Joba 41
1 Leviathan te vaih neh na doek tih rhui neh a lai na yueh pah thai a?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 A hnarhong ah canghlong na hen thai tih mutlo hling neh a kam na toeh a?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Nang ham tah huithuinah loh puh vetih nang taengah a mongkawt la cal mai aya?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Nang taengah paipi a saii vetih anih te kumhal kah sal la na loh aya?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Anih te vaa bangla na luem puei vetih anih te na hula hamla na khih pa aya?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Anih ham te thimpom rhoek tael uh thae vetih Kanaan laklo ah a paekboe uh aya?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 A vin dongah palaphae neh, a lu dongah nga khohcung neh na bae sak thai a?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Anih soah na kut tloeng lamtah poek laeh. Caemtloeknah khaw na koei voel mahpawh.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 A ngaiuepnah khaw a laithae ni te. A mueimae mah a hut tang aya?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Anih a haeng ham khaw a muen aih bal moenih. Te dongah ka mikhmuh ah aka pai thai te unim?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Kai n'doe bangla unim ka thuung eh? Vaan hmui kah boeih te kamah kah ni.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 Amah ham bueng pawt tih a olsai neh thayung thamal ol khaw, a phu dongkah a sakthen khaw ka phah ni.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 A pueinak te a hmai la ulong poelyoe pah. Kamrhui rhaepnit neh anih te ulong a paan?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 A maelhmai kah thohkhaih te ulong a ong eh? A no khaw mueirhih la pin om.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 A lip photling a hoemnah khaw kutbuen neh a caek la a khaih.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 Khat te khat taengla tawn uh tih a laklo ah yilh khaw hue pawh.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Hlang he a manuca taengah balak tih a tuuk uh daengah ni a. pam uh pawh.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 A ikthi loh vangnah a thangthen tih a mik khaw mincang khosaeng banghui ni.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 A ka lamkah hmaithoi thoeng tih hmai hli coe.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 A hnarhong lamkah hmaikhu khaw voh neh canghlong a yawn bangla thoeng.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 A hinglu loh hmai-alh a tak sak tih a ka lamloh hmaihluei thoeng.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 A rhawn ah a sarhi naeh tih a mikhmuh ah rhihnah loh malawk.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 A saa laep te a pum dongah malh kap tih khok pawh.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 A lungbuei te lungto bangla ning tih a dangkah phaklung bangla ning.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 A boeimang vaengah tah tholh pocinah khui lamloh Pathen taengah bakuep uh.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Anih aka kae cunghang neh caai khaw, lungsong neh caempho khaw a thoh moenih.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Thi te cangkong bangla, rhohum khaw keet thing bangla a poek.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 Liva capa loh anih a yong sak moenih. Payai lungto pataeng anih taengah tah divawt la poeh.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Caemboh te divawt bangla a poek tih soe kah hinghuennah te a nueih thil.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 A hmui ah paikaek paihat la om dae tangnong soah sui a hnil.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 A laedil te am bangla a tlawk sak tih tuitunli te anhoi bangla a khueh.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 A hnukah a hawn a phi sak tih tuidung khaw sampok bangla a poek.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Paepnah om kolla a saii dongah laipi dongah anih aka tluk a om moenih.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Aka sang boeih te a hmuh. Amah tah hlang oek koca boeih sokah manghai ni,” a ti nah.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
