Joba 29
1 Job loh amah kah a pom te a cong tih,
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “Kai he hlamat kah hla bangla aka khueh tih Pathen kah khohnin bangla kai aka tuem te unim?
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 Amah loh a hmaithoi te ka lu soah a thangthen tih amah kah vangnah nen ni a. hmuep ah khaw ka caeh.
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Ka cavaa tue vaengah khaw ka dap ah Pathen kah baecenol la ka om.
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Tlungthang te kai taengah om pueng tih, ka kaepvai ka ca rhoek om.
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 Ka khokan te suknaeng neh a hluk tih lungpang loh kai ham situi sokca a long sak.
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Vangpuei vongka ah ka thoeng tih toltung ah ka ngolhmuen cikngae sak.
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Kai m'hmuh uh vaengah cadong rhoek te thuh uh. Patong rhoek khaw thoo uh tih pai uh.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Mangpa rhoek loh olthui te a phah uh tih a kut te a ka dongla a khueh uh.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Rhaengsang rhoek ol te a phah tih a lai khaw a dang dongla kap.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Hna loh a yaak vaengah kai n'uem tih mik loh a hmuh vaengah kai n'rhalrhing sak.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Mangdaeng loh bomnah a bih tih cadah neh a taengah aka bom aka om pawt khaw ka loeih sak.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Hlang milh kah yoethennah te kai soah pai tih nuhmai kah lungbuei khaw ka tamhoe sak.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Duengnah te ka bai tih hnikul bangla kai n'khuk. Ka tiktamnah he ka sammuei nah ni.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Mikdael taengah mik la, khokhaem taengah kho la ka om.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Kai tah khodaeng taengah a napa la ka om tih ming pawt kah tuituknah te ka khe pah.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Boethae kah pumcu te ka thuk pah tih a no lamkah maeh te ka voeih pah.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Te dongah, “Ka bu ah ka pal mako,” ka ti tih laivin bangla khohnin ka puh.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Ka yung loh tui taengla a muk tih buemtui loh ka cangvuei dongah rhaeh.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Ka thangpomnah ka taengah thai tih ka lii ka kut dongah tinghil.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Kai taengah a hnatun uh tih a lamtawn uh dongah ka cilsuep ham kuemsuem uh.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Ka ol hnukah talh uh voel pawt tih kai olthui he amih soah tla.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Kai ham tah khotlan bangla a lamtawn uh tih a ka loh tlankhol bangla a ang uh.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Amih taengah ka luem dae n'tangnah uh pawt tih ka maelhmai vangnah dongah khaw yalh uh pawh.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Amih kah longpuei te ka coelh tih boeilu la ka ngol. Caem lakli ah manghai bangla kho ka sak tih rhahdoe cangpoem akhaw a hloep.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
