Joba 30
1 Tedae a kum la kai lakah aka noe long khaw kai taengah luem uh coeng. Te rhoek kah a napa pataeng ka boiva kah ui taengah khueh ham ka hnawt lah mako.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Amih kut dongkah thadueng khaw kai taengah metlam a om? Amih te a hminkhah lamni a paltham.
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Vaitahnah neh khokha rhamling lamkah pumhong loh hlaem vaengah khohaeng neh imrhong kah rhamrhae te a cilh.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Tangpuem dongkah baekkoi te a hlaek uh tih a buh la hlingcet yung a khueh.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 A nam lamloh a haek uh tih amih taengah hlanghuen bangla a o uh.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Soklong cakhom kah laipi neh thaelsawk khui ah kho a sak.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Tangpuem khuiah pang uh tih lota hmuiah poem uh.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Aka ang ca rhoek neh ming mueh ca rhoek ni khohmuen lamloh a hawt uh.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Te dongah amih kah rhotoeng la ka om coeng tih amih taengah ol la ka om.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Kai aka tuei rhoek tah kai lamloh lakhla uh tih ka mikhmuh ah timtui khaw tuem uh pawh.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 A lirhui lakah ka lirhui he pawl coeng. Te dongah kai he m'phaep tih ka mikhmuh ah kamrhui han tueih uh.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Ka bantang kah hlangyoe loh tlai ka kho a kalh. Amih kah rhainah caehlong te kai taengah a picai uh.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Ka talnah khuiah ka hawn a mak uh tih, amih aka bom pawt khaw hoeikhang uh.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 A puut aka len bangla ael uh tih a khohli rhamrhael hmuiah paluet uh.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Kai soah mueirhih pai tih khohli bangla ka moeihoeihnah a hloem vaengah kai kah khangnah te khomai bangla a yah.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Kai lamloh ka hinglu a kingling coeng tih phacip phabaem khohnin loh kai n'tuuk.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Khoyin ah ka rhuh te ka pum dong lamloh a cueh. Kai aka thuek he a dim moenih.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Thadueng cungkuem dongah ka pueinak a phuelhthaih tih ka angkidung te rhawnmoep bangla ka vah.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Kai he dikpo khuila n'dong tih laipi neh hmaiphu bangla n'thuidoek.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Na taengah bomnah kam bih dae kai nan doo moenih. Ka pai akhaw kai he nan yakming moenih.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Kai soah a muen la na poeh tih na ban thaa neh kai nan konaeh thil.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Kai he khohli dongah nan phueih. Kai nan ngol thil vaengah kai nan paci sak tih lungming cueihnah a yawn.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Mulhing boeih kah tingtunnah im la dueknah neh kai nan mael sak ham khaw ka ming.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 A yoethaenah khuiah bombihnah a yaak vaengah kut aka thueng he lairhok dongah a om moenih.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Khohnin a mangkhak dongah ka rhap tih khodaeng dongah ka hinglu a omdam moenih.
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 A then ka lamtawn vaengah boethae ha pawk. Vangnah te ka ngaiuep vaengah a hmuep ha pai.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Ka bung he tlawk tih a kuemsuem moenih. Kai he phacip phabaem khohnin loh n'doe.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Khomik a tal dongah maelhmai a hmuep la ka cet. Hlangping neh ka pai tih ka pang.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Pongui kah a manuca neh tuirhuk vanu kah a hui la ka om.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Ka vin khaw kamah dong lamloh mu tih ka rhuh khaw kholing neh tlum coeng.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Ka rhotoeng te nguekcoinah la, ka phavi rhah ol la poeh.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
