Jeremiah 32
1 Judah manghai Zedekiah kah a kum, kum rha dongah BOEIPA taeng lamkah ol te Jeremiah taengla ha pawk. Te vaengah Nebukhanezar kah a kum tah kum hlai rhet lo coeng.
Словото, което дойде към Еремия от Господа в десетата година на Юдовия цар Седекия, която година бе осемнадесетата на Навуходоносора.
2 Te vaengah Babylon manghai tatthai rhoek loh Jerusalem te a dum uh coeng. Tonghma Jeremiah khaw Judah manghai im kah vongup thongim ah a khoh tih om coeng.
А в това време войската на вавилонския цар обсаждаше Ерусалим; а пророк Еремия бе затворен в двора на стражата, която бе в двореца на Юдовия цар.
3 Judah manghai Zedekiah loh, “BOEIPA loh, ‘He khopuei he Babylon manghai kut ah ka paek coeng tih a tuuk pawn ni.
Защото Юдовият цар Седекия беше го затворил и казал му бе: Защо пророкуваш, думайки: Така казва Господ: Ето, Аз ще предам тоя град в ръката на вавилонския цар, и той ще го завладее;
4 Tedae Judah manghai Zedekiah he Khalden kut lamloh poenghal mahpawh. Babylon manghai kut ah a paek rhoe a paek rhoe ni. Te vaengah a ka neh a ka voek uh rhoi vetih a mik rhoi khaw a mik, mik ah so uh rhoi bitni.
и Юдовия цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, но непременно ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, и ще говори с него уста с уста, и ще се погледнат очи в очи;
5 Zedekiah te Babylon loh a khuen vetih kai n'hip hlan duela pahoi om ni. He tah BOEIPA kah olphong ni. Khalden te na vathoh thil akhaw na thaihtak mahpawh,’ a ti,” tila thui ham nim na tonghma?” a ti nah tih a khoh.
И той ще заведе Седекия във Вавилон; и ще бъде там докле го посетя, казва Господ; и, ако воювате против халдейците, няма да успеете?
6 Te vaengah Jeremiah loh, “BOEIPA ol kai taengla ha pawk tih,
И рече Еремия: Господното слово дойде към мене и каза:
7 “Na panoe Shallum capa Hanamel te na taengla ha pawk coeng te. Anathoth kah kai khohmuen te namah ham lai laeh. Lai ham tlannah khaw namah kah hamsum ni,’ a ti ni,” a ti.
Ето, Анамеил, син на стрика ти Селум, ще дойде при тебе и ще рече: Купи си нивата ми, която е в Анатот; защото на тебе принадлежи правото на ближен сродник да я откупиш,
8 BOEIPA ol bangla ka panoe capa Hanamel te kai taengah thongim vongup la ha pawk. Te phoeiah kamah te, “Benjamin khohmuen, Anathoth kah kai khohmuen te lai laeh. Rho kah hamsum khaw namah coeng tih tlannah khaw namah kah ni, namah ham lai laeh. Te dongah he tah BOEIPA ol ni tila ka ming,” a ti.
И тъй, стриковият ми син Анамеил дойде при мене в двора на стражата, според Господното слово, та ми рече: Купи, моля, нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя; защото на тебе принадлежи правото да я наследиш, и на тебе правото да я откупиш; купи я за себе си. Тогава познах, че това предложение бе Господно слово.
9 Te dongah ka panoe capa Hanamel taeng lamkah khohmuen Anathoth kah te ka lai pah. Anih ham tangka la ngun te shekel hlai rhih ka thuek pah.
И купих нивата, която е в Анатот, от стриковия ми син Анамеил, и претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро.
10 Cabu dongah khaw ka daek tih kutnoek ka daeng. Laipai te ka laipai sak phoeiah ni tangka te cooi dongah ka khiing pah.
И като написах записа и ударих печат, повиках свидетели и претеглих среброто във везните.
11 Olpaek neh oltlueh a daeng thil tih a rha, lainah cabu te ka loh.
Тогава взех записа за покупката, както запечатания, съдържащ споразуменията и условията, така и отворения;
12 Te phoeiah lainah cabu te ka panoe capa Hanamel mikhmuh neh lainah cabu dongah aka daek laipai kah mikhmuh neh, thongim vongup kah aka ngol Judah pum kah mikhmuh ah Maaseiah koca Neriah capa Barukh taengah ka paek.
и предадох записа за покупката на Варуха, син на Нирия, Маасиевия син, пред стриковия ми син Анамеил, и пред свидетели, които подписаха записа за покупката, пред всичките Юдеи, които седяха в двора на стражата.
13 Barukh te amih mikhmuh ah ka uen tih,
И заръчах на Варуха, пред тях, като казах:
14 “He tah Israel Pathen caempuei BOEIPA long ni a thui. He cabu he lainah cabu la khuen laeh. Kutnoek a daeng neh a rha cabu te khaw lai am khuiah khueh. Te daengah ni kum a sen a kuei eh.
Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вземи тия записи - тоя запечатан запис за покупката, и тоя отворен запис - и тури ги в пръстен съд, за да стоят за дълго време.
15 He tah Israel Pathen caempuei BOEIPA long ni a thui. He diklai kah im khaw, khohmuen khaw, misur khaw koep a lai uh ni,” ka ti nah.
Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пак ще се купуват в тая земя къщи, ниви и лозя.
16 Te phoeiah BOEIPA taengla ka thangthui tih lainah cabu te Neriah capa Barukh taengah ka paek.
А след като предадох записа за покупката на Варуха, Нириевия син, помолих се Господ, казвайки:
17 Te vaengah, “Ya-oe ka Boeipa Yahovah, namah loh vaan neh diklai he na saii ne. Na thadueng tanglue neh na ban na lam tih namah ham tah ol boeih he khobaerhambae voel moenih.
Господи Иеова! Ето, ти си направил небето и земята с голямата Си сила и с простряната си мишца; няма нищо мъчно за Тебе,
18 A thawng thawng taengah sitlohnah na saii dae pa rhoek kah thaesainah te amih hnukah a ca rhoek rhang dongah khaw a thuung. Tanglue neh hlangrhalh Pathen tah a ming caempuei YAHWEH ni.
Който показваш милост към хиляди родове, а въздаваш беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях; великият, могъщественият Бог, Господ на Силите е името Му,
19 cilsuep khaw tanglue tih na bibi khaw cungkuem pai. Na mik loh hlang ca rhoe kah longpuei boeih te a sawt tih hlang boeih te a longpuei tarhing neh a khoboe kah a thaih tarhing ah na paek.
велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всичките пътища на човешките чада, за да въздадеш всекиму според пътищата му и според плода на делата му:
20 Egypt kho ah miknoek neh kopoekrhai khaw na khueh. Te khohnin kah te Israel khui neh hlang taengah khaw tahae khohnin kah bangla namah ming ham ni na saii.
ти, който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, известни дори до днес и в Израиля и между другите човеци, и си придоби име, каквото е днес;
21 Na pilnam Israel te Egypt kho lamloh miknoek neh, kopoekrhai neh, tlungluen kut neh na khuen. Na ban nen khaw mueipuelnah la muep na thueng thil.
и си извел людете Си Израиля из Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка, с издигната мишца, и с голям ужас;
22 Suktui neh khoitui aka pha khohmuen he amih taengah paek ham a napa rhoek taengah na toemngam bangla he khohmuen he amih taengah ni na paek.
и си им дал тая земя, за която си се клел на бащите им да я дадеш на тях, земя, гдето тече мляко и мед;
23 Ha pawk uh tih he he a pang uh vaengah na ol te hnatun uh pawh. Na olkhueng te khaw na olkhueng bangla vai uh pawt tih amih taengah saii ham na uen boeih te saii uh pawh. Te dongah ni he kah yoethae cungkuem he amih taengah na thoeng sak.
и те влязоха и я завладяха; но понеже не слушаха гласа Ти, нито ходиха по закона Ти, и не направиха ни едно нещо от всичко що си им заповядал да правят, затова си докарал върху тях всичкото това зло.
24 Khopuei amah loh ham tanglung la ha pawk uh coeng ke. Te dongah khopuei he amah aka vathoh thil Khalden kut dongah a paek coeng. cunghang neh, khokha neh, duektahaw na thui te khaw thoeng tih na hmuh coeng he.
Ето могилите! Неприятелите стигнаха до града, за да го завладеят; и градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради ножа и глада и мора и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш!
25 Boeipa Yahovah namah loh kai taengah, “Khopuei he Khalden kut ah pae mai cakhaw khohmuen he tangka neh namah ham lai lamtah laipai te laipai sak na ti,” a ti nah.
А въпреки това, Господи Боже, Ти ми рече: Купи си нивата с пари, и повикай свидетели; при все че градът е предаден в ръката на халдейците.
26 Te vaengah BOEIPA ol te Jeremiah taengah ha pawk tih,
Тогава дойде Господното слово към Еремия и рече:
27 “Kai tah pumsa boeih kah BOEIPA Pathen ni he, hno boeih he kai ham khobaerhambae a?” a ti nah.
Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за Мене?
28 Te dongah BOEIPA loh he ni a thui. He khopuei he Khalden kut neh Babylon manghai Nebukhanezar kut ah ka tloeng coeng tih a khaih pawn ni he.
Затова, така казва Господ: Ето, ще предам тоя град в ръката на халдейците, и в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще го превземе.
29 He khopuei aka vathoh thil Khalden rhoek ha pawk uh vetih he khopuei he hmai neh a hlup ni. Te vaengah kai veet ham Baal taeng neh pathen taengah tuisi a bueih uh tih a imphu ah a phum te im neh a hoeh pah ni.
И халдейците, които воюват против тоя град, ще дойдат и, като запалят тоя град, ще го изгорят, заедно с къщите върху чиито покриви кадяха на Ваала и правеха възлияния на други богове, та ме разгневяваха.
30 Israel ca neh Judah ca khaw ana om van tih a camoe lamloh ka mikhmuh ah boethae ni a saii uh. Israel ca ngawn long khaw a kut dongkah bisai neh kai m'veet uh. He tah BOEIPA kah olphong ni.
Защото Израилтяните и Юдейците са извършвали само това, което бе зло пред Мене, от младостта си; защото израилтяните не струваха друго, освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си, казва Господ.
31 He khopuei he ka thintoek ham neh ka kosi ham khaw ka taengah om ngawn coeng. A thoong uh khohnin lamloh tahae khohnin duela ka mikhmuh lamloh a khoe rhoe coeng.
Защото от деня, когато съградиха тоя град, дори до днес, той е раздразнял гнева Ми и яростта Ми, та да го отхвърля от лицето Си,
32 Israel ca rhoek neh Judah ca rhoek, amih kah a manghai rhoek neh a mangpa rhoek, a khosoih rhoek neh a tonghma, Judah hlang neh Jerusalem khosa loh boethae a saii boeih te kai ni m'veet uh.
поради всичкото зло, което израилтяните и юдейците извършиха та Ме раздразняха, те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, Юдовите мъже, и ерусалимските жители.
33 Kai taengla a rhawn a koh uh tih a maelhmai then pawh. Te vaengah amih tukkil ham he a thoh neh a tukkil akhaw thuituennah doe ham a hnatun uh moenih.
Те обърнаха гръб към Мене, а не лице; и при все, че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, пак те не послушаха и не приеха поука;
34 Im ah a sarhingkoi te a khueh uh tih a poeih ham te kai ming a khue thil uh.
но поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха;
35 A canu neh a capa te Molek taengah paan sak ham kolrhawk ah Baal hmuensang te a thoh uh. Te tueilaehkoi te saii ham amih ka uen pawt tih ka lungbuei khaw a paan moenih. Te dongah Judah he tholh rhoela tholh.
и съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огъня за Молоха, - нещо, което не съм им заповядал, нито е идвало на сърцето Ми мисълта, че ще сторят тая мерзост, та да направят Юда да съгрешава.
36 Tedae he khopuei kawng tah Israel Pathen BOEIPA loh a thui tangloeng coeng he. Te ni nangmih khaw, ‘Babylon manghai kut dongah cunghang neh, khokha neh, duektahaw neh a thak ni,’ a ti te.
Сега, прочее, така казва Господ, Израилевият Бог, за тоя град, за който вие казвате: Ще се предаде в ръката на вавилонския цар с нож, с глад и с мор:
37 Kai loh amih te diklai pum lamkah ka coi coeng he. Ka thintoek ah, ka kosi neh ka thinhul bat ah ni te lam te amih ka heh. Tedae amih te he hmuen la kam mael puei vetih ngaikhuek la kho ka sak sak ni.
Ето, ще ги събера от всичките страни гдето бях ги изпъдил в гнева Си, в яростта Си, и в голямото си негодувание; и, като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност;
38 Kamah taengah pilnam la om uh vetih kai khaw amih taengah Pathen la ka om uh ni.
и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог;
39 Te vaengah amih te lungbuei pakhat neh longpuei pakhat ni ka paek eh. Te daengah ni hnin takuem ah kai he n'rhih uh vetih amamih ham neh amih hnukkah a ca rhoek ham khaw a then eh.
и ще им дам едно сърце да ходят в един път, за да се боят от Мене винаги, за тяхно добро и за доброто на чадата им подир тях;
40 Amih taengah kumhal kah paipi te ka saii vetih amih taengah ka voelphoeng ham khaw amih taeng lamloh ka paa mahpawh. Kai hinyahnah te amih thinko ah ka khueh daengah kai taeng lamloh a nong uh pawt eh.
и ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря, за да им правя добро; и ще туря в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене;
41 Amih taengah voelphoeng ham te amih soah ka ngaingaih ni. Amih te he khohmuen ah ka lungbuei boeih, ka hinglu boeih neh oltak dongah ka phung ni.
дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.
42 BOEIPA loh he ni a thui. He pilnam soah he yoethae tanglue a cungkuem ka thoeng sak bangla amih taengah hnothen a cungkuem la ka thui te amih taengah ka thoeng sak van.
Защото така казва Господ: Както докарах върху тия люде всичко това голямо зло, така ще докарам върху тях и всичкото добро, което им съм обещал.
43 He kah kho ah khohmuen he koep a lai ni. Te ni nangmih loh, ‘Hlang neh rhamsa aka om pawh khopong te Khalden kut dongah a paek,’ na ti uh.
Ще се купуват ниви в тая земя, за която казвате: Пуста е, без човек или животно; предадена е в ръката на халдейците.
44 Khohmuen te tangka neh a lai uh vetih cabu dongah daek ham neh kutnoek daeng ham khaw Jerusalem kaepvai ah, Judah khopuei ah, tlang kah khopuei ah, kolrhawk khopuei ah, tuithim khopuei ah, Benjamin kho ah laipai te a laipai sak ni. Amih khuikah thongtla te ka mael puei ni. He tah BOEIPA kah olphong ni.
Ще купуват ниви с пари, и като подписват записи и ги запечатват ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в ерусалимските околности, в Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще ги върна от пленението им, казва Господ.
