< Joba 17 >
1 Ka mueihla he pat tih ka khohnin loh khum coeng, kai hamla coeng tih phuel om coeng.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Ka taengah a omsasaipat pai moenih a? Te dongah amih koek ham khaw ka mik ah rhaeh pai saeh.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Kai kah rhikhang he namah hamla khueh laeh. Anih te ulong ka kut dongla a khoom eh?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Amih kah lungbuei te lungmingnah lamloh na khoem pah coeng. Te dongah na pomsang sak mahpawh.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Khoyo la a hui a phoe vaengah a ca rhoek mik tah hma coeng.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Kai he pilnam kah a thuidoek la n'khueh tih maelhmai dongkah timthoeihnah la ka om.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Ka mik he konoinah neh hmang coeng tih ka pumrho he khokhawn bangla boeih om.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Te dongah aka thuem khaw a pong sak tih lailak taengah ommongsitoe a haenghang sak.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 Tedae aka dueng loh amah longpuei te a tuuk vetih a kut cim khaw a thaa sai ni.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Amih te boeih na mael sak uh coeng. Na pawk uh to cakhaw nangmih ah hlangcueih ka hmu mahpawh.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Ka khohnin loh thok coeng. Ka thinko kah kohnek la ka poeknah mawth coeng.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Khoyin te khothaih la a khueh tih, a hmuep tom te vangnah neh a yoei sak.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 Saelkhui te ka im bangla ka lamtawn tih, hmaisuep ah ka rhaenghmuen ka saelh. (Sheol )
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol )
14 Vaam taengah, “A pa nang,” ka ti nah tih a rhit taengah, “A nu neh ka ngannu,” ka ti nah coeng.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Te dongah menim ka ngaiuepnah tih ka ngaiuepnah he unim aka mae?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16 Saelkhui thohka te suntla vetih laipi khuila rhenten n'ael aya?,” a ti. (Sheol )
При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol )