Suencuek 3
1 Te vaengah BOEIPA Pathenloh a saii kohong mulhing boeih lakah rhul te tah thaai tih, huta taengah, “Pathen loh, ‘Dum kah thingkung te khat khaw na ca rhoi mahpawh,’ a ti tatak ngawn a?” a ti nah.
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Te dongah huta loh rhul taengah, “Dum thing thaih te ka caak rhoi thai.
Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3 Tedae Pathen loh, 'Dum laklung kah thing thaih te ca rhoi boeh, taek rhoi boeh, te dongahna duek rhoi ve,’ a ti,” a ti nah.
но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 Tedae rhul loh huta taengah, “Na duek rhoena duek rhoi mahpawh.
А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 Te te na caak rhoi khohnin ah na mik khaw tueng vetih a thae a then mingnah khaw Pathen bangla na om rhoi ni tila Pathen loh a ming dongah ni,” a ti nah.
но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
6 Huta long khaw caak ham koi thing then la, mik ham khaw hoehhamnah koi laa hmuh. Te vaengaha lungming la om ham thing tea nai. Te dongah a thaih tea loh tiha caak. Te phoeiah a taengkah a va te khawa paek tiha caak.
И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
7 Te phoeiah amih rhoi kah mikte bok tueng tih pumtling la a om rhoi tea ming rhoi. Te dongah thaibu hawn te a hui rhoi tih amamih rhoi ham hnilaa saii rhoi.
Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
8 BOEIPA Pathen kah ol tah te khohnin kah khohli neh dum khuiaha caeh te a yaak rhoi. Te dongah Adam neh a yuu tah BOEIPA Pathen mikhmuh kah, dum lamloh thingkung lakli ah thuh uh rhoi.
И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Tedae BOEIPA Pathen loh hlang tongpa tea khue tih a taengah, “Melam na om,” a ti nah.
Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 Tongpa loh, “Dum ah na ol ka yaak dae kai pumtling dongah ni ka rhih tih ka thuh,” a ti nah.
А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 Te dongah Boeipa loh, “Nang pumtling ni tila nang taengah ulae aka puen? Caak ham moenih tila nang kan uen thingkung te na caak nama?” a ti nah.
А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 Te vaengah tongpa loh, “Huta te kai taengah nan paek coeng ta, anih loh thing te kai taengah m'paek dongah ni ka caak,” a ti nah.
И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 Te dongah BOEIPA Pathen loh huta te, “Hekah he metlamna saii,” a tinah hatah huta loh, “Rhul loh kai n'rhaithi tih ka caak,” a ti nah.
И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Te dongah BOEIPA Pathen loh rhul taengah, “Hetlana saii dongah nang tah rhamsa boeih lakah khaw, kohong kah mulhing boeih lakah khaw, thaephoei thil la na om coeng. Na bung nehna colh vetih na hing tue khuiah laipina caak ni.
Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 Nang laklo neh huta lakloah khaw, nang kah tiingan laklo neh anih kah tiingan laklo ah khaw, thunkha thunhling ka khueh vetih anih loh na lu ham phop ni. Nang long khaw anih kah khomik te na tuk pah ni,” a ti nah.
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 Pathen loh huta taengah, “Na thatlohnah neh na rhumpum te ka pungtai rhoela ka pungtai sak ni. Patangnah neh camoena cun ni. Na lungdueknahte na va ham vetih anih loh nang soah n'taemrhai ni,” a ti nah.
На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 Adam te khaw, “Na yuu ol tena hnatang nah. Te dongah, 'Ca boeh ka ti, ' tih nang kan uen lalah, thingkung lamkah tena caak. Te dongah diklai he nang kong ah thae ka phoei thil coeng. Na hing tue khuiah thatlohnah nen ni buh na caak eh.
А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
18 Hling neh lota khaw nang ham daih vetih kohong kah baelhing te na caak ni.
Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 Na talung kah hlantui loh diklai la na bo sak daengah ni buhna caak eh. Laipi lamkah nang n'loh dongah laipi lana bal van ni,” a ti nah.
С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 Te phoeiah Adam yuu te aka hing boeih kah a manu la a om ham dongaha mingte Eve tila a sui.
И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.
21 Te daengah BOEIPA Pathen loh Adam ham neh a yuu ham maehpho angkidung te a saii pah tih amih rhoi te a bai sak.
И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
22 Te phoeiah BOEIPA Pathen loh, “Hlang he a then khawa thae khaw ming ham mamih khuikah pakhat phek la ha om coeng he. Tahaeah a kuta yueng tih hingnah thing khawa loh dongah kumhal hing ham ca lah ve,” a ti.
И Господ Бог каза: Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
23 Te dongah BOEIPA Pathen loh anihte Eden dum lamkaha tueih. Te lamkah ni khohmuen aka tawn hama loh.
затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
24 Hlang te khawa haek coeng tih hingnah thingkung longpuei aka hung ham cherubim neh hmaitak cunghang aka tinghil te Eden dum kah khothoeng aha khueh.
Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
