< Sunglatnah 4 >
1 Tedae Moses loh a doo tih, “Kai he n'tangnah uh pawt koinih kai ol he hnatun pawt vetih, 'Nang taengah BOEIPA a phoe moenih,’ a ti uh ni,” a ti nah.
А Моисей в отговор каза: Но, ето, няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.
2 Te dongah amah te BOEIPA loh, “Na kut dongkah te balae?” a ti nah hatah, “Conghol,” a ti nah.
Тогава Господ ме каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.
3 Te phoeiah, “Te te diklai la voei lah,” a ti nah tih diklai la a voeih. Te vaengah rhul la a poeh pah dongah Moses khaw a taeng lamloh rhaelrham.
И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.
4 Tedae BOEIPA loh Moses te, “Na kut yueng lamtah a mai ah tu,” a ti nah. A kut a yueng tangloeng tih a tuuk vaengah tah a kut dongah conghol la poeh.
Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, а тя стана жезъл в ръката му);
5 Te dongah a napa rhoek kah Pathen BOEIPA, Abraham Pathen, Isaak Pathen, Jakob Pathen tah nang taengah phoe tila a tangnah uh bitni.
стори това, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.
6 Te phoeiah BOEIPA loh anih te, “Na kut te na rhang ah puei bal dae,” a ti nah. A kut te a rhang ah a puei tangloeng tih a yueh vaengah tah a kut te vuelsong bangla a pahuk pah.
При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, бяла като сняг.
7 Te phoeiah, “Na kut te na rhang ah koep puei lah,” a ti nah. A kut te a rhang ah a puei tangloeng tih a rhang lamloh a yueh vaengah tah a saa thim la tarha a om pah.
Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, ето, че бе станала пак като останалата му плът);
8 Nang te n'tangnah uh pawt akhaw ana om ngawn saeh. Lamhma kah miknoek ol te a yaak pawt atah a pabae kah miknoek ol te tangnah uh saeh.
и продължи Господ: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, поради гласа на второто знамение.
9 Tedae miknoek rhoi dongkah he khaw tangnah uh pawt tih na ol te a yaak uh pawt akhaw ana om saeh. Sokko lamkah tui te lo lamtah laiphuei te bueih pah. Sokko lamkah na loh tui te poehlip vetih laikoeng dongah thii la poeh ni,” a ti nah.
Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката, и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.
10 Te vaengah Moses loh BOEIPA te, “Aw ka Boeipa, hlaem ah khaw, hlaemvai ah khaw na sal taengah na thui vaeng lamlong mah kai he olka dongah ka hlang voel moenih. Te dongah ka ka tonga tih ka ol khol,” a ti nah.
А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.
11 Tedae BOEIPA loh amah te, “Hlang ham ka aka khueh pah te unim? Olmueh neh hnapang, miktueng neh mikdael aka khueh te unim? BOEIPA kamah moenih a?
Но Господ му рече: Кой е направил човешката уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?
12 Te dongah cet laeh lamtah nang kah hmuilai dongah kamah ka om vetih na thui ham te kan thuinuet bitni,” a ti nah.
Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.
13 Tedae, “Aw ka Boeipa, na tueih akhaw kuttoem mah tueih laeh,” a ti nah.
Тогава каза Моисей: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.
14 Te vaengah BOEIPA kah thintoek te Moses taengah sai tih, “Na manuca Aron te Levi moenih a? Ka ming ta, thui ham koi te anih loh a thui ta. Te dongah anih khaw nang doe ham ha lo coeng. Te vaengah nang m'hmuh vetih a lungbuei ah a kohoe bitni.
И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.
15 Anih te voek tangloeng lamtah olka he a hmuilai ah khueh pah. Kai he nang kah hmuilai dongah khaw anih kah hmuilai dongah khaw ka om vetih na saii ham te nang kan thuinuet bitni.
Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.
16 Te phoeiah anih te pilnam taengah nang yueng la cal saeh lamtah nang kah hmuilai la om rhoe om saeh. Nang ngawn tah anih taengah Pathen bangla na om ni.
Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.
17 Tedae he conghol he na kut dongah pom lamtah te nen te miknoek saii,” a ti nah.
И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.
18 Te daengah Moses te cet tih a masae Jether taengla mael. Te phoeiah a masae taengah, “Ka cet pawn saeh lamtah Egypt kah ka manuca rhoek taengah ka mael mai eh. Amih kah hingnah khaw ka hmuh pueng khaming,” a ti nah. Te vaengah Jethro loh Moses te, “Sading la cet ne,” a ti nah.
Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.
19 Te vaengah BOEIPA loh Midian kah Moses te, “Cet lamtah Egypt la mael laeh, nang kah hinglu aka mae hlang khaw boeih duek uh coeng,” a ti nah.
А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.
20 Te dongah Moses loh a yuu neh a ca rhoek te a loh tih laak dongah a ngol sak. Tedae Egypt kho la a mael vaengah Moses loh Pathen kah conghol ni a kut dongah a pom.
И тъй Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.
21 Te vaengah BOEIPA loh Moses te, “Na caeh vaengah Egypt la mael. Na kut dongah kopoekrhai cungkuem kam paek te tueng. Te te Pharaoh mikhmuh ah saii pah. Tedae kai loh a lungbuei ka moem vetih pilnam te hlah mahpawh.
И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.
22 Tedae Pharaoh te thui pah. BOEIPA loh he ni a. thui. Israel tah ka capa neh ka caming ni.
А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;
23 Te dongah namah taengah khaw ka thui coeng. Ka ca te tueih lamtah kai ham thothueng saeh. Tedae anih hlah ham na aal atah kai loh na capa khuikah na caming te ka ngawn ne,” a ti.
и казвам ти: Пусни син Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.
24 Longpuei kah rhaehim ah a om vaengah anih te BOEIPA neh hum uh tih ngawn la cai.
А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна Моисея и искаше да го убие.
25 Te vaengah Zipporah loh hmailung a loh tih a capa kah hmuicue te a hlueng pah. Te phoeiah a kho ah a net tih, “Nang tah kai ham thii dongkah yulokung ni,” a ti nah.
Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.
26 Te daengah BOEIPA te Moses taeng lamloh nong. Te vaengah hmuicuerhetnah te ni thii dongkah yulokung la a thui.
След това Господ се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти ми си кървав младоженец.
27 Te phoeiah BOEIPA loh Aron taengah, “Khosoek la cet lamtah Moses te doe laeh,” a ti nah. A caeh tangloeng vaengah tah amah neh Pathen kah tlang ah hum uh tih a mok.
А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.
28 Te phoeiah Moses loh amah tueih tih miknoek cungkuem neh amah a uen bangla BOEIPA ol boeih boeih te Aaron hma te a thui pah.
И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.
29 Moses neh Aaron te cet tih Israel ca a ham boeih te a coi rhoi.
Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;
30 Te phoeiah BOEIPA loh Moses taengkah a thui ol boeih te Aaron loh a thui pah tih pilnam mikhmuh ah miknoek khaw a tueng sak.
и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.
31 Pilnam loh a tangnah vaengah tah BOEIPA loh Israel ca a hip tih, amih kah phacipphabaem a hmuh pah te khaw a yaak uh dongah buluk uh tih a bawk uh.
И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.