a khoek vaengah anih ham pahoi a ong pa thai eh.
и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
37 Boei ha lo vaengah hmuh hamla aka hueltue rhoek tah sal yoethen ni. Nangmih taengah rhep ka thui, amih te cihin a vaep tih a ngolhlung dongah aka pongpa rhoek loh amih te a khut.
Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
38 Pathum, pabae la ha pawk vaengah aka tawt te a hmuh tangloeng dongah amih tah yoethen la om uh.
И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
39 Tedae he he ming uh, hlanghuen ha pawk nah khonoek te imkung loh ming koinih, a im te muk hamla hlah sut pawt sue.
Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
40 Te dongah nangmih loh sikim la om uh, hlang capa tah na poek uh pawt tue ah ni ha pawk eh,” a ti nah.
Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.
41 Peter loh, “Boeipa, he nuettahnah he kaimih ham a? Hlang boeih ham khaw na thui a?” a ti nah.
Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?
42 Boeipa loh, “Unim uepom neh aka cueih hnokhoem la aka om van? Boeipa loh anih te a imlo soah a tue a tang neh maehham aka tael la a khueh ni.
Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
43 Tekah sal tah a yoethen, a saii te a Boeipa ha pawk vaengah a hmuh pah van ni.
Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
44 Nangmih taengah rhep kan thui, a khuehtawn boeih soah anih ni a ngol sak eh.
Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
45 Tedae tekah sal loh a thinko khuiah, ‘Ka boeipa ha pawk ham tah koe pueng ni,’ a ti. Te dongah salnu camoe te koe a boh tih, a caak a ok neh rhui.
Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
46 Sal kah a boei tah a lamtawn mueh khohnin neh a ming mueh a tue vaengah ha pawk koinih, anih te a tloek vetih a paihmuen te aka tangnahmueh rhoek taengla a khueh pah ni.
то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
47 Tekah sal loh a Boeipa kah kongaih a ming dae, rhuengphong pawt tih amah kongaih bangla a saii dongah a boh dahlawt ni.
И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
48 Tedae aka ming pawt loh a saii atah nganboh a yook ham tueng te a yool ni a boh eh. A yet a paek hlang boeih te tah a taengah a yet a toem pah vetih, muep a paek hlang taengah khaw muep a hoe pah ni.
А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
49 “Diklai dongah hmai pak hamla ka pawk coeng dongah, metla hlae oepsoeh cakhaw ka ngaih mai coeng.
Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?
50 Baptisma khaw nuem hamla ka om pueng tih, ka coeng hlan atah metlam nim n'nan ve.
Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
51 Diklai ah rhoepnah paek ham ka pawk tila na poek uh a? Moenih ta, nangmih taengah ka thui, paekboenah ham dae ni he.
Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
52 Tahae lamkah longtah im pakhat ah panga la paek uh thae vetih, panit pathum, panit pathum ah om uh ni.
Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
53 Pa neh capa, capa neh pa, manu neh canu, canu neh manu, mani neh a langa, langa neh mani paekboe uh ni,” a ti nah.
Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.
54 Te phoeiah hlangping te khaw, “Khotlak ah khomai a thoeng te na hmuh uh vaengah, ‘Khonal ha pai ni,’ pahoi na ti uh tih pai tangloeng van.
Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
55 Tuithim a hli vaengah, ‘Kholing ha pai ni,’ na ti uh tih pai tangloeng.
И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.
56 Hlangthai palat rhoek, diklai neh vaan kah maelhmai ke soepsoei ham na ming uh tih a tue he balae tih soepsoei ham na ming uh pawh.”
Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
57 “Namamih ham khaw balae tih a dueng la lai na tloek uh pawh.
А защо и от само себе си не съдите що е право?
58 Na kocaelh neh boei taengla na caeh vaengah anih te a paa nah hamla longpueng ah bi saii laeh, laitloekkung taengla namah n'det ve. Laitloekkung loh namah te palik taengla m'voei vetih palik loh thongim ah n'hla ve.
Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.
59 Na taengah kan thui, mucih ca khaw boeih na thuung hlan atah te lamkah loh na loeih loengloeng mahpawh,” a ti nah.
Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.
