Suencuek 4
1 Te phoeiah Adam loh a yuu Eve te a ming. A yuu khaw vawn tih Kain te a cun hatah, “BOEIPA taengkah hlang ka dang coeng,” a ti.
А Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.
2 Te phoeiah Kain kah a mana Abel te pahoi a cun. Te vaengah Abel tah boiva aka dawn la om tih Kain tah lo tawn la om.
Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.
3 A bawtnah khohnin ah BOEIPA taengah khosaa la diklai kah a thaih te Kain loh a khuen.
И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
4 Tedae Abel long tah amah kah boiva cacuek neh aka tha te a Khuen van. Te dongah BOEIPA loh Abel so neh anih kah khosaa te a uem pah.
Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
5 Tedae Kain neh anih kah khosaa te a uem pah pawt dongah Kain te mat sai tih a maelhmai khaw tal.
а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
6 Te dongah BOEIPA loh Kain taengah “Nang te balae tih na sai? Te phoeiah balae tih na maelhmai a tal?
И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
7 Doe hamla a then mai moenih a? Na then pawt dongah ni thohka ah tholhnah a kol mai. Tedae a lungdueknah te nang ham om mai cakhaw namah loh a soah taemrhai saw,” a ti nah.
Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
8 Tedae Kain loh a mana Abel te kohong la a khue tih a om rhoi vaengah Kain loh a mana Abel te a hnueih tih a ngawn.
А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
9 Te dongah BOEIPA loh Kain taengah, “Na mana Abel ta?” a ti nah hatah Kain loh, “Ka ming pawh. Kai loh ka mana ka dawn a?” a ti nah.
И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?
10 Te vaengah BOEIPA loh, “Balae na saii? na mana thii ol loh diklai lamkah kai taengla ha pang coeng.
И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.
11 Te dongah nang kut lamkah na manuca kah thii aka duen ham a ka aka ang diklai lamloh nang tah thae m'phoei thil coeng.
И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.
12 Khohmuen te na tawn vaengah nang taengah a thadueng paek ham koei mahpawh. Diklai ah aka hinghuen tih aka rhaehba la na om ni,” a ti nah.
Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
13 Tedae Kain loh BOEIPA taengah, “Kai kathaesainah te phueih ham lakah len aih.
А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.
14 Tihnin ah kai he diklai hman neh namah hmuh lamkah nan haek dongah ka thuh uh ni. Tedae aka poeng aka doe ka om phoeiah diklai ah ka pamdah cakhaw kai aka hmu boeih loh kai n'ngawn pawn ni he,” a ti nah.
Ето гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки, който ме намери, ще ме убие.
15 Tedae BOEIPA loh anih taengah, “Kain aka ngawn boeih te tah voei rhih due phulo saeh,” a ti nah. Te dongah anih aka hmu boeih loh anih te ngawn pawt ham Kain soah BOEIPA loh miknoek a paek.
А Господ му каза: Затова, който убие Каина, него ще му се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
16 Te dongah Kain tah BOEIPA mikhmuh lamkah cet tih Eden kah khothoeng ben Nodi khohmuen ah kho a sak.
Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 Te vaengah Kain loh a yuu te a ming. Te dongah pumrhih tih Enok te a cun. Te vaengkah khopuei a thoong tih khopuei ming te a capa ming Enok kho la a khue.
И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха; и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.
18 Te phoeiah Enok loh Irad a sak tih Irad loh Mahujael a sak. Mahujael loh Methusael te a sak. Methusael loh Lamek te a sak.
И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.
19 Te phoeiah Lamek loh amah ham yuu panit a loh tih pakhat kah a ming tah Adah tih a pabae kah a ming tah Zillah ni.
И Ламех си взе две жени: Името на едната беше Ада, а името на другата Села.
20 Te vaengah Adah loh Jabal te a cun tih anih te dap ah kho aka sa tih boiva aka toi rhoek kah pa la om.
Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък.
21 Tedae a mana, a ming tah Jubal tih anih te rhotoeng neh phavi aka tum boeih kah a napa la om.
Името пък на брат му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят на арфа и кавал.
22 Zillah long khaw rhohum neh thi tubael boeih aka hnaa Tubalkain neh Tubalkain kah a ngannu Naamah te khaw a cun.
Тъй Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.
23 Te vaengah Lamek loh a yuu rhoi Adah neh Zillah taengah, “Lamek yuu rhoi, kai ol he ya rhoi lamtah kai kah olthui he hnakaeng rhoi lah. Kai tloh kong neh ka boengha kongah camoe, hlang pakhat ka ngawn coeng.
И Ламех рече на жените си: - Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.
24 Kain ham voei rhih la phu a loh atah Lamek ham khaw voei sawmrhih neh parhih la phuloh pah saeh,” a ti nah.
Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.
25 Te phoeiah Adam loh a yuu te koep a ming tih, capa a cun hatah Abel te Kain loh a ngawn coeng dae a yueng la Pathen loh tiingan a tloe kai ham a khueh coeng' a ti dongah anih ming te Seth la a khue.
И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит, защото тя думаше, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.
26 Te phoeiah Seth long khaw capa a sak tih a ming te Enosh a sui. Te vaengah Yahweh ming te phoei ham a tong.
Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име.
