Joba 28
1 Cak ham a khorhui om tih sui ham khaw a ciil nah hmuen om.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Thicung khaw laipi lamloh a loh tih lungto te rhohum la a tlae.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 A bawtnah te a hmuep neh a khuetnah a cungkuem hil a khueh. Anih loh lungto te a hmuep neh dueknah hlipkhup ah khaw a hoem.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Soklong te aka bakuep taeng lamloh a yoe tih kho neh caeh khaw a hnilh uh. Hlanghing lamkah aka tlayae rhoek khaw hinghuen uh.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Diklai amah lamloh buh thoeng tih a hmui ah hmai bangla om.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 A lungto te minhum hmuen tih a taengah sui laipi om.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 A hawn te vatlung loh ming pawt tih maisi mik loh hmu pawh.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Te te sa ca rhoek loh cawt pawt tih te donglong te sathuengca long khaw pawn pawh.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Hmailung soah a kut a hlah tih tlang pataeng a yung ah a phil.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Sokko lungpang dongah a khoel tih umponah cungkuem khaw a mik loh a hmuh.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Tuiva tuilong khaw a kueng tih olhuep te khosae la a khuen.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Tedae me rhoek ah nim cueihnah a hmuh tih yakmingnah hmuen he menim?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 A phu te hlanghing loh ming pawt tih mulhing khohmuen ah a hmuh moenih.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Tuidung loh, “Te te kai ah moenih,” a ti tih tuitunli loh, “Kai taengah moenih,” a ti.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Te ham te cui cilh khaw pae thai pawt tih cueihnah a phu te cak khaw a khiing pah.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Ophir sui nen khaw, oitha lung vang nen khaw minhum nen khawting pawh.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Te te sui neh canglung neh tluk pawt tih a hnothung he suicilh hnopai bal moenih.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Maerhuhlung neh disaehlung khaw thui lawk pawt tih cueihnah rhovoep tah lungvang lakah then.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Te te Kusah vaya nen khaw tluk pawt tih sui cilh nen khaw ting pawh.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Te dongah cueihnah he me lamkah nim ha pawk tih yakmingnah hmuen he menim?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Mulhing boeih kah mik lamloh a thuh pah tih vaan kah vaa taeng lamloh a thuh.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Abaddon neh dueknah loh, “A olthang te kaimih hna neh ka yaak uh,” a ti.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Pathen loh a longpuei a yakming tih a hmuen te khaw amah loh a ming.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Amah loh diklai khobawt hil a paelki tih vaan hmui khaw boeih a hmuh.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Yilh kah a khiing a khueh pah tih tui khaw cungnueh neh a nueh.
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Amah loh khotlan ham rhi a suem tih rhaek ol ham khaw longpuei a khueh.
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 Cueihnah te a hmuh tih a tae. Cueihnah te a sikim sak tih a khe bal.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Hlang taengah khaw, 'Ka Boeipa hinyahnah he cueihnah la om tih boethae lamloh nong he yakmingnah,’ a ti,” a ti nah.
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
