Suencuek 44
1 Te phoeiah a im kah te a uen tih, “Hlang rhoek kah sungkoi te cang a phueih rhoeh ah sang pa lamtah tangka te sungkoi kah a rhai ah rhip khueh pah.
После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му
2 Tedae kai kah bunang khuikah ngun bunang te a poeih kah sungkoi khui ah khueh pah lamtah amah kah cang neh tangka khaw hmaih sang pah,” a ti nah dongah Joseph kah ol a thui bangla a saii van.
и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
3 Mincang khothaih nen tah hlang rhoek te amamih kah laak neh khaw vawl a tueih uh.
На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
4 Amih loh khopuei te a hla lamkah hawt a khum vaengah Joseph loh a im om te, “Thoo, hlang rhoek te a hnukah hloem lamtah na kae vaengah amih te, 'Balae tih a then te boethae neh na thuung uh?
А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 Ka boeipa kah a tui ok te he moenih a? Te lamkah la anih a hma khaw a hma dae. Anih taengkah na saii uh te na lolh uh coeng, 'ti nah,” a ti nah.
Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
6 Te dongah amih te a kae vanneh hekah olka he a thui pah.
И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.
7 Tedae amih loh, “Ka boeipa tebang olka te ba ham lae a thui. Na sal rhoek loh tebang hno a saii ham khaw savisava la.
А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
8 Kaimih loh sungkoi so kah tangka ka hmuh uh te Kanaan kho lamkah nang taengla kam bal puei uh atah metlamlae na boei im kah ngun neh sui te tarha ka huen uh eh.
Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
9 Na sal rhoek khuiah u taeng mai ah khaw a om atah duek saeh lamtah kaimih khaw ka boeipa taengah sal la ka om uh eh,” a ti uh.
Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 Te dongah Joseph im om loh, “Then, nangmih kah olthui vanbangla u khaw a taengah aka om hlang van te tah kai taengah sal la om saeh lamtah nangmih te ommongsitoe la na om uh ni,” a ti nah.
А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
11 Te dongah sungkoi te a loe la diklai ah rhip a hal uh tih rhip a ong uh.
Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
12 Te dongah a ham taeng lamkah a tong tih a tlap te a poeih taengla a khah vaengah bunang te Benjamin kah sungkoi dongah a hmuh.
И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 Te vaengah a himbai te a phen uh tih laak dongah hno rhip a tloeng uh tih khopuei la koep bal uh.
Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
14 Tedae Judah neh amah boeinaphung loh im a pha vaengah Joseph khaw a om pueng dongah a hmai ah diklai la bakop uh.
И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 Te vaengah Joseph loh ba bibi lae na saii uh he. Kai bang hlang he hma khaw hma tila, na ming uh moenih a?,” a ti nah.
И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?
16 Te vaengah Judah loh, “Ka boeipa taengah mebang ka thui tih metla ka cal vaengah lae ka tang uh eh. Na sal rhoek kathaesainah khaw Pathen loh a yan oeh coeng dongah kaimih khaw, a kut dongkah bunang a hmuh pah hlang nen te ka boeipa taengah sal ka bi uh van mai pawn ni ta,” a ti nah.
Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
17 Tedae Joseph loh, “Hekah he kai loh ka saii ham te savisava, a kut dongah bunang a hmuh hlang te kai taengah sal la om ngawn saeh lamtah nangmih te na pa taengah ngaimong la bal uh ngawn,” a ti nah.
Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 Tedae Judah te anih taengla thoeih tih, “Aw ka boeipa kai aih he, na salpa khaw ka boeipa kah hna kaep ah olka bet ka thui dae ni. Tedae nang tah Pharaoh banghui la na om dongah na salpa taengah na thintoek te sai sak boel mai.
Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.
19 Ka boeipa loh a sal rhoek he, 'Na pa neh na mana om a?,” a ti tih n'dawt.
Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?
20 Te dongah, “Ka boeipa la a pa khaw patong coeng tih a patong soi kah a cun capa a poeih te om. Tedae a manu pakhat kah a cun hmaih khuiah a maya te duek tih anih amah bueng la te a cul dongah a napa loh a lungnah,’ ka ti uh.
И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 Te vaengah na sal rhoek he, 'Anih te ka mik ah ka khueh van ham khaw kai taengla han khuen thuk,’ na ti.
И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 Te vaengah ka boeipa la, 'Camoe loh a napa a caehtak ham tah coeng pawh. Caehtak koinih a napa te duek ni, ' ka ti uh.
И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 Tedae na sal rhoek la, 'Na mana a poeih te nan suntlak puei pawt atah kai maelhmai hmuh ham khoep uh boeh,’ na ti.
А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24 Te dongah na sal rhoek he a pa taengla ka pawk uh vanneh ka boeipa kah olka te anih taengla ka puen uh.
И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25 Te dongah a pa loh, 'Mah ham khaw caak bet vawn uh bal dae,’ a ti nah.
А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
26 Te vaengah, “Kaimih taengah ka mana a poeih om pawt koinih hlang maelhmai hmuh ham a coeng pawt dongah, 'Ka mana a poeih loh kaimih taengah a om pawt mai ah ka caeh uh ham coeng pawh tedae halo atah ka cet uh ni,’ ka ti uh.
ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 Te vaengah na sal rhoek he a pa loh, 'Ka yuu loh kai ham panit han sak te nangmih long khaw na ming uh.
И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
28 Tedae pakhat he kai taeng lamloh cet coeng. Te dongah, 'A ngaeh ngawn a ngaeh tang coeng,’ ka ti. Te dongah ni tahae due anih te ka hmu pawh.
Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
29 Anih he khaw ka mikhmuh lamkah na khuen uh tih anih loh yoethae puei bal koinih kai sampok he saelkhui ah a thae la nan hla uh ve,’ a ti. (Sheol h7585)
и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
30 Te dongah na sal kai loh a pa taeng ka pha tih kaimih taengah camoe amah te om pawt koinih a hinglu neh a hinglu te a hlaengtang uh rhoi dongah,
И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
31 camoe te hah a sawt vaengah duek koinih na sal rhoek loh a pa sampok na sal te saelkhui ah kothae la ka hlak uh la vik poeh ni. (Sheol h7585)
като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)
32 Na salpa loh camoe te a pa taengah rhi ka khang tih, 'Anih he nang taengla kam pawk puei pawt atah a pa taengah hnin takuem ka tholh ka phueih bitni,’ ka ti nah.
Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
33 Te dongah na salpa he camoe yueng ah ka boeipa kah sal la ka om mai saeh lamtah camoe te a maya rhoek neh bal sak mai.
Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34 Camoe kamah nen pawt koinih a pa taengah metlam caeh eh? A pa taengah yoethae a hmuh man ka hmuh lah ve,” a ti nah.
Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
