Suencuek 34
1 Leah canu Dinah, Jakob hama cun pah te tolrhum kah tanurhoek te sawt hamla cet.
А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.
2 Tedae khohmuen kah khoboei Khivee Hamor capa Shekhem loh anih tea hmuh dongaha loh tih a yalh puei phoeiaha tholh puei.
А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3 Te phoeiah Jakob canu Dinah taengah a hinglu tlun tih hula tea lungnah dongah hula kah lungbuei te doelh a voek.
И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.
4 Te dongah Shekhem loh a napa Hamor la, “Hekah hutaca he kai ham ka yuu la han lo,” a ti nah tih a thui pah.
И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.
5 A canu Dinaha poeih pah te Jakobloh a yaak dae kohong ah a carhoek neh boiva te a om pueng dongah amih halo uh due Jakob loh hil a phah.
А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6 Jakob te voekhlak ham Shekhem napa Hamorte cet.
Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.
7 Jakob carhoek khaw pong lamkaha pai uh vaengah a yaak uh. Tongpa tongpa rhoek te a kothae uh tih amih te muep sai uh. Jakob canu taengaha yalh te Israel taengah boethaehalang ni a saii. Tedae he he a saii tueng moenih.
А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.
8 Tedae Hamor loh amih taengah, “Ka capa Shekhem loh nang canu soah a hingluloh a ven oeh tih a yuu la m'pae mai.
И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9 Te phoeiah nangmih nute kaimih taengah vasak sak ham kaimih m'pae lamtah namamih ham kaimih nuna loh uh mako.
И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.
10 Kaimih taengah khosa uh mai. Na mikhmuh ah khohmuen om coeng. Khosa uh lamtah thimpom neh a khuikahte bawn uh,” a ti nah.
Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.
11 Te vaengah Shekhem loh Dinah kah a napa neh a nganparhoek taengah, “Nangmih mikhmuh ah mikdaithen ka dang atah kai taengahna kuek uh vanbangla kan paek uh bitni.
Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.
12 Kai soah maan neh kutdoe muepna kuek uh akhaw kai taengahna kuek uh te tah kan paek bitni. Tedae hula te ka yuu la kai taengah paek uh,” a ti nah.
Искайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.
13 Tedae a ngannu Dinah tea poeih pah dongah Jakob ca rhoek loh Shekhem neh a napa Hamor tea doo uh vaengah thailatnah neha voek uh.
А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:
14 Amih rhoi te, “Hlang yanghli taengah ka ngannu paek ham hno saii he kaimih ham kokhahnah la om tih coeng pawh.
Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.
15 Nangmih taengkah tongpa boeih te yahhmui a rhettih kaimih banglana om uh atah he nen bueng ni nangmih te kan rhoi uh eh.
Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16 Te daengah ni kaimih nurhoek te nangmih kan paek uh phoeiah kamamih ham nangmih nurhoek te ka loh uh vetih nangmih taengah kho ka sak uh vaengah pilnam pakhat la n'coeng uh eh.
тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17 Tedae yahhmui rhet ham kaimih neh nan rhoi uh pawt atah ka canu he ka loh uh vetih ka bal uh ni,” a ti uh.
Но, ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 Te dongah amih kah olkate Hamor mikhmuh ah khaw, Harmor capa Shekhem mikhmuh ah khaw then.
И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.
19 Tedae cadong loh Jakob canu tea ngaih coeng dongah hno saii ham te uelh pawh. Te dongah anihte a napa imkhui boeih soaha thangpom.
Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
20 Te dongah Hamor neh a capa Shekhem loh amah khopuei vongka la cet tih amah khopuei kah hlangrhoek taengah,
Тогава Емор и сина му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:
21 Hekah hlang rhoek he mamih neh baerhoep la tolrhum ah khaw khosa uh saeh. Te phoeiah amih kah nongcen rhoeh la khotuk khaw amih hama dang ka mungkung mai. Mamih kah yuu la amih nurhoek te lo sih lamtah mah nu te amih pae uh sih.
Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Tedae tongpa boeih loh yahvin a rhet uh vanbangla mamihah pilnam pakhat la om ham atah ning taengkah aka om tongpa rhoek kah yahhmui a rhet nen bueng he ni mamih te n'rhoi uh eh.
Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.
23 Amih kah boiva neh hnopai, rhamsa boeih khaw mamih ham moenih a? Te dongah amih te rhoi uh mai sih lamtah mamih taengah khosa uh saeh,” a ti uh.
Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
24 Te dongah a khopuei kah vongka ah aka cet boeih loh Hamor neh a capa Shekhem tea ngai uh tih tongpa boeih khukah a khopuei vongka aka pha boeih loh yahhmui a rhet uh.
Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.
25 Tedae hnin thum a lo vaengah amih te a tlohpah. Te dongah Dinah nganpa Simeon neh Levi, Jakob ca rhoi loh cunghang rhirha a muk rhoi tih ngaikhuek la khopuei te a paan rhoi. Te vaengah tongpa boeih te a ngawn rhoi.
А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.
26 Hamor neh a capa Shekhem te cunghang ha neha ngawn rhoi. Dinah te khaw Shekhem im lamloha lat rhoi tih bal rhoi.
Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.
27 A ngannua poeih pa uh dongah Jakob ca rhoek loh rhok tea paan uh tih khopuei tea poelyoe uh.
Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28 Amih kah boiva neh saelhung khaw, laak khaw, khopuei khui neh lohma kah tea mawt pauh.
Забраха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;
29 Amih kah tatthai boeih neh a yuu, a ca boeih tea sol pa uh tih im kah aka om boeih te khawa poelyoe uh.
и откараха в плен всичките им деца и жени, и разграбиха всичко що имаше в къщите.
30 Te dongah Jakob loh Simeon neh Levi taengah, “Khohmuen kah kho aka sa Kanaan neh Perizzirhoek taengah ka bo nan rhim sak rhoi tih kai nan lawn rhoi coeng. Tahaeah kai hlang sii taengah tingtun uh tih kai he n'ngawn uh koinih kamah neh ka imko loh ka mit uh ni ta he,” a ti nah.
Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.
31 Tedae, “Ka ngannu te pumyoi banglaa saii ham om a?” a ti uh.
А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?
