Joba 31
1 Paipi te ka mik neh ka saii dongah, me tlam lae oila te ka yakming eh?
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 A so lamkah Pathen khoyo neh, hmuensang lamkah Tlungthang rho te menim?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Boethae ham rhainah neh boethae aka saii ham yoethaenah moenih a?
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Amah loh ka longpuei a hmuh tih ka khokan boeih he a tae moenih a?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 A poeyoek taengah ka pongpa tih, ka kho loh a hlangthai palat taengla a tawn uh atah,
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 Duengnah cooi dongah kai n'khiing saeh lamtah, Pathen loh ka muelhtuetnah ming saeh.
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 Longpuei lamloh ka khokan a buung atah, ka mik hnukah ka lungbuei cet tih, ka kut dongah a lolhmaih a kap atah,
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 ka soem vaengah a tloe loh ca saeh lamtah, ka cadil rhoek te ha uh saeh.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 Huta loh ka lungbuei a hlae tih, ka hui kah thohka ah ka rhongngol atah,
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 Ka yuu loh a tloe la kuelh saeh lamtah, a taengah hlang tloe bakop mai saeh.
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 Te dongah te khonuen rhamtat neh, te te thaesainah rhokhan ni.
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 Te hmai loh Abaddon duela a hlawp tih, ka cangvuei te boeih ha.
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 Ka salpa neh ka salnu loh kai taengah, a tuituk vaengah tiktamnah ka hnawt atah,
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 Pathen a thoh vaengah balae ka saii vetih, n'hip vaengah amah te metlam ol ka mael eh?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Bungko khuiah kai aka saii loh anih a saii moenih a? Kaimih he bung khuiah pakhat la n'cuen sak.
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 Tattloel kah kongaih te ka hloh pah tih, nuhmai mik te ka khah sak koinih,
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 Kamah buhkam te kamah bueng loh ka caak tih, cadah loh ca pawt koinih,
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 Ka camoe lamloh napa bangla ka taengah pantai tih, nuhmai khaw a nu bung lamloh ka mawt.
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 Pueinak mueh tih himbai tling la aka milh, khodaeng te ka hmuh mai tih,
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 A pumpu a pumpu ah kai n'uem uh vaengah, ka tu mul neh ka hlung pawt mai koinih,
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 Vongka ah kai bomkung te ka hmuh vaengah, ka kut he cadah soah ka thueng atah,
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 ka laengpang he a hnuk lamloh rhul saeh lamtah ka ban a cung dong lamloh tlawt mai saeh.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 Pathen taengkah rhainah te, kai ham ka birhihnah la a om dongah, a boeimangnah te ka noeng moenih.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 Sui te ka uepnah la ka khueh tih, sui cilh te ka pangtungnah la ka thui koinih,
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 Ka thadueng len tih ka kut loh a khuet la a hmuh dongah ka kokhahnah atah,
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 Vangnah dongah a thangthen tih hla vang a thoeih te ka hmuh vaengah,
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 ka lungbuei he yinhnuk ah hloih tih ka kut loh ka ka te mok koinih.
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 He khaw a so kah Pathen taengah, ka basa la om vetih thaesainah lai la om ni.
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 Ka lunguet kah yoethaenah dongah ka kohoe tih yoethae loh anih taengla a thoeng te ka haenghang puei atah,
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 A hinglu te thaephoeinah neh hoe hamla ka ka he laihmu la ka khueh aih moenih.
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 Ka dap kah hlang rhoek loh, “U long nim a maeh te a cung pawt la a paek eh?” a ti uh moenih a?
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 Ka thohkhaih kah yinlai te caehlong ka ong pah tih, vongvoel ah a rhaeh moenih.
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 Hlang bangla ka boekoeknah ka dah tih, kai kah thaesainah he ka thindang ah ka det mai akhaw,
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 hlangping te yet taengah ka sarhing tih, huiko kah nueihbu loh kai n'rhihyawp sak. Te dongah ka kuemsuem tih, thohka la ka moe pawh.
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 Kai taengkah aka hnatun la kamah taengah u long nim m'paek lah mako? Ka kutha he Tlungthang loh kai n'doo saeh lamtah ka tuituknah he hlang loh cabu la daek saeh.
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 Te te ka laengpang ah ka koh vetih te te ka soah rhuisam la ka laikoeinah het mahpawt nim?
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 Ka khokan tarhing la a taengah ka puen lah vetih anih te rhaengsang bangla ka paan lah mako.
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 Ka khohmuen loh kai m'pang thil tih a kong te rhenten rhap koinih,
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 A thadueng te tangka mueh la ka caak tih, a kungmah kah hinglu ka yawn sak atah,
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 Cang yueng la mutlo hling, cangtun yueng la saeldol khaw poe saeh,” a ti. Job kah ol bawt coeng.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
