Laitloekkung 6
1 Israel ca rhoek loh BOEIPA mikhmuh ah thaea saii. Te dongah BOEIPA loh amih te kum rhih khuiah Midian kut aha paek.
И Израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.
2 Te dongah Midian mikhmuh ah, Midian kut te Israel soah tanglue. Israel ca rhoek loh amamih ham buep te tlang, lungko neh, rhalmahim ah a tuk uh.
И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията.
3 Israel kah a lotawn khaw Midian, Amalek neh khothoeng ca loh ham paan tih a luei thil uh.
И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;
4 Amih te a rhaeh thil uh tih khohmuen cangpai tea phae uh. Gaza duela na ka cet te Israel neh tu, vaito, laak ham kangna khaw hinglu hlawtnah paih uh pawh.
и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.
5 Amih loh a dap te boiva neh a paan uh. A paan uh vaengah hlangping neh kaisih bangla muep ha pawk uh. Te vaengah amih neh a kalauk rhoek tah tae lek na moenih. Te dongah khohmuen phae ham nia muk uh.
Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.
6 Midian mikhmuh ah Israel he bahoenga tlayae coeng dongah Israel ca rhoek loh BOEIPAa pang thiluh.
Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.
7 Midian kawng dongah BOEIPA te Israel ca rhoek loh a pang thil uh khaw ana om coeng.
И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,
8 Te vaengah Israel ca rhoek ham tonghma pakhat te BOEIPA loh a tueih tih, “Amih te, 'Israel Pathen BOEIPA loh, 'Nangmih he kai loh Egypt lamkah kan doek tih sal imkhui lamloh nangmih he kam poh.
тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;
9 Egypt kut lamkah khaw, nangmih aka nen kut cungkuem lamkah khaw, nangmih kan lat coeng. Nangmih mikhmuh lamloh amih te ka haek tih amih khohmuen te nangmih kam paek.
И избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.
10 Te vaengah nangmih taengah, 'Kai tah BOEIPA na Pathen ni, a khohmuen ah na om uh thil Amori pathen te rhih uh boeh,’ ka ti lalah ka ol na hnatun uh pawh,’ a ti,” a ti nah.
И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.
11 BOEIPA kah puencawn te koep ha pawk tih Ophrah kah rhokael hmuiah ngol. Te vaengah Midian mikhmuh lamkah rhaelrham ham Abiezer Joash neh a capa Gideon loh misur rhom ah canga boh.
И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.
12 Anih taengah khaw BOEIPA puencawna phoe pah tih, “Tatthai hlangrhalh nang taengah BOEIPA om,” a ti nah.
И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.
13 Tedae anih te Gideon loh, “Ka boeipa, kaimih taengah BOEIPA om ta. Tedae balae tih kaimih taengah a cungkuem hea thoeng? A khobaerhambae cungkuem te melae? Te te kaimih taengah a paa thui vaengah tah Kaimih he BOEIPA loh Egypt lamkah n'doek moenih a?” a ti. Tedae BOEIPA loh kaimih he n'phap tih Midian kut ah kaimih n'tloeng coeng he,” a ti nah.
А Гедеон ме рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предел в ръката на мадиамците.
14 Te vaengah BOEIPA te anih taengla la hooi uh tih, “Na thadueng neh cet lamtah Midian kut lamkah Israel he khang laeh. Nang kan tueih rhoe moenih a?” a ti nah.
И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?
15 Te dongah amah te, “Ka Boeipa aw, Israel he ba nen lae ka khang eh? Manasseh khuiah tattloel la kai he thawngkhat ka lo tih a pa imko khuiah kai ni canoi coeng,” a ti nah.
А той Му рече: О Господи! с какво ще освобадя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.
16 Tedae anih te BOEIPA loh, “Nang taengah ka om vetih Midian te hlang pakhat banglam ni na tloek ngawn eh?,” a ti nah.
Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.
17 Te vaengah Gideon loh, “Na mikhmuh ah mikdaithen ni ka dang atah kai taengah na thui te miknoek la kai taengah han saii laeh.
Сетне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене;
18 Nang taengla ka pawk tih ka khosaa kang khuen te na mikhmuh ah ka tloeng duela he lamloh ana nong boel dae,” a ti nah. Te dongah, “Kai khaw nang bal duela kana om bitni,” a ti nah.
моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той ме рече: Ще чакам догдето се върнеш.
19 Gideon te cet tih maae ca neh vaidam te vaidamding la cangnoek pakhat a hmoel. Maeh te vaihang dongah a doh phoeiah maehhang te am khuiah a thun. Te phoeiah rhokael hmui kah puencawn taengla a khuen tih a tawn pah.
Тогава Гедеон слезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та го представи.
20 Pathen kah puencawn loh Gideon taengah, “Maeh neh vaidamding te lo lamtah thaelpang soah tloeng lah. Te phoeiah maehhang bueih thil,” a ti nah vanbanglaa saii pah.
И ангелът Божия му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така.
21 Te phoeiah BOEIPA puencawn loh a kut dongkah cunghol hmuidong tea thueng tih maeh neh vaidamding tea nawn te a nawn hatah lungpang lamloh hmai thoo tih maeh neh vaidamding tea hlawp. Te phoeiah BOEIPA puencawn khaw a mikhmuh lamloh vik cet.
Тогава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му.
22 Te daengah anih te BOEIPA kah puencawn la Gideon loh a hmuh. Te phoeiah Gideon loh, “Aw, ka Boeipa Yahovah, BOEIPA puencawn te maelhmai neh ka hmuh,” a ti.
И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.
23 Tedae anih te BOEIPA loh, “Na sading saeh, rhih boeh, na duek mahpawh,” a ti nah.
А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.
24 Te dongah Gideon loh BOEIPA ham hmueihtuk pahoia suem pah. Hmueithuk te khaw ngaimongnah BOEIPAa sui tih tihnin duela Abiezer Ophrah ah om pueng.
И Гедеон издигна там олтар на Господа и нараче го Иеовашалом; той е до днес в Офра на авиезерците.
25 Tekah khoyin ah Gideon te BOEIPA loh, “Na pa kah vaitoa tal pakhat neh vaitotal kum rhih koep khuen lamtah na pa kah Baal hmueihtuk koengloeng laeh, a taengkah Asherah te khaw top pah.
И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.
26 Hekah lunghim som ah he BOEIPA na Pathen ham hmueihtuk suem laeh. Vaitoa pabae te maehlaep la khuen lamtah na top sut Asherah thing neh hmueihhlutnah la nawn laeh,” a ti nah.
После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.
27 Te dongah Gideon loh a sal hlang parha te a khuen tih BOEIPA loh a taengaha thui pah vanbanglaa saii. Tedae khothaih ah a saii ham te a napa cako neh khopuei kah hlang rhoek tea rhih dongah khoyin ah a saii.
И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.
28 Mincang ah khopuei kah hlang rhoek loh a thoh uh vaengah Baal kah hmueihtuk te ana tim tih a taengkah Asherah khaw ana top pa uh, vaito pabae te khaw hmueihtuka suem tangtae dongah tarha ana nawn pauh.
А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.
29 Te dongah hlang loh a hui taengah, “Hekah hno aka saii he ulae?” a ti uh tiha cae uh. Tedaea tlap uh vaengah tah, “Hekah hno he Joash capa Gideon long ni a saii,” a ti uh.
И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.
30 Te dongah khopuei hlang rhoek loh Joash taengah, “Na capa te hang khuen, Baal kah hmueihtuka palet tih a taengkah Asheraha top dongah duek kangna saeh,” a ti uh.
Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.
31 Tedae a taengkah aka pai rhoek boeih taengah Joash loh, “Nangmih loh Baal ham na kamkaih uh a ya? Anih te nangmih loh na khang uh tang a ya? Anih aka oelh tah mincang a pha neh ki duek bitni. Baal he pathen la a om van oeh atah a hmueihtuka palet pah vaengah amah loha huul kanoek mako,” a ti nah.
А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато е още заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му
32 Te dongah tekah khohnin lamkah longtah tah, “A hmueihtuk ka palet pah tih Baal amah te khaw ka ho coeng,” a ti nah ngaih la Gideon te Jerubbaal la tloep a khue.
За това в същия ден той нарече сина си Ероваал, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.
33 Te vaengah Midian boeih neh Amalek khaw khothoeng ca rhoek loh tun kibaeng uh tiha kat phoeiah Jezreel kol ah rhaeh uh.
Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.
34 Tedae BOEIPA Mueihla loh Gideon tea thing dongah tuki tea ueng tih a hnukkah Abiezer te a hueh.
А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.
35 Manasseh ram tom ah puencawn te a tueih tih amah hnuk ah a khue. Te phoeiah puencawn te Asher, Zebulun neh Naphtali laa tueih tih amih doe hamla cet uh.
После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.
36 Te phoeiah Gideon loh Pathen te, “Na thui tangtae bangla Israel te ka kut neh aka khang la na om atah,
И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.
37 Tumul hluem khat te cangtil hmuen ah ka khueh he. Teka tumul hluem khat dong bueng ah buemtui om tih diklai boeih te phueihuet la a om atah na thui bangla Isreal te ka kut neh na khang ni tila ka ming eh?,” a ti nah.
ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогаз ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.
38 Te dongah om tangloeng tiha vuen kah a thoh vaengah tah tumul hluem tea sui. Te vaengah tumul hluem dongkah buem tui te baeldunga bae la a sui.
Така биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.
39 Tedae Gideon loh Pathen taengah, “Na thintoek loh kai taengah sai boel mai saeh lamtah, vai mah ka thui mai vai bueng mah ka noem dae eh, tumul hluema phueihuet he tumul hluem amah thim la om vetih diklai pum he buemtui a om atah,” a ti nah bal.
И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.
40 Pathen long khaw a rhoi pah dongah tekah khoyin ah tah tumul hluem bueng te phueihuet la om tih diklai pum te buemtui boeih bo.
И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.
