Laitloekkung 14
1 Samson te Timnah laa suntlak vaengah huta pakhat, Philisti nu te Timnah aha hmuh.
И Самсон слезе в Тамнат и видя в Тамнат една жена от филистимските дъщери.
2 Te dongah ha bal tih a napa neh a manu taengaha thui pah tih, “Timnah ah Philisti nu huta ka hmuh tih anih te kai yuu la han lo laeh,” a ti nah.
И отиде да извести на баща си и на майка си, казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери; сега, прочее, вземете ми я за жена.
3 Tedae a napa neh a manu loh, “Na manuca kah tanu lakli neh ka pilnam cungkuem lakli ah om pawt tih a Philisti pumdul te yuu la loh ham tekah huta te na paan eh?,” a ti nah. Tedae a napa taengah Samson loh, “Ka mik loha nai coeng dongah anih mah kai ham han lo laeh,” a ti nah.
А баща му и майка му му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти, или между всичките ми люде, та отиваш да вземеш жена от необрязаните филистимци? А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи; защото тя ми е угодна.
4 Te vaeng tue ah Philisti loh Israela ngol thil dongah BOEIPA loh Philisti taengaha tuetanga dawn te Samson kah a napa neh a manu loh ming pawh.
Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа, и че той търсеше причина против филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израиля.
5 Samson loh a manu a napa te Timnah laa suntlak puei tih Timnah misura pha uh vaengah tah sathueng khuikah sathuengca loh samson cuuk thil ham tarha kawk.
Тогава Самсон слезе с баща си в Тамнат; а като стигнаха до тамнатските лозя, ето, едно лъвче ревеше против него.
6 BOEIPA Mueihla loh Samson te a thaihtak sak dongah maae caa baeh bangla sathueng te a baeh tih, a kut dongah pakhat khaw kap pawh. Tedaea saii te a manu a napa taengah thui pawh.
И Господният Дух дойде със сила на него; и той го разкъса както би разкъсал яре, и то без да има нищо в ръката си; но не каза на баща си и на майка си що бе сторил.
7 Suntla tih huta taengaha cal vaengah mah Samson mik dongah thuem.
И слезе та говори с жената: и тя бе угодна на Самсона.
8 Khohnin a thok phoeiaha yuu te loh hama mael vaengah sathuenga cungkunah te sawt hama phael hatah sathueng rhok dongah khoi ana bop tih khoitui te lawt a hmuh.
И след няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и ето рой пчели в лъвовия труп, и мед.
9 Te dongah khoi te a kut neha poh tiha caeh, a caeh doelaa caak. A manu a napa taengaha pha vaengah amih rhoi te khawa paek tiha caak rhoi. Tedae sathueng rhok khui lamkah khoituia poh te amih rhoi taengah thui pawh.
И взе от него в ръцете си, па вървеше и ядеше, и като застигна баща си и майка си даде и на тях, та ядоха; но не им каза, че беше взел мед от лъвовия труп.
10 Te phoeiah huta taengah a napa te cet tih tongpang rhoek loh a saii uh noek bangla Samson loh buhkoknah pahoia saii.
И баща му слезе при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха момците.
11 Anih te a hmuh uh vaengah baerhoep sawmthuma khuen uh tih anih taengah om uh.
И като го видяха филистимците доведоха тридесет другари, за да бъдат с него.
12 Amih te Samson loh, “Nangmih taengah ka thui olkael he buhkoknah hnin rhih khuiah kai taengah han thui rhoela han thui uh. Na puk uh atah hni sawmthum neh thovaelnah himbai sawmthum te nangmih kam pae eh.
И рече им Самсон: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да ми я отгатнете през седемте дена на угощението, и да я намерите, тогава аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна;
13 Tedae kai taengah na thui ham na coeng uh pawt atah kai he nangmih loh hni sawmthum neh thovaelnah himbai sawmthum nam paek uh van ni,” a ti nah. Te dongah Samsawn te, “Na olkael te thui lamtah ka hnatun uh lah eh,” a ti uh.
но ако не можете да ми я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му казаха: Предложи гатанката си, за да я чуем.
14 Te phoeiah amih te aka hnom khui lamkah caak ha thoeng tih aka tlung khui lamkah didip ha thoeng,” a ti nah hatah olkael ming ham te hnin thum khuiah coeng uh thai voel pawh.
И той им рече: - От ядящия излезе ястие, И от силния излезе сладост. А до третия ден те не можаха да отгатнат гатанката.
15 Hnin rhiha pha vaengah Samson yuu taengah, “Na va te hloih lamtah olkael te kaimih ham thui laeh saeh, namah neh na pa imkhui hmai neh kang hoeh uh ve, kaimih talh ham nim kaimih taengla nang khue,” a ti na uh.
Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Предумай мъжа си да ни каже гатанката, за да не би да изгорим тебе и бащиния ти дом с огън. За това ли ни поканихте, да ни оберете? не е ли така?
16 Te dongah Samson yuu te a taengaha rhah pah tih, “Kai nan nen tih nan lungnah pawt dongah ka pilnam khuikah ka nganpa rhoek te olkael neh na voek khaw kai taengah nan thui pawh,” a ti nah. Tedae Samson loh, “A nu a pa taengah pataeng ka thui pawt te nang taengah tarha ka thui aya?,” a ti nah.
И тъй, жената на Самсона заплака пред него, като каза: Ти само ме мразиш, и не ме обичаш; предложил си гатанка на ония, които са от людете, ми, а на мене не си я казал. А той й рече: Ето, нито на баща си и на майка си не съм я казал, та на тебе ли ща я кажа?
17 Amih ham buhkoknaha om duela hnin rhih khuiah samson te a rhah thil. Tedaea hnin rhih donglaa pha vaengah tah Samson te moelh a kilh dongaha yuu ham tea thui pah tih a yuu loh a pilnam khuikah a hlang rhoek taengah olkael tea thui pah.
Но тя плачеше пред него през седемте дена, в които ставаше угощението им; а на седмия ден й я откри, защото му бе много досадила и тя каза гатанката на мъжете от людете си.
18 Te dongaha hnin rhih dongah tah khopuei hlang rhoek loh vinhna bangla a hnai hlanah, “Khoitui lakah balae aka didip tih sathueng lakah balae aka tlung?,” a ti nah. Tedae amih te Samson loh, “Kai kah vaito neh na phayai uh pawt koinih ka olkael he na puk uh mahpawh,” a ti nah.
Тогава на седмия ден, преди да зайде слънцето, градските мъже му рекоха: - Що е по-сладко от мед? И що е по-яко от лъв? А той им рече: Ако не бяхте орали с моята юница, не бихте отгатнали гатанката ми.
19 BOEIPA Mueihla loh Samson te a thaihtak sak dongah Ashkelon la suntla tih hlang sawmthuma ngawn. Amih kah pumoep tea loh pah tih olkael aka thui rhoek te thovaelnah himbai te a paek. Tedae a thintoeka sai doeah a napa im la mael.
И Господният Дух дойде със сила на него; и той слезе в Аскалон та изби тридесет мъже от тях, и като взе облеклата им, даде премените на ония, които отгатнаха гатанката. И гневът му пламна, и отиде в бащиния си дом.
20 Samson yuu te anih taengah aka luem a baerhoep taenglaa om pah.
А Самсоновата жена се омъжи за другаря му, който му беше приятел.
