Suencuek 41
1 Te phoeiah om tih kum a thok tue vaengah Pharaoh loh mang a man tih sokko taengah ana pai.
Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.
2 Te vaengah vaito pumrhih, a mueimae sakthen neh a pum aka toitup te sokko lamkah lawt halo tih capu ding ah luem uh.
ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.
3 Amih hnukah a mueimae thae tih a pum aka cangkhawk vaito pumrhih te khaw sokko lamkah lawt ha thoeng bal tih sokko kaeng kah vaito kaepah pai uh.
ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.
4 Tedae a mueimae thae tih a pum aka cangkhawk vaito pumrhih loh a mueimae sakthen neh aka toitup vaito te a caak uh, vaengah Pharaoh haenghang.
И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.
5 Te phoeiah ip tih a pabae la mang a man hatah cangvuei thamkom neh aka then parhih te a cangkong pakhat dongah tarha vuei.
А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.
6 Te phoeiah aka om cangvuei thamyit parhih te tah a hnukah kanghawn loh a yah tih a hum sak.
ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.
7 Tedae cangvuei thamyit parhih loh cangvuei thamkom neh cangtak te a yoop vaengah Pharaoh haenghang hatah a mang la pawk.
И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.
8 Te dongah mincang a pha vaengah tah a mueihla a cahoeh. Egypt hmayuep boeih neh aka cueih boeih te khaw a tah tih a khue. Tedae Pharaoh loh amih taengah a mang te a thui hatah Pharaoh ham aka thuicaih thai om pawh.
На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
9 Te daengah tuitul mangpa loh Pharaoh taengah, “Tihnin ah ni kamah tholh te ka poek.
Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
10 Pharaoh loh a sal rhoek taengah a thintoek tih kai neh buh thong mangpa te imtawt mangpa kah im thongim la n'khoh.
Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
11 Tedae hlaem pakhat ah kai khaw anih khaw mang ka man rhoi hatah mang thuingaihnah te rhirha aka om te ka man rhoi.
И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
12 Te vaengah imtawt mangpa kah sal, Hebrew cadong te kaimih taengah om. Te dongah anih ham ka thui pah rhoi dongah kaimih rhoi kah mang te kaimih rhoi ham a thuicaih. Hlang kah a mang khaw a thuicaih.
А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.
13 Kaimih rhoi taengah a thuicaih vanbangla om tih a thoeng dongah kai he ka hmuen koep han khueh vaengah anih te a kuiok sak,” a ti nah tih a thui pah.
И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
14 Te dongah Pharaoh loh Joseph te a tah tih khue sak vanbangla anih te tangrhom khui lamkah koe a doek uh tih sam a vok, himbai a tho phoeiah Pharaoh taengla cet.
Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
15 Te vaengah Pharaoh loh Joseph la, “Mang ka man tih aka thuicaih a om pawt vaengah aka thuicaih ham nang loh mang na yakming a ti tih nang kawng te ka yaak,” a ti nah.
И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
16 Tedae Joseph loh Pharaoh te a doo tih, “Kai moenih, Pharaoh te Pathen loh ngaimongnah neh doo bitni,” a ti nah.
А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
17 Te dongah Pharaoh loh Joseph te, “Ka mang ah sokko kaeng la ka pai. dae,
Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
18 Tedae vaito a pumsa aka toitup tih a suisak sakthen pumrhih te sokko lamkah lawt halo tih capu ding ah luem uh.
И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
19 Amih hnukah vaito a tloe pumrhih halo bal dae tattloel la a suisak khaw bahoeng thae tih a pum pim. Tetla thaenah tah Egypt kho tom ah ka hmu pawh.
И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
20 Te vaengah vaito aka pim neh a thae pumrhih loh lamhma kah vaito aka tha rhoek te a caak uh.
И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 Tedae amih ko khuila a kun uh thuk lalah a moecuek vaengkah bangla a mueimae a thae dongah amih ko khuila a kun uh te thui la a hut pawt vaengah ka haenghang.
но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
22 Te phoeikah ka mang ah khaw cangvuei thamkom neh a then thamrhih te a cangkong pakhat dongah ha thoeng te lawt ka hmuh.
После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.
23 Amih hnukkah cangvuei parih thamyit neh aka rhae, kanghawn loh a yah tih aka hum te tarha halo van.
И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
24 Te vaengah cangvuei aka yit rhoek loh cangvuei a then thamrhih te a dolh dongah hmayuep rhoek ham ka thui pah dae kai taengah aka puen om pawh,” a ti nah.
тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Te dongah Joseph loh Pharaoh la, “Pharaoh kah a mang he pakhat ni. Pathen loh a saii te Pharaoh taengah a phoe coeng.
Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
26 Vaito aka then pumrhih khaw kum rhih la om tih cangvuei a then parhih kum rih la om tih a mang te pakhat ni.
Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
27 Amih hnukah aka thoeng vaito pumrhih aka pim tih aka thae te khaw kum rhih la om tih, cangvuei aka hi tih kanghawn loh a hum sak parhih te khokha kum rhih ni.
А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
28 Pharaoh taengah kan thui vanbangla Pathen loh a saii hno he Pharaoh a tueng coeng.
Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
29 Aka lo ham kum rhih te Egypt kho tom ah khobuh khungdaeng ni te.
Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
30 Tedae a hnukah khokha kum rhih pai vetih Egypt kho kah khobuh te boeih a hnilh. Te vaengah khohmuen khaw khokha loh a khah ni.
А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
31 Te dongah a hnuk lamtah khokha bahoeng nah tih khobuh te vang khui loh ming mahpawh.
Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
32 Pharaoh taengah a pabalae la mang a rhaep he khaw Pathen taeng lamloh olka a cikngae sak dongah Pathen loh tlek a saii ni.
А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
33 Te dongah Pharaoh loh, aka yakming tih aka cueih hlang te so lamtah anih te Egypt kho ah khueh laeh saeh.
Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
34 Khohmuen ah hlangtawt rhoek te Pharaoh loh tuek saeh lamtah khobuh kum kumrhih khuiah Egypt kho kah panga pakhat aka coi la om saeh.
Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.
35 Te daengah ni kum then a pai vaengkah caak boeih te a coi uh eh. Te phoeiah Pharaoh kut hmuiah cangpai a tung uh vetih khopuei ah caak khaw a cuem eh.
Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.
36 Kho kah hnokhueh dongah caak a om daengah ni khokha loh Egypt khokhui la kum kumrhih a om halo vaengah khohmuen te khokha loh a tulnoi pawt eh?,” a ti nah.
И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
37 Tekah olka ngawn tah Pharaoh mik neh a sal rhoek boeih kah mik ah a thuem sak.
Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
38 Te dongah Pharaoh loh a sal rhoek la, “Hekah hlang bangla a khuiah Pathen mueihla aka om te m'hmuh noek nim?,” a ti nah.
И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
39 Te dongah Pharaoh loh Joseph la, “Hekah boeih he Pathen loh nang m'ming sak dongah nang bangla aka thuep neh aka cueih he om pawh.
Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
40 Kai im ah nang om lamtah nang kah olpaek te ka pilnam boeih loh ngai saeh. Ka ngolkhoel bueng nen mah nang lakah ka ham mai eh,” a ti nah.
Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 Te phoeiah Pharaoh loh Joseph la, “So lah, Egypt kho pum kah a soah nang ni kan hut sak coeng,” a ti nah.
Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.
42 Pharaoh loh a kut dongkah a kutcaeng te a dul tih Joseph kah kut ah a buen pah. Hnitang himbai neh a khuk phoeiah a rhawn ah sui oi a oi sak.
Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
43 Leng dongah khaw a hnukthoi la a ngol sak tih, “Anih hmai ah cungkueng uh,” hlo a phoek uh tih Egypt kho boeih kah a soah Joseph te a khueh.
После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
44 Te phoeiah Pharaoh loh Joseph la, “Kai he Pharaoh coeng dae nang muehah hlang loh a kut khaw a kho khaw Egypt kho tom ah thueng boel saeh,” a ti nah.
При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
45 Joseph ming khaw Pharaoh loh Zephenathpaneah la a khue tih a yuu la Oni khosoih Potiphera canu Asenath te a paek. Te phoeiah Joseph loh Egypt kho tom a hil.
И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
46 Egypt manghai Pharaoh taengla a kun vaengah Joseph te kum sawmthum lo ca pueng. Tedae Pharaoh mikhmuh lamloh Joseph nong tih Egypt kho tom boeih a hil.
Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
47 Te phoeiah khobuhnah kum rhih khuiah tah khohmuen te kutvang long khaw a thaih sak.
И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
48 Te dongah Egypt kho kah aka thoeng kho kum rhih kah caak boeih te a coi tih khopuei boeih ah caak a tung. Khopuei kaepvai kah khohmuen cang khaw a khui ah a khueh.
И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
49 Joseph loh cang a tung vaengah tuitunli kah laivin bangla muep a yet dongah a loeng tloel tih a tae ham khaw a toeng.
Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
50 Khokha kum halo hlanah Oni khosoih Potiphera canu Asenath loh ca a cun pah tih Joseph loh capa panit a sak.
А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
51 Te vaengah Joseph loh, “Ka thakthaenah boeih neh a pa cako boeih te Pathen loh kai n'hnilh sak,” a ti dongah a caming te a ming Manasseh a sui.
И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52 A ca pabae ming te khaw, “Kai kah phacip phabaem kho ah Pathen loh kai m'pungtai sak,” a ti dongah Ephraim a sui.
А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 Tedae Egypt kho ah khobuh kum rhih aka om te bawt.
А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя
54 Joseph loh a thui vanbangla aka lo ham khokha kum rhih a tong dongah paeng tom ah khokha om coeng dae Egypt kho pum ah caak om pueng.
настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
55 Tedae Egypt kho kho boeih loh a lamlum van vaengah tah pilnam loh caak ham ham te Pharaoh taengla pang uh. Te dongah Pharaoh loh Egypt rhoek boeih te, “Joseph taengla cet uh lamtah nangmih taengah a thui bangla saii uh,” a ti nah.
Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.
56 Khokha loh diklai hman boeih te a pha vaengah a kho khuikah aka om cangpai boeih te Joseph loh a hlah tih Egypt rhoek ham a yoih pah dongah Egypt kho kah khokha te a noeng.
(А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
57 Paeng tom long khaw koivawn ham Egypt kah Joseph te a paan uh dongah paeng tom kah khokha khaw a talong.
И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
