< Laitloekkung 5 >
1 Te vaeng khohnin ah Deborah neh Abinoam capa Barak loh a hlai rhoi tih,
В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки:
2 Pilnam loh a puhlu vaengah, Israel khuiah tawnlo rhoek khaw lim hamla, BOEIPA tah a yoethen pai saeh!
За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.
3 Manghai rhoek loh ya nawn saeh, boeica rhoek loh hnatun saeh, BOEIPA te ka hlai vetih, Israel Pathen BOEIPA te ka tingtoeng ni.
Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.
4 “BOEIPA, Seir lamkah na lo tih, Edom khohmuen lamkah na luei vaengah, diklai hinghuen tih vaan rhoek khaw cip, khomai khaw tui la pha.
Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.
5 “Sinai kah BOEIPA mikhmuh ah, Israel Pathen BOEIPA mikhmuh ah tlang rhoek khaw moelh uh.
Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.
6 “Anath capa Shamgar tue vaengah, Jael tue vaengah, caehlong mueng tih a hawn kah aka cet khaw caehlong a kael te a paan uh.
В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.
7 Israel ah khosakung a tal he, Deborah a thoh duela tal uh coeng tih, Israel khuikah manu la ka phoe coeng.
Престанаха управниците в Израиля, престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.
8 Pathen thai rhoek a tuek uh vaengah vongka ah rhal khaw om dae, Israel thawng sawmli kah photling neh, cai ke hmu pawh.
Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесетте хиляди в Израиля?
9 Ka lungbuei loh, Israel aka taem taeng neh pilnam taengah aka puhlu rhoek, BOEIPA tah a yoethen pai saeh.
Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!
10 Laak bok dongah aka ngol rhoek, himbaidok dongah aka ngol tih, longpuei kah aka cet rhoek loh lolmang saeh.
Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!
11 Sihthang ah aka phayang rhoek kah ol long tah, BOEIPA kah duengnah neh a khosakung rhoek kah duengnah te Israel lakliah a thoelh uh tih BOEIPA pilnam kah vongka la suntla uh.
Далеч от кипежа на стрелците, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.
12 Haenghang laeh, haenghang laeh, Deborah, haenghang laeh, haenghang laeh laa thoh laeh. Thoo laeh, Barak na tamna Abinoam capa te sol laeh.
Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!
13 Rhaengnaeng loh, BOEIPA kah pilnam aka khuet rhoek taengla a suntlak vaengah kai taengah khaw hlangrhalh rhoek neh ha suntla.
Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.
14 Amih yung te Ephraim lamloh Amalek khui la, namah hnukkah Benjamin neh Makir lamkah na pilnam long khaw, lairhoe mancai aka thueng, Zebulun khui lamkah aka taem la ha suntla.
Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.
15 Ka mangpa rhoek khaw Issakhar neh Deborah khuiah, Barak khaw Issakhar bangla a kho neh tuikol la a paan tih, Reuben kho-rha ah lungbuei khenah la yet.
И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.
16 Balae tih saelvong laklo ah na ngol, lungbuei khenah aka yet he, Reuben khorha ah tuping kah a rhungnah aka ya la.
Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.
17 Gilead loh Jordan rhalvang ah a om vaengah, Dan khaw balae tih sangpho dongah a bakuep? Asher loh tuitun langkaeng ah kho a sak tih lihmoi ah om sut.
Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.
18 Zebulun neh Naphtali tah, hmuen sang ah duek ham, a hinglu aka soek pilnam ni.
Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните места на полето,
19 Vathoh manghai rhoek ha pawk uh tih, Kanaan manghai rhoek te Meggido tui kah, Taanakh ah a tloek vaengah, mueluemnah neh cak pakhat pataeng lo uh pawh.
Дойдоха царете, воюваха; Тогас воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.
20 Vaan lamkah aisi rhoek lo a vathoh puei dongah, amih loh Sisera te longpuei lamkah a vathoh thil uh.
О небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
21 Kishon soklong loh amih te a yo, khosuen soklong Kishon soklong, ka hinglu na sarhi neh na hnah mai.
Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.
22 Te vaengah marhang aka lueng loh, rhetlonah a pet te a khomae a phop uh.
Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.
23 Meroz te thaephoei thil. BOEIPA kah puencawn loh, “BOEIPA kah bomnah, BOEIPA kah bomnah loh, hlangrhalh rhoek te a paan pawt dongah, a khuikah khosa rhoek te thaephoei thil saeh,” a ti.
Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчива кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.
24 Keni Heber yuu Jael, huta rhoek khuiah na yoethen. Dap khuikah huta rhoek lakah khaw na yoethen.
Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.
25 Tui a hoe vaengah, suktui a paek tih, aka khuet baeldung dongah, suknaeng a khuen pah.
Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.
26 Hlingcong te a kut neh a thueng tih a bantang lamloh thakthaekung kah thilung neh, Sisera te a hen. Te dongah a lu te pop. Te vaengah a phop tih a baengpae la pawlh.
Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.
27 A kho ah a sop uh doela cungku tih yalh. A kho laklo ah sop uh tih, a yalh vaengah a sop nah hmuen ah, cungku tih pahoi rhoelrhak sut.
При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.
28 Bangbuet long a dan vaengah thohhuel ah Sisera manu te rhap, “Ba aih lae anih kah leng tah ha pawk ham a uelh? Ba aih lae anih kah leng tah khokan a hnong.
Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?
29 A boeinu hlangcueih rhoek te a doo tih, a ol pataeng a thuung pah.
Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя давеше отговор на себе си:
30 Hula te kutbuem la a tael uh khaw hmu uh pawt nim? tongpa a lu ham tah hula a bok la, Sisera ham amah kutbuem la, himbaitnim, amhmo rhaekva, amhmo kutbuem, kutbuem rhawn kah rhaekva khaw om.
Не са ли намерили да делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани от двете страни, за шиите на момите взети в корист.
31 Na thunkha rhoek loh boeih milh saeh BOEIPA. Tedae a thayung thamal neh khomik aka thoeng bangla a lungnah. Te dongah khohmuen loh kum sawmli khuiah mong.
Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.