Joba 8
1 Shuhi Bildad loh a doo tih,
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 “He he me hil nim na thui ve? Na ka kah ol tah khohli bangla khuet coeng.
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Pathen loh tiktamnah he a khun sak tih Tlungthang loh duengnah te a khun sak mai a?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Na ca rhoek te anih taengah a tholh vaengah amih te amamih kah boekoek kut dongla a tueih.
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 Namah loh Pathen te na toem tih Tlungthang te na hloep mak atah,
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 Na cil tih na thuem koinih nang yueng la haenghang vetih na duengnah rhamtlim te n'thuung pataeng pawn ni.
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 Na tongnah te a yiit om cakhaw na hmailong te muep rhoeng ni.
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 Lamhma kah cadil taengah dawt laeh lamtah a napa rhoek khenah te soepsoei laeh.
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 Mamih loh n'hlaem paek kah long khaw m'ming uh moenih, mamih kah khohnin diklai dongkah mueihlip banghui ni.
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 Amih te na thuinuet pawt tih a, nang taengah a thui vetih amih kah lungbuei lamloh olthui te a khueh eh?
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Nongtui pawt ah talik thawn tih tui om mueh ah capu rhoeng a?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Te te a duei pueng ah a hlaek pawt akhaw sulrham boeih hmai ah rhae coeng.
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 Pathen aka hnilh boeih kah caehlong neh lailak kah ngaiuepnah tah bing tangloeng.
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 A uepnah neh a pangtungnah bumba im te khaw bawtboeng.
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 A im dongah hangdang dae pai thai pawh. Te te a kuel dae thoo pawh.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 Anih te khosae li ah thingsup tih a dum ah a dawn sai.
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 A yung loh lungkuk dongah a ven tih lungto im te a hmuh.
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 Te te a hmuen lamloh a phuk van vaengah, “Nang kam hmu moenih,” anih te a namnah.
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 He he a longpuei kah omthennah coeng koinih laipi tloe lamloh a poe uh khaming.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Pathen loh cuemthuek hnawt ngawn pawt tih thaehuet kut te a moem moenih.
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 Na ka dongah nueihbu neh na hmui dongah tamlung bae.
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 Na lunguet rhoek loh yahpohnah a bai uh vetih halang kah dap tah om mahpawh,” a ti.
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
