Suencuek 18
1 Abrahamte khothaih khobae vaengah Mamre thingnurhoek kaepkah dap thohkaah ngol dae anih taengla BOEIPAa phoe pah.
След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
2 Te dongah a mika huel tiha sawt hatah a taengah hlang pathuma paite lawta hmuh. Te dongah amihte doe ham dap thohka lamkah yong tih diklai la bakop.
Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
3 Te phoeiah, “Ka Boeipa na mikhmuh ah mikdaithen ni ka dang mai atah na sal taeng lamkah he khumpael mai boeh.
Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.
4 Tui bet han khuen mai saeh lamtah na kho silh uh mai. Te dongah thing hmuiah ana hangdang uh mai dae.
Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
5 Tedae na sal taengahna pawk rhoi to vaengah buh kamat khaw ka loh dae vetih na lungbueia duel phoeiahna cet rhoi mako,” a ti nah. Te vaengah, “Na thui banglana saii pai,” a ti rhoi.
И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
6 Te dongah Abrahamte Sarah taengah dap khuila koe kun tih, “Vaidam buh sum thum te a loe la nook lamtah buh thong laeh” a ti nah.
Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 Te phoeiah Abrahamte saelhung taengla yong tih vaito caa mongkawt neha then te a loh. Te phoeiah cadong taengaha paek tiha loelaa saii sak.
А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 Te phoeiah suknaeng neh suktui khaw, vaito caa hmoel te khaw han khuen tih amih hmai aha tawn pah. Tedaea caak uh vaengah amahte amih taengkah thing hmuiah pai.
После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.
9 Te vaengah, “Na yuu Sarah ta?,” a ti na uh hatah, “Dap khuiah om ke,” a ti nah.
Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
10 Te phoeiah, “Lomai tue ah nang taengla ka lo rhoe ka lo ni. Te vaengah na yuu Sarah te camoe om pawn ni te,” a ti nah. Te vaengah dap thohka kah anih hnukah aka om Sarahloh a hnatun van.
И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 Tedae Abraham neh Sarah kah a kum patong la om rhoi coeng. Huta vanbangla Sarah taengkah khosing om ham khaw bawt coeng.
А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 Te dongah Sarah loh amah ko khuiah, “Kai taengah omthennaha om ham ka hal tih ka boeipa khaw patong coeng,” a titih nuei.
И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
13 Tedae BOEIPA loh Abraham taengah, “Balaetih Sarah loh, 'Kai patong khaw ca ka cun tang venim,’ a ti tih, a nueih he.
А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 Hno pakhat he BOEIPA ham rhaisang a? Lomai tue kah khoning vaengah nang taengla ka mael ni. Te vaengah Sarah taengah capa om ni?” a ti nah.
Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
15 Tedae Sarahloh a rhih dongah, “Ka nuei pawh,” a ti tih a basa dae, “Pawhna nueih lalah,” a ti nah.
Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.
16 Te daengah hlang rhoek loh thoo uh tih Sodom ben laa dan uh hatah amih aka thak ham Abraham khaw amih taengah cet.
Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17 Tedae BOEIPA loh, “Kai loh ka saii te Abraham taengah ka phah a?,” a ti.
И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,
18 Abraham khaw namtu len neh pilnu la om rhoe om ni. Anih lamloh diklai namtom boeiha yoethen ni.
тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
19 Anih ka ming daengah ni anih phoeikah a carhoek neh a imkhui tea uen vetih duengnah neh tiktamnah saii ham BOEIPA kah longpueia ngaithuen uh eh. Te daengah ni BOEIPA loh Abraham ham a taengaha thui pah tea thoeng eh.
Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
20 Tedae BOEIPA loh Sodom neh Gomorraha doek vaengah amih kah tholhnah khaw pungtai tih bahoeng nah coeng.
И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
21 Ka suntla laeh vetih a pangngawlnah te ka hmuh mako. Kai taengla aka pawk te boeiha saii uh neh a saii uh pawt khaw ka ming mako,” a ti.
ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
22 Te dongah hlang rhoek loh te lamkah hooi uh tih Sodom laa caeh uh vaengah Abraham tah BOEIPA hmai kah pai pueng.
Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
23 Te phoeiah Abrahamte thoeih tih, “Hlang dueng neh halang te na khoengvoep sak tang aya?
И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24 Kho khui ah aka dueng sawmnga om khaming, na khoengvoep kuekluek aya? Amih khui kah hlang dueng sawmnga ham hmuen tena hlun mahpawt a?
Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?
25 Halang taengah aka dueng duek sak ham hno he saii ham tah nang lamloh savisava. A dueng la, halang laa om khaw, nang lamloh savisava saeh. Diklai pum lai aka tloek loh tiktamnah saii mahpawt nim?,” a ti nah.
Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
26 Tedae BOEIPA loh, “Sodom ah sawmnga ka hmuhtih khopuei khui ah hlang dueng om koinih amih kong ah hmuen takuem la ka khuen ni,” a ti nah.
И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
27 Tedae Abrahamloh a doo tih, “Kai he laipi neh hmaiphu la ka om dae Boeipa taengah cal ham ka mulmet coeng he.
А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 Aka dueng sawmnga te pangaloh a vaitah khaming, panga kongah khopuei pum tena phae aya?” a tinah hatah, “Sawmli panga te ka hmuh koinih ka phae mahpawh,” a ti nah.
може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29 Tedae anih te voek hamla koepa koei tih, “Likip tea hmuh uh khaming,” a tinah vaengah, “Likip kong ah ka saii mahpawh,” a ti nah.
А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.
30 Te phoeiah, “Boeipa, saii boel mai lamtah ka thui mai eh. Sawmthum khaw a hmuh uh khaming,” a ti nah. Tedae, “Sawmthum te ka hmu koinih ka saii mahpawh,” a ti nah.
А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 Tedae Abaraham loh, “Boeipa taengah cal ham ka mulmet coeng he. Teahte pakul khaw a hmuh uh khaming,” a tinah vaengah pakul kong ah ka phae mahpawh,” a ti nah.
А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
32 Te phoeiah khaw, “Sai boel mai dae Boeipa vai bueng mah ka thui mai eh. Hlang rha khaw a hmu uh khaming,” a tinah vaengah, “Hlang rha kong ah ka phae mahpawh,” a ti nah.
Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.
33 BOEIPA loh Abraham neh cal ham te a khah van neh vik nong tih Abraham khaw amah hmuen la bal.
А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
